Одит на Сметната палата установи недостатъчен контрол на концесията на находище "Челопеч"
Осъщественият контрол по изпълнението на договора за концесия за подземни богатства от находище "Челопеч" за периода 2011 - 2013 г., не е достатъчно ефективен, се твърди в доклад на Сметната палата, оповестен днес. В района "Дънди Прешъс Металс Челопеч" добива златно-медно-пиритни руди.
Експертите на палата са анализирали договора за концесия, сключен за 30 години и влязъл в сила на 26.07.1999 г. Констатирано е, че документът е допълван четири пъти в следващите десет години, като още с първата промяна са намалени значително средствата за инвестиции и за екологични дейности. "Срокът за изпълнение на мероприятията по тях е променен от 5 на 3 години, като българската държава се лишава от договорени инвестиции в общ размер от над 37 млн. долара", се посочва в доклада.
От Сметната палата констатират, че "Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД е заплатил дължимото концесионно възнаграждение в размер и срок съгласно клаузите на договора, като за периода 2011 - 2013 година държавата е получила почти 34 млн. лв. Компанията е внесла над 14.7 млн. лв. в бюджета на община Челопеч и повече от 1.7 млн. лв. в сметките на община Чавдар, на територията на които се намира находището. За одитирания период реализираните инвестиции са в размер над 187.5 млн. долара.
Хаос при банковите гаранции
Проверяващите посочват, че "Дънди Прешъс Металс Челопеч" е изпълнила задълженията си за представяне на банкови гаранции, но в Министерството на икономиката и енергетиката няма създаден ред за тяхното приемане, регистриране и съхраняване. "След като няма ред за опазването на тези документи, в бъдеще концедентът няма да има възможност да контролира изпълнението на основни задължения на концесионера и това може да засегне финансовите му интереси", се посочва в доклада. В него се уточнява, че концесионерът изпълнява социалната програма, заложена в концесионния договор.
От Сметната палата подчертават също, че честите структурни промени в дирекция "Природни ресурси и концесии", която извърша контрола на изпълнението на договора, затрудняват постигането на устойчивост и приемственост при управлението на дирекцията и повишават риска за ефективното изпълнение на задачите й. Отбелязва се и недостигът на административен капацитет на фона на нарастващ обем работа.
"Създадена е и Комисия за контрол с представители от Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите и МИЕ. За одитирания период съставът на комисията е променян четиринадесет пъти, което оказва негативно влияние върху контролната дейност и крие риск за изпълнението на концесионните договори", се посочва в доклада.
Контрол по документи, но не и на място
Проверяващите са стигнали до извода, че осъществяваният текущ контрол в Министерството на икономиката и енергетиката е преимуществено документален, като се разчита основно на подадените от концесионера данни, а не на проверки на място. Подобен подход пък крие риск от формализирането на контролните функции и от ненавременно констатиране на евентуални неизпълнения по договора за концесия.
От Сметната палата констатират също, че представената и публикувана в Националния концесионен регистър информация за концесионния договор не се актуализира своевременно и към 31.12.2013 г. не е пълна, което затруднява публичния достъп до актуални данни и не осигурява прозрачност. В края на доклада контролният орган дава 5 препоръки на министъра на енергетиката и четиримесечен срок за изпълнението им.