Над две трети от работещите хора оценяват социално-икономическата ситуация в страната като лоша, а 75% подкрепят протестите. Доверието към политиците, политическите институции и съществуващата партийна конфигурация в тях е практически изчерпано. Това са част от резултатите и изводите на поредното изследване на КНСБ "Синдикален барометър", което се прави на всеки шест месеца сред работещите хора. 

Най-черногледи са работодателите и самонаетите, а най-активните привърженици на протестите са държавните служители и отново работодателите. Подкрепата за протестите се разширява и в малките градове като бедността и безработицата взимат превес в недоволството пред политическото недоверие и моралните принципи, коментират авторите от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.   

Според изследването, което е национално представително, само 0.2% от работещите оценяват политическата ситуация в страната като много добра, според 34.7% тя е много лоша. За половин година делът на доволните се е свил с 0.3 процентни пункта, а недоволните са нараснали с 6.3 процентни пункта. 

Подобна е тенденцията при оценката на икономическата ситуация - според 33.9% тя е много лоша (32% през август 2013 г.), а според 0.2% - много добра (0.1% преди половин година). 

Измерена по 11-степенна скала, оценката  в трите най-силно отрицателни степени обхваща 68.2% от запитаните при 58.9% при предишното изследване. В противоположния край на скалата са 1.1% с 0.4 процентни пункта по-малко, отколкото през август 2013 г. 

При оценките на икономическата ситуация влошаването не е толкова силно, но несигурността остава да властва", е коментарът на синдикалните експерти.

Най-черногледи са работодателите  и самонаетите - съответно 94.2% и 73.6% дават песимистични прогнози, но също и две трети от наемните работници. 

Персоналните оценки за политиците и за институциите, които ръководят, са много ниски, а това означава, че козметични промени са невъзможни и промяната на статуквото изисква нови действащи лица, е изводът на авторите на изследването. 

Най-голямо одобрение събира главният прокурор (50.4%), но при него е и най-високият дял на затрудняващите се да го оценят – 7.2%. Високият дял на неодобрение (42.4%) показва, че Сотир Цацаров не е сред "безспорните личности", поясняват експертите. Според тях най-вероятно това е повлияно от съмненията за зависимост, появили се през последните седмици в общественото пространство.

Лично премиерът получава одобрение от 26.8%, но правителството като цяло изглежда много по-слабо (20.3%), заради персоналната оценка на отделните министри, част от които не се ползват с особено доверие. 

Липса на ясно изразено парламентарно мнозинство – 36.1%;

Безпринципно коалиране и поддръжка на кабинета – 36.1%;

Зависимост на кворума в НС от един единствен глас – 32.5%;

Правителството е поставено под диктата на поддържащите го политически сили – 31.8%;

Задкулисието и липса на прозрачност при вземането на важни решения от правителството – 29.6%;

Голяма част от българските гласоподаватели не са представени в парламента – 26.7%.

С по-малка значимост са посочени: недостатъчната експертност на правителството (20.2%), липсата на политическа култура и управленски умения у властимащите (18.2%), а оправданието "в условията на икономическа криза всяко управление би било политически нестабилно" се подкрепя от 15.8% от респондентите.

Само 2.8% считат, че сега няма политическа нестабилност.

Сравнението с предходното изследване сочи, че недоволството се преориентира. В началото на протестите от лятото на 2013 г. мнозинството са изтъквали като причина за тях липсата на доверие в управляващите (36.9%), докато сега вземат връх социални причини обедняването на хората (41.2%) и безработицата (40.3%). Това не означава, че доверието в управляващите е нараснало, а че в дневния ред на хората са борбата с бедността и безработицата, коментира синдикалният институт.

Протестите все още са мотивирани от морално-етични и политически съображения, но чрез промяна на модела на управление хората се стремят да решат собствените си проблеми, е изводът на синдикалните експерти. Затова според тях подкрепата за протестите не само продължава, но и става все по-мащабна. Увеличават се както безусловно подкрепящите протестите (+1.8 п.п.), така и подкрепящите "в голяма степен" (+ 6.6 п.п.) Общо различна степен на подкрепа протестите срещат сред 76% от анкетираните. 

Изследването показва, че най-големи привърженици на протестите са държавните служители и работодателите (съответно 60 и 68.5%), а трети по дял са хората на наемния труд (53.2%). Няма съществена разлика в оценките на хората с висока и ниска квалификация, нито според пола или възрастта им. За разлика от предходното изследване жителите на малките градове изпреварват София (съответно 61 и 57.3%), което пък означава, че базата на подкрепата се разширява. 

В същото време обаче, очакването протестите да се окажат успешни намалява. Затихване прогнозират в най-голяма степен ръководните служители и мениджъри (45.6%) и жителите на София (31.9%), а радикален изход с промени в управлението предвиждат най-вече частните предприемачи (24.1%), квалифицираните работници (20.2%) и жителите на малките градове (21.0%).

Синдикалното изследване показва, че: 

– 28.7% са за оставка на правителството и избори заедно с евроизборите;

- 12.3% са за изчакване на резултатите от евроизборите и ако са налице промени в политическата конфигурация да се насрочат избори за НС;

- 12.4% са за нови избори до края на годината, независимо от резултатите от евроизборите;

- 15.5% са за свикване на Велико Народно събрание, което да промени Конституцията и след това провеждане на нови парламентарни избори;

- 15.3% са за предсрочни избори само при необходимост;

- 10.2% са за пълен мандат на настоящия парламент и правителство.