Храненето е ключов фактор за здраве. Думите на Хипократ "Нека храната ви бъде лекарство и лекарството - храна!" показват, че още от древността храната се е считала за важен компонент от живота ни, за да бъдем здрави и да живеем дълголетно.

В живота и в храненето трябва да има баланс. На първо място храненето трябва да бъде рационално, балансирано и разнообразно. Балансирано означава всеки ден в менюто да присъстват въглехидрати, белтъчини и мазнини. Това е от съществено значение, ако сме здрави и нямаме хронични заболявания, които изискват намаляването или лишаването от някои макронутриенти. Разнообразното хранене включва голяма палитра от храни, сред които месо, риба, мляко и млечни продукти, зърнени храни, варива, плодове и зеленчуци. Всички тези компоненти трябва да присъстват в менюто ни всеки ден. Разбира се, в световен мащаб, както и в България, хората следват различни модели на хранене и когато човек има достатъчно опит, може сам да решава какви модели да спазва спрямо здравословния си статус. Не трябва да забравяме, че за да бъдем здрави, от менюто ни не бива да липсват цели хранителни групи. В България има създадени национални препоръки за здравословно хранене, които са за различните възрасти, и когато те се следват, ние можем да говорим за едно здраво население в България.

Това по-скоро не е правилно, защото води до дисбаланс в разнообразното хранене. Важно е да отбележим, че трябва много да се внимава с приема на белтъчини. Те са два вида - от животински и от растителен произход, и за доброто функциониране на организма е необходимо да консумираме комбинация от храни, които съдържат и двата вида. Белтъчини от животински произход можем да си набавим от месото, яйцата, млякото и млечните продукти, докато белтъчините от растителен произход откриваме във варивата - боб, леща, грах, нахут, соя и различните зърнени култури. Здравословното хранене е комбинация от храни, които имат животински и растителен белтък, затова не препоръчвам да се набляга само на единия вид белтъчини. Добре е да си припомним, че за лица над 18 г. се препоръчва приемът на белтък да е 1 г на 1 кг телесно тегло дневно. Консумацията на белтъчини над това количество би могло да ни изложи на здравен риск и това да доведе до бъбречни заболявания. Затова препоръчвам на хората да са внимателни, когато се обръщат към някого да им изготви хранителен режим, и да се доверяват на доказани специалисти с необходимото образование за това.

Съществуват и други проблеми в храненето на младите хора освен акцентирането само върху една хранителна група. Те трябва по-прецизно и дори критично да избират източниците си на информация по темите, свързани с начина на хранене, да четат етикета на хранителните продукти. Когато предозираме с определена здравна информация и се влияем от чужди модели, видени например в социалните медии, е възможно да навредим на здравето си. Децата и младите хора са в потенциален риск от развитието на хранителни разстройства и затлъстяване. В България липсва превенция, защото това означава редовно да следим физическото, менталното и емоционалното си здраве. Това не се прави, а с добра превенция рискът да се стигне до заболяване е значително по-малък, затова трябва насочено да се стимулира здравословният начин на живот. Отдавна е установено, че добрите хранителни навици, съчетани с подходяща физическа активност, сън и почивка, са предпоставка за качествен живот, а дори и за дълголетие. Също така трябва да мислим и за екологията и намаляването на въглеродния отпечатък върху природата, а именно да се стремим към устойчиво хранене.

Вярвам, че традиционното българско хранене помага, и това не е само мое мнение. В последните години изключително много научни изследвания показаха, че човек трябва да се храни сезонно и регионално. Разбира се, живеем в глобален свят и няма нищо лошо храненето да се променя в съответствие с различни храни, които не са толкова характерни за нас, но когато говорим за българско традиционно хранене, говорим за балканска диета. Тя е много близка до средиземноморския модел на хранене, понеже се характеризира с високо съдържание на плодове, зеленчуци, различни варива и зърнени култури, ядки, растителни храни, по-малко месо и слънчогледово олио. Също така имаме продукт, с който ние, българите, трябва да сме изключително горди, и това е киселото мляко. За мен това е уникален продукт. Той съдържа живи микроорганизми и тази жива закваска има благоприятни ефекти върху баланса на чревната флора. Млякото и млечните продукти са най-добрият източник на лесно усвоим калций, богати са на пълноценен белтък и витамини, които осигуряват растежа и здравината на костите и зъбите. Можем да обобщим, че в традиционното хранене на българите присъства всичко необходимо, за да бъдем здрави.

Аз много подкрепям използването на смарт технологиите по пътя на изграждането на по-здравословни навици и начин на живот. Винаги се старая да стимулирам всички мои пациенти да увеличат физическата си активност, защото, когато говорим за проблеми с теглото и как да се справим с тях, освен храната много важно е и да бъдем физически по-активни. Съветвам пациентите си и да използват мобилни апликации, които са свързани с мониторинг на физическата активност. Някои от тях ми споделят, че следят количеството калории, което им дава една много добра информация за приема на храни ежедневно. Да, технологиите трябва да присъстват в ежедневието ни, защото те правят живота по-лесен. Скоро се проведе конгрес на Американското ендокринно общество, по време на който беше обърнато внимание на мобилни устройства и риска от затлъстяване, защото нерядко използването им води до по-заседнал начин на живот, а дори и до пристрастяване. Затова е важно да използваме мобилните устройства в помощ на ежедневната ни физическата активност, те ни дават множество възможности за това.

Тук искам да обърна внимание на една може би малко подценявана тема и това е времето пред екраните, което прекарват децата. Има наредби, които определят до колко часа на ден е позволено екранното време. До 3-годишна възраст не е препоръчителен никакъв екран, докато в България често телефонът е възприеман като безплатна детегледачка. От 3 до 6 години е позволено най-много по един час дневно, а от 6 до 18 години по два часа дневно. Това са препоръките на Световната здравна организация и други световни институции. Преди години сдружението, на което съм председател - Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания, участва в европроект за проследяване на екранното време на децата между 6 и 9 години. Установихме, че в България децата в тази възраст прекарват средно 26 часа седмично пред екран в сравнение с Белгия и Холандия, където прекарват 14 часа. Двойно повечето прекарано време в гледане на телевизия или работа с таблет/телефон отчасти отговаря и на въпроса за затлъстяването сред децата в България. Това води до обездвижване и е доказано, че стоенето пред екран подсъзнателно ни кара да правим избор към по-високо калорична храна, с повече съдържание на сол, захар и мазнини. Интересен пример е, че рекламите по време на детските филмчета, както и някои от самите герои в тях се представят като храна (пържени картофки) с положителни качества. Това също действа на подсъзнателно ниво. Във Великобритания изключително много работят в тази насока, като се осъществява натиск върху съдържанието на рекламите по време на детски предавания. Там са забранени рекламите на храни с ниска хранителна стойност - пакетирани храни с високо съдържание на сол, захар и наситени мазнини, които крият здравен риск. За съжаление в България има изградени различни отрицателни характеристики при храненето на децата, които са свързани с висок прием на захарни изделия и пакетирани храни, както и висок прием на енергийни напитки сред децата около 14-годишна възраст. Все пак е важно да отбележим и положителните резултати от това изследване, което цитирам, а именно, че сме сред първите места при прием на плодове и зеленчуци.

Това училище се провеждаше седем поредни години с прекъсване около периода на пандемията. В него участват ученици, учители и родители, като децата са между 6- и 12-годишни и са избирани само по възрастов критерий, не участват задължително деца с проблем в теглото. Най-общо идеята на училището е промоция на здраве. Освен лекциите за здравословен начин на хранене в съответните възрасти по време на детство и юношество организираме и кулинарни работилнички. Заедно с децата чрез игра стигаме до важни аспекти, свързани с храната и храненето. Обръщаме специално внимание на физическата активност. Всекидневно имаме занимания, свързани с нея, говорим също така за здравето на зъбите, обръщаме внимание и на съня като фактор за добро здраве. С полезната информация, която предоставяме, насочваме към темата не само децата, но и учителите и родителите, защото всички те са важни. Още една препоръка за превенция на здравето е, че е много важно как се храни цялото семейство, защото то е пример за детето при формиране на хранителните му навици.

Моите впечатления са изцяло положителни. Аз вярвам в технологиите, защото те помагат на човек да получи правилната информация, да я осъзнае и използва по подходящ начин. Редовно наблюдавам положителните ефекти при моите пациенти. Технологиите много им помагат, а по-младите активно ги използват в полза на по-здравословния, активен и балансиран живот, който изграждат. Помагат ми дори и на мен в чисто работен план, за да ги мотивирам повече.