Брюксел започнал разследване срещу България заради цената за достъп на зеления ток (допълнено в 17.30 ч.)
Европейската комисия днес е започнала разследване срещу България след като е сметнала за основателно оплакването на производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) срещу новата "цена за достъп". За това съобщи председателят на Българската ветроенергийна асоциация Себастиан Ньотликс.
Повод за разследването е сигнал от 25 октомври тази година от страна на асоциацията заради нелоялна конкуренция. Причината е новото плащане, въведено през септември. В рамките на 30 дни се очаква и известие какъв е бил отговорът от страна на българските власти и съответно какви ще бъдат последващите действия на комисията.
Подадена е и още една жалба, този път до Енергийния директорат на ЕК, заради нарушаване на Директивата за насърчаване на възобновяеми енергийни източници. По нея обаче все още се чака отговор.
"Комисията реагира в случая бързо (6 дни), защото става дума за нарушение правилата за конкуренция," обясни Марияна Янева, заместник изпълнителен директор на асоциацията пред "Дневник". Тя уточни, че с решението от 14 септември се позволява нерегламентирана държавна помощ към компаниите, които участват в електроразпределението на страната с факта, че се генерират печалби в една част от дружеството, за да се покрият загуби в друга част. Това е вид кръстосано субсидиране между дружеството, което управлява мрежата и дружеството, което изкупува енергия от възобновяеми източници. То е забранено и с българския закон за енергетиката и с третия либерализационен енергиен пакет на ЕС, който именно трябваше да бъде трансформиран в българското законодателство чрез съвсем пресния закон за енергетиката от юли месец.
Ако комисията прецени, че това действително е нерегламентирана държавна помощ, тя ще отправи предписания към българското правителство как трябва да бъде променено законодателството. Ако те от своя страна не се съобразят с препоръките й, се изпраща писмо с мотивирано мнение по въпроса и в по далечно бъдеще – ако въпросът продължава да стои неразрешен, се завежда дело в съда. "ЕК не може директно да отмени нещо в българското законодателство, но за всеки месец, в който то противоречи на европейското, България плаща доста сериозна глоба. Плащат всъщност всички данъкоплатци, независимо дали са участвали във вземането на това решение," напомни още Янева.
Прозрачност и предвидимост на българския пазар, поискаха инвеститорите
Колегата й Ньотликс съобщи за решението на Брюксел по време на кръгла маса на тема "Проблеми и предизвикателства пред производството на електроенергия от ВЕИ". Освен засегнатите от регулаторните промени инвеститори, търговци и редица посланици, бяха поканени, но не дойдоха министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев, председателят на парламентарната икономическа комисия Мартин Димитров, както и председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев.
Очакваше се това да е първата среща между отговорните институции и засегнатия бизнес, но тя за сетен път не се състоя. Именно липсата на диалог с институциите беше посочен като един от основните проблеми за инвеститорите в сектора. За прозрачност, сигурност и предвидимост на българския пазар настояха още те.
Собствениците на вятърни и слънчеви централи са най-засегнати от решението на ДКЕВР за "цената за достъп", тъй като при тях въведената цена е най-висока. При вятърните проекти тя е 10% от преференциалната им тарифа, а при фотоволтаичните между 20 и 39%, като зависи от момента на влизане в експлоатация на проекта. При водните централи цената за достъп пък е 5%, а за биомасата - по-малко от процент.
Затова според производителите на възобновяема енергия решението на ДКЕВР е дискриминационно, тъй като не може за едно и също нещо да се плаща различна цена. Друг проблем е, че с решението на ДКЕВР на практика се намалява преференциалната им тарифа със задна дата.
Освен към Брюксел, производителите се обърнаха и към Върховния административен съд.
Добрев: Не само България въвежда цена за достъп
"България не е единствената държава, която въвежда цена за достъп за ВЕИ-тата, каза от своя страна на отделен брифинг министър Добрев.
По думите му, за два месеца той е провел срещи с дванайсет посланици, връчили му писмо, в което се интересуват от цената за достъп. Добрев им е обяснил, че не може да очакват разходи, предизвикани от самите зелени централи, да бъдат покривани от някой друг. "Тази наша позиция е категорична и тя се разбира от страна на посланиците-инвеститори", твърди Добрев.
Той обясни още, че текст за цената за достъп има в Закона за енергетиката от 2006 г. Това, че електроразпределителните дружества и централите не са се споразумели досега и не са плащали, не означава, че това е нов текст, смята министърът.
След такса за достъп
След въвеждането на цената за достъп, изплащането на проект за възобновяема енергия с мощност до 200 киловата вече ще се случва за период от 20-25 години (за сравнение, преди въведената такса, то е ставало в рамките на 5-7 г.). Това показаха данните в презентацията на Себастиан Ньотликс по време на кръглата маса. При по-големите проекти над 5 мегавата тези срокове са 23-30 години (преди таксата – 9-10 г.). Това не отговаря на условията, договорени с банките и обрича проектите на фалит. "Ефектът от въвеждането на цена за достъп ще бъде в крайна сметка, че банките ще станат собствениците на тези зелени проекти," заключи Ньотликс.
Дефицитът за зелена енергия за периода от юли 2012 - юли 2013 г. ще е 200 млн. лв., а чрез такса достъп ще бъде събрана малко над тази сума, показаха изчисленията на Пенко Пенков от "Солар вижън". Това обаче не означава, че този недостиг ще бъде покрит, тъй като дефицитът се образува в снабдителните дружества, а такса достъп се събира от електроразпределителните дружества. Макар и под обща шапка, тези дружества не могат да прехвърлят своите разходи и приходи, тъй като това би било кръстосано субсидиране между тях.
Образувания дефицит се дължи на грешка от страна на ДКЕВР при изчисляване на цените и надбавките. "Защо след като е имало дефицит и за миналия период (2011-2012г.), регулаторът не е открил грешката и не е изчислили как зелената надбавката да покрива разходите за следващия период?," попита Петров.
Дефицит от 300 млн. лв. ще има и при надбавката за високоефективно комбинирано производство. Това означава, че надбавката, която всички потребители плащат за тази енергия, няма да е достатъчна, за да се плати цялото произведено количество електроенергия от топлофикациите. Докато при зелената енергия се прави опит дефицитът да бъде покрит с такса достъп, при когенерациите това може да стане единствено чрез увеличение на надбавката, което ще доведе до поскъпване на електроенергията за потребителите.
"Не искаме да се бъркаме в цените на електроенергията, но настояваме за предсказуемост, за да можем да си вършим работата", коментира главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. Капиталът в България е малък, а чуждите капитали са възможност за по-голям растеж у нас, подчерта той с уточнението, че чуждият бизнес ще дойде у нас единствено, ако има възможности да спечели.