Дойде ли краят на газопровода "Южен поток" - последният от българо-руските енергийни проекти от т. нар. Голям шлем на президента Георги Първанов, които бяха рекламирани шумно през 2008 г., но днес са все така неосъществени.  

След заявения вчера от руския президент Владимир Путин отказ от строителство по вина на България, днес се разбра, че властите в София не са получили официално уведомление за променената позиция на Москва. Никой не обясни има ли предвидени неустойки по договорите при спиране на проекта и в какъв размер са те, нито евентуални плащания към подизпълнители в България. Фирмите, избрани да строят, също не се ангажираха с коментари. 

по темата, а заместникът му Томислав Дончев увери, че се отнася "сериозно към всяка дума на президента Путин, независимо дали съм я чул по телевизията или радиото" и би било знак на неуважение да я поставя под съмнение. В същото време не се ангажира с конкретна сума на евентуалните загуби за България, които според прогнозата на Путин ще достигнат 400 млн. евро годишно.  

Въпреки заявената снощи в Анкара позиция на руския президент, днес продължиха и спекулациите, че проектът не е прекратен окончателно, а става дума за политическа игра. 

България се озова в центъра на медийния интерес вчера и днес след като беше посочена от Путин за основна причина за спирането на проекта за газопровод "Южен поток". Путин поясни: "Да се започва проектът сега, когато нямаме одобрението на България - сами разбирате - е нелепо". И допълни: Ако България е лишена от възможност да се държи като суверенна държава, то тогава поне да поискат пари от Еврокомисията за пропуснатите ползи" като пресметна, че те са около 400 млн. евро годишно. 

Ходът на Путин - да отправи посланието си от Анкара, където беше на официално посещение, бе съпътстван и от уточнението, че тръбата ще бъде пренасочена към турския бряг. 

Изказването му беше неочаквано само на пръв поглед. Още в началото на ноември италианската Eni обяви, че ще се откаже от проекта, ако той се оскъпи. Другият голям потенциален потребител - Австрия, също охладня. Така, в резултат на санкциите към Русия и ниските цени на петрола беше естествено да започнат да се късат най-слабите връзки в руските планове за енергийно развитие, коментира анализаторът Юлиан Попов.  

Други експерти, в това число и руски, обясниха, че

спадът на цените на енергоносителите и обезценяването на рублата, както и задълбочилата се криза в Украйна, която бъдещия газопровод би елиминирал като доставчик. 

Според "Ню Йорк Таймс" случилото се е необичайно дипломатическо поражение за Путин и е обичайна победа за Европейския съюз и правителството на Обама, които "тази година проявиха безсилие, след като Путин анексира Крим и раздуха бунт в Източна Украйна".

 

В България коментарите вървяха главно по линията на приноса на страната или липсата му за провала на сделката. "Ако някой твърди, че това е по вина на България, вероятно трябва да се призове на международен арбитраж", коментира бившият министър на икономиката и енергетиката в първия кабинет на ГЕРБ Трайчо Трайков. Според политолога Огнян Минчев казаното за липсата на суверенитет в България е унижение, след като именно Русия "от 70 години насам носи основната отговорност за деградирането и смазването на българския национален суверенитет и достойнство".

Президентът Росен Плевнелиев заяви, че въпросът за бъдещето на газопровода трябва да се реши между Русия и ЕС. Държавният глава посочи, че не вижда кой би възразил срещу проекта, ако Русия се съобрази с европейското законодателство. "Същевременно към момента Русия не е дала индикации, че иска да се съобрази с него."

Вицепремиерът Томислав Дончев се изказа в същия дух, както държавният глава: "Ситуацията не може да се реши със сепаративни преговори на коя да е държава членка". Той поиска от Брюксел специално отношение към България като страна член в периферията на Европа и "подложена на висок геополитически риск". 

и може да продължи да се осъществява ще отговори на изискванията. И вицепрезидентът на Еврокомисията Кристалина Георгиева подчерта, че "ЕС винаги е искал "Южен поток" да се съобразява с европейското законодателство и да разрешава допускането на други фирми с цел увеличаване на конкуренцията на енергийния пазар".

Руската страна показа, че няма интерес проектът да се реализира законно и в интерес на България, коментира лидерът на ДСБ и депутат от Реформаторския блок Радан Кънев.  Лидерът на левицата Михаил Миков, обратното, заяви, че спирането на строителството  и заобикалянето на България е акт с много тежки социално-икономически последици за българските граждани и допусна, че президентът Росен Плевнелиев "е един от малкото, които се радват на създалата се ситуация".