Схемата с национализацията на двата американски теца била заради инвеститор от Турция

Само 1% от веитата били собственост на Прокопиев. Направо жал ми стана за човека...

• 75 59
• Докладване

"докато руският монопол на пазара на природен газ и горива принуждават българите да плащат най-високите цени в ЕС за тези продукти"

Другото е добре, но това за газа не е вярно. Просто в България не се ползва газ широко, затова няма как да отнема конкурентоспособността на икономиката. Няколко завода и няколко топлофикации. Имаме консумация от 2.5млрд. кубика годишно, което е ДНЕВНАТА употреба през студените дни в Русия. Успешно можем да не ползваме и руски газ, ако си направим терминал и си зареждаме с 15-20 кораба годишно откъде си поискаме.

• 28 45
• Докладване

На това му се казва рейдерско завладяване и Прокопиев е прав!

• 19 69
• Докладване

Абсолютно е прав Прокопиев, докато държавния монопол в енергетиката не се раздроби, всякакви бойковци, БСП, ДПС и т.н. ще имат силен лост да се гаврят с хората.

• 21 75
• Докладване

"Схемата с национализацията на двата американски теца била заради инвеститор от Турция"
===========================

Комунисти (Боце и Пръмова) на власт - национализации в главите им.

• 14 62
• Докладване

До коментар [#2] от "Дундурук":

Ползва се поне половината от потреблението на газ у нас е в бите - големите тецове са на газ...

• 8 30
• Докладване

Ако Турция и други страни спрат вноса на природен газ и горива от Русия, трябва ли и България да се присъедини към тях?

+ Да

- Не

• 24 39
• Докладване

Георги Прокопиев - баща е дългогодишен служител на прословутото УБО и като такъв стига до поста директор на ловно стопанство „Воден”. Та и оттам тази любов към ВЕИ сектора. По наследство...

• 23 36
• Докладване

[quote#6:"Дамян"]потреблението на газ у нас е в бите[/quote]

Там количествата се пренебрежимо малки, дори с газифицирането на някои квартали в някои градове.

[quote#6:"Дамян"]големите тецове са на газ... [/quote]

Баш големите Тецове са на въглища. Топлофикациите в най-големите градове са на газ, но то няма много топлофикации в България по принцип, а и покриват малко квартали. И май са доста икономични.

А и Прокопиев коментира отношението на цената на газа към конкурентоспособността на икономиката, а не към бита.

• 12 17
• Докладване

Тия програми дето с държавни пари изолират блокове и им сменят дограмите нямаше да се налага да се правят, ако тока не се субсидираше, всички вече щяха да са си изолирали жилищата, и да се топлят с климатици, а не с духалки, маслени радиатори и прочие енергоемки и неефективни уреди. Съответно и сметките за ток щяха да са по-прилични, въпреки по-високата му цена.

• 9 32
• Докладване

Много уважавам мнението на Иво Прокопиев и затова чета Капитал и Дневник от първия им брой.

• 20 22
• Докладване

До коментар [#9] от "Reveal":

Смешен си.
Живеем 21 век и сме членове на ЕО?!

• 6 9
• Докладване

А бизнесът на г-н Прокопиев досега не е ли свързан с държавата?

• 9 25
• Докладване

До коментар [#8] от "Дамян":

Ама те задълженият няма да паднат с приватизацията! При всички положения ще трябва да се платят. Тоя номер го извъртяха успешно рашата! Създадоха борсова паника покрай Крим и санкцийте. Централната им банка не се намеси. Инвеститорите побегнаха и разпродадоха на безценица, а бизнесът им бе купен от държавата и местните олигарси.

• 8 16
• Докладване

До коментар [#9] от "Reveal":

Може също така да си надупчим задниците с вилица за да не могат да си направят тъпан от него!

• 5 9
• Докладване

Аз искам да плащам по-виски цени за тока! Щом еди кой си казал еди какво си! За тец-овете:
http://velimar.blogspot.gr/2014/10/normal-0-21-false-false-false-bg-x-none.html
Хронология на събитията по прекратяване на договорите в Унгария
През 2004 г. Унгария уведоми Европейската комисия, че на пазара за електроенергия има сключени дългосрочни договори за изкупуване на електричество Power Purchase Agreements (PPAs) между мрежовия оператор (държавна собственост) с монополно положение на пазара и някои производители на електроенергия.

През 2005 г. ЕК образува производство и започва задълбочено проучване, което да установи дали дългосрочните договори представляват незаконна държавна помощ.

През май 2008г., след задълбоченото разследване, Комисията установява, че чрез PPAs, сключени между мрежовия оператор и десет производители на електрическа енергия, между 1995 и 2001г., се предоставя на тези производители неправомерна и несъвместима държавна помощ по смисъла на чл. 107 (1) от ДФЕС (предишен чл.87(1). Комисията изисква Унгария да ги прекрати преди края на 2008г. и да възстанови помощта, отпусната на производителите след присъединяването на страната към ЕС през 2004г.

Реакцията на инвеститорите след решението на Европейската комисия

Това решение на ЕК се обжалва пред Съда на Европейския съюз от двата основни инвеститора, страна по PPAs.

Европейският съд в две последователни решения отхвърля жалбите на инвеститорите и остава в сила решението на Комисията, потвърждавайки категорично изводите й, че PPAs представляват незаконна държавна помощ и трябва да се прекратят.
Решенията на съда може да намерите на следните линкове:
Едното решение е от февруари 2012 г.
Второто решение е от април 2014 г.

Какви стъпки предприема Унгария

Преди решението на Комисията
Унгария предприема първи стъпки за намаляване на цените за изкупуване на електрическата енергия по дългосрочни договори веднага след влизането си в ЕС. Първи опит за намаляване на цените страната прави през януари 2004 г., когато прекратява действието на административния модел за определяне на цената на електричеството изкупувано по дългосрочните договори, въведен със закон за енергетиката от 2001 г. От тази дата е въведена нова формула за изчисляване на цената за изкупуване на електричеството по дългосрочните договори.
През 2005 г. започва политически и обществен дебат във Унгария относно цените за изкупуване на електрическата енергия по дългосрочните договори. Основната загриженост на обществото идва от факта, че цените за изкупуване на електричеството по дългосрочните договори са твърде високи и гарантират необосновано високи печалби на производителите на електричество, страни по дългосрочните договори. Освен това се оказва, че държавното предприятие MVM, което е с монополно положение и е задължено да изкупува произведеното електричество по договорите, заплаща на производителите по-висока цена за закупеното количество електричество, спрямо цената по която след това то продава електричеството на потребителите.
През месец март 2005 г. по време на дебат в икономическата комисия на унгарския парламент, председателят на енергийния регулатор на Унгария (HEO) заявява, че Унгария в съответствие с европейското енергийно законодателство трябва до 2007 г. да прекрати административно определяне на цените и те следва да се определят на пазарен принцип. А проблемът с цените на електрическата енергия по дългосрочните договори следва да се решат в съответствие с правилата за "невъзвръщаеми разходи“
През месец ноември 2005 г., HEO изпраща писмо до AES Tisza, в което твърди, че печалбата на компанията е „необосновано висока“ и предлага печалбата да бъде в границата до максимум 7,1%. По принцип унгарският енергиен регулатор приема, че „разумната“ печалба, трябва да е под 10%.
През месец ноември 2005 г. се провежда първата среща между представители на HEO, MVM и инвеститора. След това се провеждат още четири срещи, но страните не постигат приемливо споразумение.
През месец март 2006 г. унгарският парламент променя закона за енергетика 2001 г. (закон 2006) като повторно връща формулата за административно определяне на цената по която централите продават електричеството на MVM.
В съответствие със закона министерството на икономиката на Унгария издава две последователни „ценови постановления“(през 2006 и 2007) с които определя фиксирани цени за изкупуваната енергия. По този начин цените за изкупуване са намалени с 43% през 2006 г. и с 35% през 2007 г. спрямо договорените цени през 2001г.
Тези намаления на цените са повод инвеститорите AES Summit Generation Limited (“AES Summit”) и AES-Tisza Erömö Kft (“AES Tisza”) да се обърнат към Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове International Centre for Settlement of Investment Disputes (“ICSID”), с искане за арбитраж.
Предприятията твърдят, че цените по дългосрочните договори са намалени по политически причини и че това води до директни загуби за (“AES Tisza”).
Ищците твърдят, че по този начин Унгария е нарушила задълженията си по Договора за енергийната харта, както следва:.
(а) нарушила е задължението си да предоставя справедливо и безпристрастно третиране;
(б) обезценила е инвестицията на „AES "чрез прилагане на неразумни и дискриминационни мерки;
(в) нарушила е задължението си за предоставяне на национално третиране;
(г) нарушила е задължението си да изпълни клаузата „най-облагодетелствана нация“
(д) нарушила е задължението си да осигури постоянна защита и сигурност;
(е) извършила е отчуждаване (експроприация).
Международният арбитраж отхвърля всички тези твърдения и приема, че Унгария не е нарушила енергийната харта.
Страните обжалват това арбитражно решение. Но то също е отхвърлено.
Подробности за двете решения може да се намерят както следва.
Първото решение
Второто решение
Енергийната харта



Какви стъпки предприема Унгария след решението на Европейската комисия

Както вече посочих през 2008 г. Европейската комисия приема, че дългосрочните договори за изкупуване на електричество представляват незаконна държавна помощ .

В изпълнение на решението на ЕК Унгария предприема стъпки за прекратяване на договорите.

През месец август 2008 г. министърът на финансите прави предложение пред икономическия кабинет на правителството да се изготви законодателно предложение до парламента за прекратяване на PPAs.
През месец октомври 2008 г. правителството внася проектозакон в парламента.

През месец ноември 2008 г парламентът на Унгария приема закон „the PPA Termination Act“, който прекратява дългосрочните договори считано от 1 – ви януари 2009 г.

Що се касае за признаване на „невъзвръщаемите разходи“ направено от инвеститорите stranded costs, Унгария уведомява отново Европейската комисия за схемата за компенсиране на тези разходи за преценка доколко тя отговаря на правилата за държавни помощи.
През април 2010 г. Комисията с решение одобрява схемата за компенсация на направените инвестиционни разходи. Въз основа на това решение на Комисията правителството приема постановление за възстановяване на получената незаконна държавна помощ.


В отговор на тези стъпки белгийската компания Eectrabel също се обръща към Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове с твърдение, че Унгария, прекратявайки договорите извършва незаконна експроприация по смисъла на чл. 13(1) от Договора за енергийната харта.

Арбитражният съд отхвърля и тази жалба. Решението е изключително интересно и може да се използва като учебник от всеки, който се интересува от прилагане на международното право. В него се обхващат и анализират всички възможни проблеми, свързани с прилагане на европейското право и на международното право в областта на енергетиката.

Решението е от ноември 2012 г. и може да се види ТУК:


Как България да разреши проблемите с дългосрочните договори
Опитът на Унгария показва, че с „магическа пръчка“ не може да се намери бързо решение. Може да се каже, че Унгария е извървяла дълъг и нелек път докато рпазреши проблема с дългосрочните договори. Едно от предимствата й е, че тя в съответствие с чл. 107 от Договора за функционирането на ЕС е изпълнила задължението си да обяви пред ЕК наличието на дългосрочните договори и да поиска оценка в съответствие с правилата за държавните помощи. Проучването на Комисията е отнело четири години, за да вземе окончателно решение. Освен това, за да бъдат прекратени договорите и да не бъде прието това действие като експроприация, Унгария е приела специален закон, приложила е методиката на ЕК за признаване на „невъзвръщаемите разходи“ и отново е нотифицирала схемата като държавна помощ, за която е получила одобрение през 2010 г.
Или цялата процедура е отнела на Унгария 6 години.

Проблемът за България идва от факта, че тя не е уведомила ЕК за наличието на дългосрочните договори, което е трябвало да направи през 2007 г. (доколкото имам информация тогава са подписани договорите). Според Закона за държавните помощи Министерството на финансите е органа, който трябва да изпраща уведомленията за предоставени държавни помощи до Европейската комисия (с изключение на тези в земеделието)
С една дума България няма решение на ЕК, на което да се позове (както е направила Унгария), за да предприеме законодателна инициатива за прекратяване на договорите.
Според мен трябва да се предприемат законодателни стъпки за прекратяване на договорите, но преди това да се направи консултация с ЕК, как да се отстрани проблема с липсата на уведомление за наличието на дългосрочните договори (още през 2007 г.) и съответно решение на ЕК. Необходимо е не ДКЕВР да подава уведомление до ЕК за държавна помощ, а Министъра на финансите, чието правомощие е разписано в чл. 5,ал. 2 т.3 от Закона за държавните помощи.

Между другото същия проблем възниква и при дългосрочните договори с производителите на енергия от възобновяема енергия. За тях също трябва да се направи уведомление пред ЕК за държавна помощ.

• 5 14
• Докладване

[quote#13:"today"]

Тия програми дето с държавни[/quote]

те, държавните пари от де идат?... че и по сгодно се крадат, че са на купчинка...

• 0 11
• Докладване

[quote#19:"tribiri"] бизнесът им бе купен от държавата и местните олигарси. [/quote]

основното в бизнеса е ...какво? маркатааааа... и още какво? клиентелатаааа...

• 2 3
• Докладване

[quote#0:"матряла"]Прокопиев уточни, че интересите му са свързани с около 1% от мощностите. [/quote]

Щом 1% = 9,4 млн, то туй значи, че матряла го плющят годишно с по 940 млн за екотоци - http://bpost.bg/article/30369

• 1 13
• Докладване

Не можа да отговори на нито един въпрос! Бягаше, обвиняваше, крещейки дръжте крадеца!!!

• 4 15
• Докладване

на ИП бащичко му е от УБО-директор на разидениця по времето на "великия" Б А А А Й ТОШООО! Затова не задавайте излишни въпроси колко ще ни тежат честните частни офшорни и уж "американски" ТЕЦ-овете в единия и в другия случай! Като гледам колко тролове от колко различни партии ги защитават, работата е дебела! И собствениците не са никакви американци, а българи! Е от такива ниски данъци като тези за тея ТЕЦ-ове не стигат пари ни за здраве, ни за пътища, ни за пенскионери, ни за нови джет файтъри! Нал тъй?

• 7 9
• Докладване

Енергетиката като стратегически отрасъл трябва да бъде изключителна държавна собственост. А сега сульо и пульо (разбирайте родните депутати) прави вецове и слага перки и фотоволтаици върху най-плодородните почви.

Публикувано през m.dnevnik.bg

• 6 6
• Докладване

Прокопиев е прав за ролята на т.нар. работодателски организации и за КТБ, но някакси точно на него не му отива да говори за двата типа бизнесмени...
Щото не е като да е от шампионите сред първите...

По интересно е друго - правителството откровено лобира в ЕС за инициативите на Турция относно Сирия (1). Контролираните от правителството работодатели искат национализиране на т.нар. американски централи, за да бъдат продадени на турски инвеститор (2). Какво излиза, ако сметнем 1+2 - нима от пишман американски доминион се ориентираме към откровен вилает?

• 4 5
• Докладване

Навремето приватизираха ТЕЦ-овете и се нагушиха, сега ще ги национализират и ще ги реприватизират и пак някои ще се налапат. Това е българската енергетика, една яма, от която грабят всеки колкото може, а то не свършва и не свършва. Защото се спонсорира от джобовете на българския данъкоплатец.

• 0 6
• Докладване

[quote#21:"ДСБ+Москов фармацевтична МАФИЯ! Реекспорт-300 млн"]Проблемът за България идва от факта, че тя не е уведомила ЕК за наличието на дългосрочните договори, което е трябвало да направи през 2007 г. (доколкото имам информация тогава са подписани договорите).[/quote]

И срокът им е удължен до 2020 година. БСП която по нейните думи най много милее за народа, виждайки че окончателно губи властта удължава срока на договорите милеейки за народа

• 1 7
• Докладване

До коментар [#2] от "Дундурук":

Поради високите цени на природния газ затвориха торовите заводи, при по ниски могат да заработят евентуално пак.
Освен това газът е спомагателна суровина в доста производства точно както и електричеството.

• 1 6
• Докладване

Интерес тук има и хобективния Иван Кръстев - хнаблюдател ...

• 2 2
• Докладване

и тецовете не са американски , а на бг другари офшорковци

• 1 8
• Докладване

Еми като искат да инвестират да отидат при американците да искат делът им, но май там ще ударят на камък, защото иначе кой ще избяга от гарантиран пазар? И затова дайте да дадем едни колосални суми за обезщетение на американците след като ни осъдят за национализацията пък после да го продадем евтино на друга фирма...

Публикувано през m.dnevnik.bg

• 0 8
• Докладване

По принцип Прокопиев е прав, но следва да декларира има ли бизнес отношения с американските тецове ?
Преди със сигурност, докато беше собственик на Каолин, който продаде на немски консорциум.
Сега той да каже ?
Ако няма никакви бизнеси с тях, то позицията му става 100 % легитимна.

• 2 3
• Докладване

До коментар [#11] от "Дундурук":

Отваряш отчета на Булгаргаз за някоя година, например за 2014-та и четеш. Там има разпределението на потреблението на газ по сектори. Отчетите се намират на сайта на Търговски регистър и са публично достъпни.
Малък е делът на битовото отопление с газ директно в дома. Тук си прав. Лично аз съм на газ в кв. Манастирски ливади и съм много доволен

• 0 0
• Докладване

До коментар [#19] от "tribiri":

Моля те прочети внимателно поста ми
Да, ако американците продадат на турски инвеститор, договорите за префенциални цени ще останат - ще минат в цената на сделката. Ако има национализация, държавата може да прекрати тези договори "сама със себе си". Това означава, обаче, че ще има значителна разлика между цената на която е национализирала и тази, по която после ще продаде ... без този актив - преференциални цени.
Ако национализира примерно за 2 млрд. лв ще може да продаде после за примерно 1.5 млрд. лв.

• 0 0
• Докладване