Работодателските организации настояват за "замразяване" на цените на тока до Нова година. Не може за три дни да решим този въпрос, коментира за БТА Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара, която тази година е и координатор на национално представителните бизнес организации. 

През този период работодателите предлагат да се търсят решения за сектора "Енергетика" и след това да се пристъпи към реформирането му. Може ли да има 12 500 мегавата мощности, консумация 2700 мегавата и цената да расте, риторично попита Данев.

Изказването му съвпадна по време с обявеното от Министерския съвет намерение административните разходи в държавната електроенергетика да бъдат намалявани с по 10 на сто годишно, а докладът на Комисията за енергийно и водно регулиране за цените на тока, които трябва да влязат в сила от 1 юли, да бъде обсъден в Народното събрание. В същото време сдружения на компании - чуждестранни инвеститори, изразиха подкрепата си за мерките на КЕВР за оздравяване на сектора.   

Представителите на работодателските съюзи заявяват, че искат да бъде разписана "пътна карта" за реформа в сектора с набелязани цели, а по всяка цел да има конкретни стъпки за реализация, референтни пунктове със стойности за постигане, конкретни срокове за изпълнение, отговорник за изпълнение и отговорник за контрол, санкции за неизпълнение.

Данев изрази личното си мнение, че първото, което трябва да се направи, е да се изкупят цесиите - всички задължения на американските централи и на ВЕИ-тата от държавата, дори на основата на заем. Когато се изкупят цесиите, кредиторът е водещ, допълни Данев.

Днес работодателските организации представиха на пресконференция в БТА своите очаквания от управляващите за ограничаване на дефицита в сектора, в това число и в НЕК, без да се увеличават цените на тока. Те настояват за компетентно и некрадливо управление на дружествата с държавна собственост, за промени в дълбочина, в т.ч. необходимост и ефективност от съществуващата работна сила, некорумпирано управление на доставките на услуги, материали, дълготрайни материални активи, постоянен мониторинг над производствените процеси с цел оптимизация, мониторинг над експортната реализация - преимуществено през държавния търговец, ограничаване на "загубите" в мрежата.

В момента няма нужда от поскъпване, посочи Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Освен че не могат да го понесат, то не се и налага, ако се предприемат нужните реформи и ние посочихме няколко пера, по които могат да се спестят много по-големи суми от тези, които се търсят, за да се компенсира дупката в НЕК. Просто трябва да се спре разхищението, кражбите, злоупотребите в системата на енергетиката. Координацията между нас се извършва за 26-ти. Предприятията ще спрат работа за един час - между 11 и 12 часа. Ние трудно удържаме предприятията, за да не прибегнат и към по-големи ексцесии като затваряне на магистрали и преграждане на линии, макар че вече има такива, които са планирани шествия по централните улици на съответните градове, каза Велев пред БНР.

Бизнесът иска и мониторинг над продажбите на балансираща енергия.

Допълнителен положителен ефект за стопанските потребители ще има и преразглеждането на политиката за реализация, смятат представителите на деловите среди. Предлага се и разумно ограничаване на количеството скъпа енергия, като се визират ВЕИ, заводски централи, топлофикационни дружества, дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия.

Друго предложение е да се приеме подходящ контролен обществен механизъм над процесите в сектора - например орган към Народното събрание  със състав между 5 и 9 души при съотношение поне две трети в полза на плащащите за случващото се в сектора - потребяващата индустрия.

Настоява се и за утвърждаване на Наредбата за подпомагане на засегнатите индустрии, разработена в съответствие с Насоките на ЕК. С Наредбата "електроуязвимите индустрии" трябва да получат намаление на текущата цена, а не по-малко увеличение. Представителите на бизнес съюзите искат провеждане на държавни целеви политики за подпомагане на бедните и социално слабите с енергийни ваучери, а не чрез национални субсидии. По техни разчети сумарният нетен ефект от всички мерки за ограничаване на разхищенията и кражбите е от 570 млн. лв. до 1 млрд.лв. годишно.