Българската икономика през 2013 г. се представи по-добре от очакванията, а първото за годината нарастване на инвестициите, отчетено през последното тримесечие, е сигнал за възстановяване на инвеститорското доверие. Това са констатациите от съвместния доклад на Института за пазарна икономика и Пощенска банка, за състоянието на икономиката и жилищното кредитиране.

Анализаторите допускат, че най-големите "печеливши" от подобряването на икономиката са били хората с по-високо образование, което им е позволило да не загубят работата си или да увеличат доходите си.

Това доведе до ръст на търсенето на ипотечни заеми с по-голям размер, показват данните на Пощенска банка. Докато заемите до 20 хил. евро се свиват от 44.8% през 2012 г. до 40% през 2013 г., отпуснатите кредити между 20 хил. евро и 80 хил. евро се увеличават с между 0.9% и 2.3%.

Шейсет на сто от кредитите са изтеглени от хора с висше образование, а две трети са за хора на позицията "служител", вероятно защото доходите им са по-сигурни в дългосрочен план.

Заради по-голямото намаление на лихвите по левовите кредити, едва 10% от новите заеми са в евро, докато в предходни години съотношението между двете валути е било приблизително равно. 

Въпреки че средните цени на жилищата продължават да се понижават и през 2013 г., темпът на спад е двойно по-нисък, отколкото през 2012 г. В същото време в някои от по-големите градове и особено в София цените започват да растат. 

Обнадеждаваща тенденция за пазара на имоти и ипотечни кредити е увеличението на започнатото ново строителство на жилищни сгради през 2013 година, както и ръстът на броя на жилища, за които са издадени разрешителни за строеж. Тези данни говорят за начало на възстановяването при жилищното строителство, тъй като за първи път от началото на кризата се наблюдава увеличение на жилищата и застроената площ, за които са издадени разрешителни за строеж.

2013-та е първата година след началото на кризата през 2009 г., която приключва с нетно създаване на работни места - 900 нови заети. Коефициентът на заетост също нараства след две години застой, намалява броят на обезкуражените. 

В същото време обаче анализаторите отчитат, че диспропорциите на пазара на труда в Северна и Южна България нарастват, особено след тежкия удар на кризата върху икономиката на Варненска област.