Докато българското правителство твърди, че е упълномощило Брюксел да води преговори с Москва за юридическия статут на "Южен поток", депутатите приемат поправки в Закона за енергетиката, чиято цел по всичко изглежда е да извади газопровода от обхвата на европейското законодателство. Това става въпреки изричното настояване и заплахи на Европейскaтa комисия, че България може да бъде изправена пред санкции, пише "Капитал Daily" в днешния си брой.

Повод за публикацията е приемането вчера в парламентарната комисия по енергетика на законопроект на депутатите от БСП Явор Куюмджиев и Таско Ерменков.

Спорната промяна на една дума в Закона за енергетиката, с която се променя дефиницията на "междусистемна връзка", е минала вчера на първо четене с 10 гласа "за" срещу 9 "въздържал се".

Целта на тази редакция, която според авторите на публикацията е подготвена в Министерския съвет, е газопроводът да влезе в определението за интерконектор, който може да се ползва с отстъпки в европейските правила.

Газовата директива на ЕС казва, че проекти, които засилват конкуренцията на съответните пазари, могат да не спазват правилата на третия енергиен пакет, т.е. да осигуряват достъп до тръбата на трети страни (несвързани с нейните собственици), както и да има разделяне между собственика на инфраструктурата и доставчика на газа. Тъй като "Южен поток" очевидно не увеличава конкуренцията в България, "Газпром" твърди, че газопроводът у нас е само интерконектор и не е част от българската газопреносна мрежа. Така че няма нужда да прилага европейското законодателство. В мотивите на поправките в закона Куюмджиев и Ерменков обясняват, че европейското законодателство покрива само вътрешния пазар, но не и между България и стрaни, които не са членки на ЕС.

Изданието припомня, че това тълкуване е опровергавано многократно от Еврокомисията, според която не може да се иска принципно изключване от правилата. Генерална дирекция "Енергетика" е настоявала "Южен поток" да поиска изключение на европейските правила, както направиха сухопътното продължение на "Северен поток" - газопровода "Опал" в Германия или пък Трансадриатическият газопровод.

Пред колегите си Куюмджиев вчера е обяснил, че "Южен поток" трябва да се разглежда не като един газопровод, а като система от газопроводи, като към всяка нейна част се прилагат различни правила. Затова друга от поправките на депутатите от БСП предвижда да се въведе дефиниция на "морски газопровод", каквато не съществува в газовата евродиректива. "Сегашните разпоредби на ЗЕ са твърде общи, промените ще направят закона по-точен", защити идеите си Явор Куюмджиев, който е зам.-председател на енергийната комисия. По думите му целта е съкращаване на сроковете за изпълнение на газопровода.

Според депутата от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев поправките целят едновременно да се заобиколи европейското законодателство и България да спази ангажиментите си по междуправителственото споразумение с Москва, без да го променя, въпреки настояването на Европейската комисия. Добрев призова, преди да се подходи към разглеждане на законопроекта, да се поиска становището на Брюксел.

От Европейската комисия отказаха да коментират промените в закона, тъй като не са ги виждали.