Газовите вълнения от последните дни потвърдиха, че седем години след газовата криза от януари 2009 г. газов пазар в България на практика не съществува и това превръща страната, правителството и компаниите в заложник на бизнес и международни интереси и създава форсмажорни ситуации.

В последните дни на 2015 г. се разбра, че частната "Овергаз инк"  (с акционери свързаната със Сашо Дончев "Овергаз холдинг" АД (50%) и руските "Газпром (0.49%) и "Газпром експорт" (49.51%) от 1 януари 2016 г. няма да получава природен газ, доставян по договор от собствения й акционер ("Газпром експорт"). Кризата се разигра, след като по-рано същия месец беше постигната договорка руските компании да се оттеглят от дружеството в рамките на следващите шест месеца, а българският им партньор да изкупи дяловете. 

Държавата алармира първа за това и се зае да компенсира евентуалното прекъсване. 

В хода на изявите пред медиите през почивните дни държавните дружества и "Овергаз" дадоха противоречиви и взаимно изключващи се обяснения на случващото се. Първо се твърдеше, че причина за срива на доставките са просрочени задължения на "Овергаз", но от фирмата го отрекоха.

Шефът на Българския енергиен холдинг се позовава на информация от писмо от Русия до "Овергаз", копие от което било получено в държавната структура, но от "Овергаз" опровергаха да са получавали подобно предупреждение.

Според "Овергаз" "Газпром експорт" отговорила на 31 декември едва в 17 ч. с обяснението, че не може да изпълни заявката. Паралелно руската компания уверила българското държавно дружество, че е готова да увеличи количествата.

След подмятания от страна на държавата, че "Овергаз" вероятно нарушава лиценза си, засегнатата компания пък намекна, че има опит бизнесът й да бъде иззет. Засега обаче липсва повече реакция от "Овергаз" и компанията не е коментирала дали ще защити правата си по съдебен ред.

Приличащият на вътрешнофирмен за "Овергаз" конфликт придоби международен формат особено след като руското външно министерство заяви, че "Русия няма да остави България без газ", като избира да доставя горивото единствено чрез държавната "Булгаргаз". Премиерът Бойко Борисов на свой ред в телевизионно интервю заяви, че "позицията на руската страна в казуса е много стриктна", и я обясни с интереса на Москва към доставки през бъдещия газов хъб в България след изострянето на отношенията между Русия и Турция. "Те истински се надяват, че на газовия разпределител "Балкан" ще дойдат две техни тръби по 10 милиарда кубика, около 20 милиарда кубически метра газ", каза премиерът пред Би Ти Ви. "Балкан" е новото име на проекта за газов хъб, чрез който България с одобрението на Европейската комисия се надява да привлече и разпределя газ както от Русия, така и от Азербайджан, Туркменистан и евентуално от собствените находища.

В интервю за "Капитал Daily" зам. изпълнителният директор на "Овергаз инк" Светослав Иванов каза, че "възприемам всичко това (ескалацията на напрежението около подписването на договора между "Булгаргаз" и "Овергаз" на 31 декември - бел. авт.) като защитна реакция на компания, която е на път да си загуби монополното положение на пазара. Искам да припомня, че "Булгаргаз" е единствената компания, която по много непазарен начин успя да си завоюва позицията да изкупува  100% газа от местен добив, който е един много хубав инструмент да се прави микс. Не знам с какво са го заслужили. Друг аспект е, че към днешна дата в газохранилището "Чирен" има количества само на "Булгаргаз". 

Експерти отново напомниха, че до тази ситуация не би могло да се стигне, ако междувременно България беше реализирала поне някоя от газовите връзки със съседни държави, по които започна да работи след газовата криза през януари 2009 г., но без окончателен резултат и до днес. Договорът за връзката с Гърция беше подписан  през декември, връзката със Сърбия е на ниво устройствен план и технически проект. Най-напреднала е връзката с Румъния, която се очаква да заработи в средата на тази година.

Проблемът е, че все още нито "Овергаз", нито евентуален неин наследник или друга компания могат да доставят газ от друг източник извън руския.

Затова сега "Овергаз", която до момента доставяше 10% от общото количество за страната, вече ще трябва да купува по-скъпо от държавната "Булгаргаз" (по информация на "Капитал" досега "Овергаз" е купувал газа с 10% по-евтино от държавната компания), а тя ще е монополист във вноса. Това ще доведе до проблеми с изпълнението на договорите на "Овергаз" и бягство на клиенти.

Отделно "Газпром" може да поиска допълнителни такси за извънредните количества, които доставя на "Булгаргаз". Повечето експерти смятат, че до това едва ли ще се стигне поради гъвкавите условия на договорите за доставка (в тях име предвидени +/– спрямо заявените количества), а и заради риска "Газпром" да изглежда като ненадежден доставчик.

Ако "Овергаз" се разбере с "Газпром експорт" в близките дни, това ще е знак, че става дума за вътрешнофирмен конфликт. От компанията припомнят, че имат договор с руската страна до 2017 година.

Стана ясно, че засега "Овергаз" ще плаща за доставения й от "Булгаргаз" газ месец за месец и предстои плащането за януари.

Възможно развитие е Комисията за защита на конкуренцията да започне разследване на това по какви цени "Овергаз" получава газовото гориво, а Комисията за енергийно и водно регулиране да провери дали има нарушение на лиценза, както подсказа изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Жаклен Коен. В този случай ще бъде интересно да се проследи кой ще поеме дейността на компанията - държавната "Булгаргаз", както сега, или ще се появи нов играч.