Двата законопроекта за изменения и допълнения на Закона за енергетиката - от ГЕРБ и от Реформаторския блок, бяха приети на първо четене в парламента.

Промените включват създаването на фонд "Сигурност на електроенергийната система", който ще се пълни с 5-порецнтна вноска от приходите на производителите от продадената електроенергия, а парите ще се изпълзват за покриване на текущия дефицит в НЕК, което пък ще позволи намаляването на  таксата "задължения към обществото" за бизнеса и за гражданите.  

Комисията за енергийно и водно регулиране изчаква промените, за да обяви новите цени на тока, които ще действат от 1 август. 

Председателят на комисията по енергетика Делян Добрев каза, че още днес трябва да се събере на извънредно заседание комисията двата законопроекта преди разглеждане на второ четене. 

Мартин Димитров от Реформаторския блок отбеляза, че в проекта - случайно или неслучайно, е изпусната много важната реформа в държавната енергетика. Той предложи изпълнителната власт да бъде задължена с наредба да предложи план за оптимизиране на разходите на държавната енергетика предприятие по предприятие, така че за всяка година да се знае какво ще се предприема, а в края на годината депутатите да могат да питат изпълнен ли е този план. 

Според Магдалена Ташева от "Атака" няма нужда от промени в многократно "кърпения" Закон за енергетиката, а е необходим изцяло нов закон. "Атака" е против разпродажбата на малкото останали активи на държавните предприятия.  "Научихте се по времето на Костов да разпродавате и присвоявате построеното от други, и няма да се откажете", заяви Ташева и допълни, че приходите от продажбата на почивни станции и социални бази на държавните енергийни компании ще са "капка в морето" и няма да запълнят дупката в НЕК.

Кирил Цочев, АБВ, заяви, че не бива да се приемат текстове с обратна сила, защото това не е от полза на правната сигурност и икономическото състояние на дружествата. От името на политическата сила той настоя да се чуе мнението на всички засегнати от промените и те да не се правят на парче. Дефицитите в НЕК се дължат на недалновидни и некомпетентни решения, а като се намаляват приходите на други предприятия, едва ли ще се реши проблемът. Той запита дали има икономическа оценка на предлаганите промени. 

Валери Симеонов от Патриотичния фронт каза, че партията му ще подкрепи законопроектите, но препоръчва от облагане с пет процентна вноска да бъдат освободени предприятия, които продават енергия на цена под тази на обществения доставчик. Той посочи, че промените са в правилна посока, и че фронтът подкрепя идеята за прозрачност на сключваните в сектора договори, защото засдкулистните сделки досега са дърпали и потапяли енергетиката. 

Ще гласуваме против текстовете, защото ще се събира държавна такса, която ще се насочва към изкупуване на енергията от частни централи, каза председателят на БСП Михаил Миков. По думите му ще продължи да се формира огромна печалба във ВЕИ централите, а ще се удържа такса от държавните предприятия, което няма да доведе до желания резултат. 

Валентин Николов от ГЕРБ заяви, че с предлаганите сега мерки се опитва да бъде запълнен тарифният дефицит в НЕК, отворен при предишен състав на регулатора по време, когато БСП е участвало в управлението. 

Приемайки тези промени даваме възможност на регулатора да приеме нови цени на тока, каза Рамадан Аталай от ДПС. По думите му промените са необходими, за да бъде стабилизирана енергийната система. Не съм съгласен обаче, че накарахте КЕВР да отложи решението си, този законопроект можеше да се приеме още през март, отбеляза той и добави, че според него вноските във фонда трябва да се определят диференцирано за различните производители. 

Радан Кънев от Реформаторския блок заяви, че биха могли да се направят корекции между първо и второ четене, като например това да се обезпечи възможността излишъкът от зелена енергия да може да се продава на свободния пазар. С ретроактивно действие обаче в промените се сменя цялостния инвестиционен модел, каза Кънев и добави, че ефектът върху инвестиционния климат ще е съсипващ. 

Всички тези проекти са изградени с кредити от български банки при гарантирана доходност, напълно неясно е какво се случва с печалбите на дружествата, които ще им бъдат отнети, добави той.