Чувствителността на българското общество към корупцията е едва 41% от абсолютния максимум при 92% във Финландия, която е лидер по този показател в ЕС. Най-добре страната се представя по човешко развитие, където резултатът й е около три четвърти от максимума. Това показва прегледът на позицията на България в международните класации, изготвен за пета година по ред от Института за пазарна икономика с подкрепата на Фондация за свободата "Фридрих Науман".

Мястото на страната в международните класации показват липса на подобрение в най-проблемните области като съдебна система, корупция, върховенство на закона, раздута и тромава администрация, констатират авторите на анализа. 

Най-слабите резултати (между 40-60%) са в индексите за възприятие на корупцията (Трансперънси интернешънъл) и този за право на собственост. Оценката на България е едва половината от максималната и далеч от тази на първенеца в ЕС и за двата индекса - Финландия.

Последствени резултати  (между 60-70%) страната показва в индексите за конкурентоспособност, отворен бюджет, икономическа свобода (Херитидж) и условия за правене на бизнес. Те я класират по-близо както до първенците както в ЕС (Финландия, Великобритания и Дания за последните два индекса), така и в света. 

Добри са резултатите (70-80%) в индексите за икономическа свобода (Фрейзър) и човешко развитие България се представя добре, като оценката ѝ е около ¾ от максималната и доста по-близо до тази на водещите страни в ЕС - Финландия и Холандия.

Паралелно с необходимостта от решителни реформи, България не трябва да отстъпва и от своите трудно извоювани достижения и добри практики от последните години. В началото на кризата страната беше пример за макроикономическа стабилност, нисък бюджетен дефицит и малък държавен дълг като част от БВП

Анализаторите предлагат пакет от общо 87 мерки за скъсяване на дистанцията между България и лидерите, което да доведе до повече инвестиции, по-висок икономически растеж и в крайна сметка - по-високи доходи и подобряване на благосъстоянието на населението. 

Ето някои от тях:

- Образователна реформа – заместване на част от държавната субсидия за висшите учебни заведения с проектно финансиране; ваучерна система за началното и средното образование; 

- Премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове; 

- Облекчаване на изискванията за полагане на извънреден/нощен труд; 

- Премахване на държавните субсидии като тези в земеделието, железопътния транспорт, пощите; 

- Премахване на данъци с ниска ефективност – данък дивидент, данък наследство, данък лихви;

- Отмяна на всички планове за въвеждане и/или повишаване на данъчната тежест; 

- Предоставяне на избор на осигуряващите се в пенсионната система дали да се осигуряват в държавната система или чрез лични пенсионни сметки; 

- Избор в здравната система – разбиване монопола на НЗОК; 

- Цялостна промяна на процедурата по несъстоятелност – например, датата на фалит да не предхожда откриването на процедурата с повече от 3 години; 

- Реално прилагане на оценка на въздействието за всички нормативни актове; 

- Повишаване на независимостта на съдебната власт; 

- Масово предлагане на е-услуги от администрацията и санкции за институциите и административните служители при липса на такива;

- Намаляване на административните структури и наетите в администрацията; 

- Незабавна и прозрачна приватизация на държавните активи и ускоряване на концесионирането на инфраструктурни обекти.