По-чистият въздух може да допринесе за българската икономика
| Clean Air Fund обедини сили заедно със "Зелена София", неправителствени организации и бизнеса за организацията на хакатон за решения на замърсяването на въздуха в градове в цялата страна |
Замърсяването на въздуха е довело до 13% загуба от БВП на София през 2019 г. Освен това, ако замърсяването в столицата се намалява с 4% на година, то би могло да доведе до спестявания в размер на 7.33 млрд. лв. в периода 2020 - 2024 г.
Това показва изследване "Въздействие на замърсяването на въздуха върху кариерните решения на висококвалифицираните работници в София", изготвено от консултантската фирма Deloitte по поръчка на Clean Air Fund. Мръсният въздух е намалил продуктивността и количеството работни часове и така се е отразил на икономиката на българската столица.
"Това е важна тема, която е интересна и за нас, тъй като София е градът в България с най-висок БВП на глава от населението. Също така концентрира голяма част от ИТ индустрията и програмистите, които са едни от най- високоплатените и квалифицирани хора в този тип бизнес, така че за нас е важно да видим какви са реакциите на този тип професионалисти и да можем също съвместно с тях да намерим по-добри решения за проблема със замърсяването на въздуха", каза Елица Панайотова, координатор на проект "Зелена София" на Столичната община, по време на специална дискусия, на която беше представено проучването.
Втората част на събитието, в което си партнираха Clean Air Fund, VMware, "Зелена София", "За Земята", MOVE.BG, Deloitte и Lime, пък се проведе под формата на хакатон, в който няколко отбора от граждани трябваше да предложат решения за по-чист въздух и да ги разработят с ментори.
Колко важен е мръсният въздух за работния ден
"Трите открития, които аз намирам за особено важни, са, че, първо, замърсяването на въздуха се отразява негативно върху продуктивността на служителите - 67% от запитаните са казали, че заради замърсяването ограничават работните си часове през деня", каза Агата де Ру, портфолио мениджър в Clean Air Fund. Другите два акцента, които тя постави, са, че по-високите нива на замърсяване понижават брутния вътрешен продукт и че качеството на въздуха е сред най-значимите причини дали висококвалифицираните професионалисти избират да работят в един град.
Александър Лазек, мениджър "Устойчивост и икономики" в Deloitte, представи подробните резултати oт доклада. Основен извод от него е, че висококвалифицираните работници са по-чувствителни към качеството на въздуха и по-малко доволни от него в сравнение с населението като цяло в София. Само 23.2% от анкетираните висококвалифицирани работници в София заявяват, че са доволни от качеството на въздуха в града. Особено високо е недоволството сред жените, които са по-наясно с отрицателното влияние на замърсяването.
"В сравнение с гражданите от други [европейски] градове хората в София се притесняват повече за качеството на въздуха", сподели той. Близо половината от анкетираните в българската столица са били загрижени за този проблем, докато процентът в Прага, Берлин и Брюксел е бил съответно 38%, около 12% и 25%. Над една четвърт от попитаните висококвалифицирани кадри в София редовно правят мониторинг на качеството на въздуха и твърдят, че взимат решения за начина си на живот на база на това.
Ключов елемент от изследването обаче е, че мръсният въздух влияе на икономическия живот в столицата. Основен извод е, че по-лошото качество на въздуха влияе негативно на труда и качеството на труда заради повечето отсъствия.
"Открихме, че [замърсяването] може да повлияе на часовете работа, на болничните и като цяло да намали продуктивността", казва Лазек. Данни от анкета сочат, че 58% са съгласни, че замърсяването на въздуха допринася за вземането на повече болнични дни, а 68% от тази група смятат, че трябва да ограничат работното си време заради замърсяването на въздуха. Около един на всеки петима от всички участвали в анкетата висококвалифицирани работници смята, че замърсяването на въздуха се отразява на производителността му на работното място.
"На основа на наличните данни и съществуващата научна литература изчислихме, че София губи на година 13.4% от местния БВП заради твърде много замърсяване", уточни мениджърът. Съответно, ако замърсяването намалее и влезе в международните норми и изисквания, БВП на столицата ще се повиши с около 13%.
Кой би платил сметката
Друг въпрос, поставен в проучването, е колко биха платили висококвалифицираните служители, за да намалее замърсяването. Оказва се, че те биха заделили средно 6.24% от доходите си на месец, като за средностатистическо лице, работещо в сектора на научните и техническите услуги, това се равнява на около 276 лв. Все пак едва 20% са казали, че не биха искали да се отделят пари за това.
Друг интересен извод на проучването е, че квалифицираните кадри биха напуснали българските градове и биха заживели в чужбина повече, отколкото на друго място в България, заради замърсяването. Близо 40% от анкетираните заявяват, че биха обмислили да се преместят на друго място в България заради замърсяването на въздуха в София.
Между бизнеса, общината и гражданите
"В последните години ние трайно бележим една тенденция за подобряване качеството на въздуха в София. В последните три години сме в годишната норма за ФПЧ10, а за миналата година имаме превишение на средноденонощната норма на една градска станция в район "Надежда", обясни Теодора Полимерова, директор, Дирекция "Въздух, климат и енергия" в Столичната община.
Тя уточни, че от 2015 г. инвестициите на общината за решаване на проблема са били насочени към транспорта в столицата, тъй като предходните програми за подобряване на качеството на въздуха са показали много висок дял на емисии от него. Въпреки това в момента е ясно, че битовото отопление е най-значителният замърсител на въздуха.
Диана Стефанова, вицепрезидент "Регионални стратегии за развитие" във VMware, коментира, че в компанията има редица локални инициативи за намаляване на отпечатъка й върху околната среда, сред които е споделено пътуване, използване на електрически автомобили, служебни велосипеди и др. Стефанова сподели, че автоматизират центрове за данни и така се декарбонизира инфраструктурата.
Саша Безуханова, основател и председател на борда на неправителствената организация MOVE.BG, подчерта, че е важно решенията да се взимат на база данни и сподели, че се надява хакатонът да допринесе именно към това.
| Новите решения за глътка чист въздух в България В хакатона се включиха хора от цялата страна, които бяха разделени в 9 отбора, напътствани от ментори през цялото време. Те представиха своите решения, насочени към градове в цялата страна, пред специално жури и три от тях бяха отличени с награди. Третото място беше отредено за идеята "Райска градина в градовете", чрез която ще се използват земите в градовете и околностите им, така че да се опази биоразнообразието и да се насърчи местното производство на селскостопанска продукция. Втора награда беше отредена за отборa, представил идеята "Слънчевата духалка", която цели да се създаде прототип на устройство, което се сглобява от вакуумна тръба и други прости компоненти. Вакуумната тръба отделя голяма топлина при слънчево греене, ако бъде поставена до прозореца и слънцето я напича, заменя изцяло отоплението през деня. Победителят в хакатона е предложението за "Зелена пътечка", което адресира замърсяването още от източника му, ангажира учениците и следващото поколение. Отборите, заели първите три места, ще получат специални награди, които да им помогнат да водят живот с по-малко емисии. Наградите са предоставени от Clean Air Fund, VMware и Lime. Освен това бе отличена и още една идея с извънредна специална награда, която обединява проблемите както на въздуха, така и на водата. Предложението е фокусирано върху изграждане на станции за мониторинг на въздуха и водата чрез висококачествени сензори и платформа, използваща изкуствен интелект за анализ на данните и прогноза за замърсяването на въздуха, подобна на прогнозата за времето. Тя ще получи подкрепа от "Зелена София" и Zero Waste Sofia веднага щом има разработени и датчици за качеството на водата, както и за сравняване на данните от датчиците за въздуха с действащите сертифицирани станции. |
