Васил Петров, "Lean Institute България": Оптимизацията вече не е само за големите. Българският МСП сектор обръща поглед към лийн методологията
| Визитка Васил Петров е изпълнителен директор на "Lean Institute България" и регионален представител на международната мрежа Lean Global Network. Под негово ръководство консултантската компания се утвърждава като водещ партньор за организациите в страната, които търсят устойчиво подобрение на своите процеси и култура. Екипът му предоставя стратегическо и процесно консултиране, обучения и коучинг в областта на лийн, Six Sigma и други методологии за повишаване на ефективност. Преди шест години Васил Петров и колегите му организират за първи път конференцията Tomorrow Redefined, която днес е най-мащабното събитие в Югоизточна Европа, посветено на оптимизацията на бизнес процеси. Предстоящото издание, което ще се проведе на 22 май в София, ще постави акцент върху иновациите, изкуствения интелект и бъдещето на лийн практиките. Васил Петров коментира програмата, тенденциите и ключовите уроци, които организациите трябва да усвоят в свят на постоянна промяна. |
Все по-често чуваме за оптимизиране на бизнес процесите. Какви са компаниите в България, които най-често се стремят към това?
Едно от нещата, върху се фокусират лийн практиките, са процесите и всички слаби места в тях - например изчакване, натрупване на незавършена работа, грешки, вариация в резултата или продукцията и др. Всяка работа може да се опише чрез процес, независимо дали е застраховка, софтуерно приложение, или производство на продукт. Предизвикателството е как точно да се адаптира методологията.
Много от големите компании в България до голяма степен вече познават лийн и са имали възможност да го приложат на практика. В страната има компании, които са наистина много добри в това и постоянно надграждат над вече отличните си резултати. Съществуват, разбира се, и компании, които не са имали достъп до достатъчно знания, за да приложат принципите за оптимизиране на своите дейности и търсят външна подкрепа и експертно мнение, за да могат да го осъществят успешно.
Ако обърнем поглед към малките и средните предприятия, наблюдаваме тенденция, че все повече фирми с български произход се обръщат към лийн практиките, за да подобрят процесите си и начина на мислене сред служителите си. В зависимост от ресурсите, които са готови да отделят (не само финансови, но и времеви), желаната трансформация може да се случи много бързо и в рамките на една до две години те да са успели да осъществят реална промяна, която да ги направи значително по-успешни на пазара.
Разкажете ни повече за лийн и каква е неговата роля за повишаване на конкурентоспособността на бизнесите днес?
Една компания е в силна позиция, когато успява да произвежда продукта с качество, каквото клиентът очаква, да го доставя по-бързо от конкурентите и да работи на цени, които отговарят на изискванията на пазара. По този начин организациите започват осезаемо да се отличават.
Лийн работи за подобряване на работата, и то в трите изброени посоки. На първо място, създаваме условия за осигуряване на качеството, което клиентът търси. Това се случва чрез установяване на стандарти за качество, така че да няма вариации в произведения продукт или услуга. Вторият важен елемент е производството да се случва винаги навреме, т.е. тогава, когато клиентът има нужда, а не по-рано или по-късно. И разбира се, третият важен елемент е да се работи по начин, по който се намаляват разходите за енергия и ресурси, за да се създаде продуктът или услугата на конкурентна цена. По този начин не просто имаме положителен ефект върху бизнес целите, но и върху понижаването на използваните ресурси - електроенергия, вода и други, което има своето положително отражение върху природата и целите за устойчиво развитие на компаниите.
Вие сте представител и на Lean Global Network (LGN), което ви дава възможност да обменяте опит с ваши колеги от различни пазари. Какво е разпределението в търсенето на възможности за оптимизиране на процесите в сферата на услугите, производството и ИТ? Съществува ли разлика в търсенето в България спрямо световните тенденции?
В България все още търсенето на лийн сред производствените компании е по-високо от това в сферата на ИТ или услугите, но забелязваме нарастване на интереса от все повече компании в индустрии, различни от производствените. Често те са чули за добри примери, но не осъзнават, че методологията би могла да помогне и на тях, защото мислят, че лийн може да се приложи само в производството. А всъщност няма бизнеси, където да не може да се приложи лийн. В световен мащаб съществуват множество успешни примери в областта на здравеопазването, логистиката, услугите, ИТ и много други сектори, които благодарение на адаптирането и правилното приложение на релевантните за тях инструменти от лийн постигат наистина впечатляващи резултати.
Разбира се, има индустрии, които са по-специфични, като творческите. Колкото повече креативност е необходима за една дейност, толкова по-трудно е тя да бъде ограничена с процес. Това обаче не означава, че всички останали дейности, които съпътстват творческия процес, не могат да бъдат систематизирани и подобрени.
Като член на Lean Global Network (LGN), която обхваща лийн практици от над 30 държави, ние имаме достъп до световни експерти, материали и знания, натрупани във всяка съществуваща индустрия. Задълбоченото познаване на материята ни позволява бързо и успешно да приложим методи, работещи както в производството, така и в други индустрии. На фокус остават управленската среда, процесите и начинът, по който гледаме на тях, с други думи - културата. Никой не желае ежедневно да извършва дейности, в които няма никаква добавена стойност, за много това обаче остава невидим проблем или нещо, за което все няма време да говорим и да действаме.
Кога една компания разбира, че е дошло време да оптимизира своите процеси?
Бих казал, че съществуват няколко сценария. Единият е бърз растеж, при който за много от дейностите в компаниите няма изградени процеси и те започват да се случват хаотично. В този случай е необходимо да работим с фокус върху изграждането на такива процеси и впоследствие - върху тяхното подобряване.
Вторият сценарий, е когато има повишаване на разходите в компанията. В този случай е необходимо да се изследва какво води до неефикасността в организацията и да се изградят стандарти, които да възпрепятстват ненужното разходване на ресурси - например дейностите да се извършват качествено от първия път, да има добро планиране на наличностите, така че складовете да не са препълнени, и т.н.
Друг пример, в който компаниите осъзнават, че трябва да оптимизират процесите си, е, когато започнат да губят пазарна позиция и когато виждат, че има други компании в същата индустрия, които очевидно се справят по-добре и са по-печеливши. В такива случаи ръководството има желание да се усъвършенства, така че компанията да стане по-конкурентна на пазара.
Има ли случаи, в които въвеждането на лийн принципите може да е неуспешно?
Успехът зависи от това хората в компанията да продължат да работят по новия начин, след като са въведени всички инструменти. Това означава, че ако компанията е работила с консултанти за оптимизирането на своите процеси, когато те вече не са там, служителите трябва да продължат да работят по установения вече лийн начин.
Друг важен фактор е текучеството на служители. Трябва да се осигури приемственост - или консултантите да подпомагат процеса на онбординг, който задължително да обхваща и лийн, или старшият мениджмънт регулярно да прави въвеждащо обучение по лийн за новите служители. Страхотен пример за това е предприемачът и основател на софтуерния гигант CI&T Сезар Гон, който на всяко тримесечие лично прави онбординг по лийн на новите служители на компанията си. Освен че това е изключително мотивиращо за служителите, то показва и значението, което има лийн за компанията.
Каква е рецептата за успех при въвеждането на лийн принципите в една компания?
Когато искаме да въведем успешно лийн в една компания, трябва да изберем "пилотна зона" - процес или отдел в организацията, в който бързо да приложим практиките и инструментите, чрез които хората веднага да видят постигнатите резултати. По този начин даваме пример на останалите екипи да повярват, че промяната е възможна. Много често, след като постигнем тази промяна, имаме множество желаещи отдели те да бъдат следващите.
В момента подготвяте конференцията Tomorrow Redefined, която се превърна в най-мащабното събитие, посветено на темата, в Югоизточна Европа. Какво сте предвидили за посетителите?
Стремим се всяка година да повишаваме качеството и да предлагаме все по-релевантна информация, поднесена от водещи експерти по управление и подобряване на бизнес процеси, които имат изключително интересен опит в различни индустрии и в различни, специфични сценарии. Тази година ще засегнем още по-дълбоко темата за изкуствения интелект и как той работи с лийн. Наред с това ще обърнем внимание и на важната тема - как да подготвим екипите си за работата в бъдеще.
Програмата на събитието ще разгледа и различни иновации и подобрения в здравеопазването, пътя към оперативното съвършенство в банкирането и т.н., а гост-лектори ще бъдат изпълнителни директори и мениджъри на UniCredit Bulbank, TELUS Digital, Melexis, Festo, EtherMind, Michelin, Theodo, Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI), както и други експерти в сферата.
| Пълната програма на Tomorrow Redefined и билети за събитието могат да бъдат намерени на: www.tomorrowredefined.com |
