Криминален психолог: Педофилията не се лекува, но може да се контролира
|
"Дневник" публикува втора част на интервюто с криминалния психолог д-р Велина Владимирова по темата за педофилите, как да говорим с децата за рисковете от това престъпление и как да ги предпазим. Първа част на разговора четете тук.
Може ли да обясните какво е педофилията, да дадете някаква дефиниция? Педофилията отключва ли се, вродена ли е и ако не е как се става педофил? Заболяване ли е или отклонение?
- Има много митове за педофилията и погрешни схващания в обществото. Едно такова, например, е че педофилите са само мъже. Да, огромна част от педофилите наистина са мъже, но има и доста жени и това се неглижира. Защото, ако в една детска градина едно дете подаде оплакване, че леличката примерно правила еди си какво с него и го е пипала и му е бъркала еди си къде, това се възприема едва или не с насмешка от органите на реда, защото кой е чувал за жена да прави такива неща, това не е възможно, детето си измисля и т.н. Имахме такъв случай, затова го давам като пример.
Това е същото като с мъж да е изнасилен. Как ще изнасилиш мъж? Кой мъж не иска да прави секс? Т.е. това е едно глобално, тотално неразбиране на темата, по която се говори.
| Педофилията е парафилия. Парафилиите са група заболявания в DSM-5 - това е наръчникът по болестни състояния, психиатрични такива на американската психиатрична асоциация. Тук работим с МКБ-10 (международна класификация на болестите - бел. ред.) и DSM-5. Педофилията е заболяване, което се описва като фантазии, влечения, мисли и сексуални действия с малолетни хора - момчета и момичета, като тези симптоми трябва да са налице за период повече от 6 месеца. |
Имаме разновидности, които не са описани в DSM-5, но клиничните практици и хора като нас, криминални психолози, които работят по такива случаи, знаем, че има различен тип педофили. Има такива, които имат конкретна насоченост към деца в определена възраст, само до 3 г. например, други от 8 до 10, или малко по-големи. Има педофили, които се фокусират върху определен пол, т.е. сексуалните престъпления се извършват само с момчета или само с момичета. Има такива, които предпочитат определен тип външен вид - цвят на коса, цвят на очи и има предпочитания и фиксация в това.
На тази база са и фантазиите, на тази база е и порнографското съдържание, което тези хора в огромна част от случаите дърпат от The darknet.
Защото парафилиите никога не вървят самостоятелно. Те винаги са в някакъв клъстър и обичайно се съчетават. Дали ще е воайоризъм с ексхибиционизъм и педофилия, дали ще бъде някаква друга комбинация - обичайно те винаги вървят ръка за ръка няколко от тях, не самостоятелно. Така се наблюдават в практиката.
Педофилията не се лекува. Тя се ограничава.
Начинът, по който се ограничава, е различен в различните държави. Обичайно тези хора веднъж минали през криминална регистрация и особено с осъдителна присъда, каквато и да е тя - ефективна или не, дори да е пробация, те попадат под зоркия контрол на екип от специалисти, които се грижат за това те повече да нямат възможност да извършат такъв тип престъпления, нищо, че са сред нас в обществото.
Това означава те да имат определен списък от забрани, като например да не приближават на определено разстояние училища, детски градини, детски паркове или места, където се събират деца, съответно да не упражняват професии, в които имат достъп до деца. Някои ограничения могат да включват да не се возят в градски транспорт в пикови часове, в които има много деца, които отиват или се връщат от училище и детска градина. Имат ограничения за това след определен нощен час да не излизат навън и т.н.
Велина Владимирова, психолог: Разговорът за педофилите не се отлага и не се води еднократно с детето
Естествено, когато имаш наложени правила, ти трябва да съблюдаваш дали те се спазват. Това се прави чрез регулярно, на определено време, изследване с полиграф - дали всъщност този човек спазва правилата, които са му наложени, границите, ограниченията, които са му наложени и ако това не е така, той се връща директно в затвора днес.
Това означава, че имаш работещ механизъм с ясни правила за това. Ако се прави А и Б, какви са последиците? Ако А и Б е нарушено, какви са другите последици?
| Междувременно, тези хора ходят на задължителна терапия. |
Естествено, отговорникът за този човек от по линия на МВР е свързан с хората, които извършват полиграфските изследвания, които са свързани с психолозите и терапевтите, които работят с тях, за да има една актуална картина този човек, къде се намира в момента, какво прави, как се справя с живота навън, от какво има нужда.
Много хора критикуват тези мерки, казвайки: "Това е клеймо за цял живот на този човек. Стигма. Не му позволяваме да се движи, да живее нормално". Не е така. На него му се позволява да живее сред обществото, спазвайки мерки и ограничения, които предпазват това същото общество.
Защо снимките на децата ни нямат място във Фейсбук
Могат ли педофилите да се самоконтролират по някакъв начин?
- Това е идеята на терапия.
Те знаят какво вършат, но могат ли да контролират влеченията и желанията си самостоятелно?
- Точно това е задачата на терапевта в мултидисциплинарния подход, който описах. Тук в България сме на светлини години от него, даже няма идея за такъв. Единственото нещо, което тази година се направи е създаване на един списък - регистър, който всъщност е абсолютно оперативно безполезен и по никакъв начин не върши работата, която би трябвало да върши т.е. превенция, контрол в дългосрочен план с проследяемост и т.н.
Така че не, в България нямаме такива мерки. Не е мислено по този въпрос. Сега се направи нещо, което е единично действие, не е свързвано с нищо друго, с никакви други мерки. Не е помислено за ресурси, които са необходими. Не се върви в тази посока, не се планира нещо подобно, още по-малко пък да имаме идея дългосрочно как ще се осъществяват подобни действия спрямо такива лица. Защото те никак не са малко. Освен педофилите в тази графа трябва да попадат и сексуалните насилници и домашните насилници - категорично.
Срещу домашното насилие през последните години има доста повече мерки.
- Да, но това се действа на хартия и се правят неща, които са между другото, няколко от тях изключително полезни, но са обвързани с определени проекти, които свършват и на държавно ниво отново нямаме този обхват, за който говорим. Така че всичко е разпокъсано на парче и всъщност нашата държава не присъства като орган, който да каже "това е приоритетно, това е тема, която за нас е изключително важна". Тя е огромна тема и включва всички тези подтеми в нея като домашно насилие, като педофили, като сексуални насилници и куп други неща.
Докато те не разберат, че това е важно, няма как някой да мисли в тази насока и съответно да има идеи, оттам да видим с какъв ресурс ще осъществим тези идеи и това да бъде работещо във времето.
Напоследък пред последните 20 г. нещата се правят, за да блесне някой. Всъщност това не е държавна политика. Това е политика на някакви примитивни хора с претенции. Ние всъщност живеем в един примитивен свят с претенции и претенциите се проявяват в подобни промени на парче, за да потупаме някой по рамото и на следващите избори да му кажем "евала".
Но всъщност, дългосрочно нямаме визия и вяра, нямаме обединяваща идея около това кое е ценно за нас. Сега говорим, много за модерно, ценности, добродетели, но нашите държавници се интересуват от лайкове и личен интерес, а не от държавничество. Ние в България нямаме политици, ние имаме примитивни претенции. Примитивно е мисленето за това какво ще ям, колко топла ще ми е пещерата и до кой остров мога да отида на почивка. Това е примитивизъм. Оцеляването, да, то е съществен наш инстинкт, но сме примитивно общество, ако той е единственият.
Колко педофили реално влизат в затвора и как се доказват тези престъпления?
- Като цяло е трудно да осъдиш човек за сексуално престъпление - при изнасилванията, блудствата, педофилите, защото в огромна част от тези случаи липсват доказателства, говорим за преки доказателства, не косвени.
Т.е. това са по-скоро случаи, в които доказателствата са "дума срещу дума"?
- Точно така. Дори в нашата практика имаме доста случаи с педофили, с които сме работили, които признават за извършеното. Няколко от тях твърдят, че се покайват, че имат нужда от лечение, но когато стигнем до съдебна фаза и ние се явим като вещи лица в съда, за да защитим експертизата си, те вече пеят съвсем друга песен. Твърдят, че тези самопризнания са абсолютна лъжа и са изтръгнати, защото ние сме ги заплашвали.
А и самопризнанието в България само по себе си не е доказателство. Така че тук юристите, може би специалистите в тази сфера, могат да кажат и прокурорите най-вече, какво е липсващо в нашата система. Как законите да се допишат, да бъдат по-адекватни и как съдебният ред, по който се случват нещата, може да бъде направен малко по-гъвкав, малко по-адекватен, защото има случаи, в които такива дела се водят години. Буквално.
И в голяма част от тези случаи, да не кажа на 100%, защото това не мога да го твърдя, но в огромна част, поне по тези случаи, по които аз съм работила, няма нито един случай, в който педофилът или заподозреният в педофилия да е в ареста по време на съдебния процес, който продължава години наред. Те всичките са навън. А ние нямаме механизъм, който да следи какво правят те през това време, докато тече делото, което си мислят, че ще спечелят и никой не ги контролира, никой не ги следи, никой не им задава въпроси, те си правят какво си искат. Това е плашещо. Голяма част от тях имат условни присъди.
Голяма част от тези престъпления, особено за педофилите, се извършват от хора, които децата познават. Това са преки родители или роднини, хора, които се грижат за тях в приемна грижа, хора от техния близък кръг, приятелски семейства на тяхното семейство и т.н.
А като се заведе дело и този човек живее в отсрещната къща, това става още по-травмиращо от гледна точка на децата и на жените. Стигмата и последиците за кого са? За децата - всички са разбрали за това в училище, приятели, роднини - с всички последици. А няма справедливост и това е сериозен проблем и ние не го адресираме по никакъв начин.
Това е също като с домашните насилници и хората казват - тя защо остава, защо търпи, тя защо не избяга? Нашият фокус пак е върху жертвата, а не върху човека, който причинява насилието. Ние сме сбъркани. Но ние нямаме и културата по тази тема, въпреки че много говорим и се произнасяме по тази тема и сме много крайни във фейсбук, естествено винаги на двата полюса. Но всъщност много малко хора знаят за спиралата на домашното насилие. Много малко хора знаят всъщност в какво се състои този процес и че той е повторяем и в много от случаите си приличат все едно четеш една и съща книга.
764 - мрежата, в която дебнат садисти и педофили
Много от хората не си дават сметка, че тези хора, мъже, в голяма част от случаите, са били с такова поведение към предходните си партньори и ще бъдат със същото поведение към следващите си партньори. Защото това не е нещо, което се случва, защото жената е еди каква си. Това се случва, защото той е насилник. И това е моделът на поведението, което е възприел поради ред причини.
| Ако говорим за етимология, за генезиса, хората не се раждат нито убийци, нито педофили, нито домашни насилници. Естествено, има в теорията, чисто биологичната, затова някакви промени има на чисто биологично ниво. Има я, естествено, теорията за социалното научаване, съответно причини се крият и в наличието на сексуален, психически, емоционален тормоз в детството и в младежките години на тези хора. Голяма част от тях са жертви на едно или друго престъпление или серия от престъпления, ако се е случило в дългосрочен план и продължително време. И са били ревиктимизирани. |
Много са нещата. И тук вече е много сложен разговор и отиваме в една друга плоскост. Защо един човек става такъв? Какви са причините това да бъде така?
Възможно ли е да се избегне това един човек да се превърне в педофил или в насилник?
- Ако говорим за хора, които са били в травмираща среда - майките им, бащите им са били неглижиращи или авторитарни или с някакви зависимости, разведени, които постоянно си подливат вода и се влачат по съдилища, които използват децата като инструмент. Или ги използват като трофеи или пък ги използват, за да канализират и да излеят цялата си агресия спрямо тях и ги унижават, и ги затварят по килери. Всякакви гнусни неща може да преживее един човек на младини.
Но има хора, които излизат много осъзнати именно поради преживяното. Естествено с помощ от терапевт и с много работа в насока за осъзнаване, разбиране, че не носиш ти тази вина и товар за това, което се е случило.
Има хора, които залитат в същите поведения, на които били свидетели. Не всеки човек, който е преживял такива сериозни и травматични събития в живота си, се превръща в чудовище. Но всички чудовища са преживели нещо травматично.
Ако педофилията не се лекува, но подлежи на терапия и контрол, без да омаловажаваме престъплението или жертвите, мястото на педофилите не би ли трябвало да бъде в специализирани заведения със задължителна терапия приоритетно, а не в затвор, откъдето биха излезли по-скоро по-агресивни и едва ли поправени?
- Различните педофили вършат различни неща. Подсъдно е да притежаваш и да разпространяваш детско порнографско съдържание. Подсъдно е да си треньор и 10 години да изнасилваш момченца. Какво заслужава единия? Какво заслужава другия? Това го казва законът, но и в двата случая трябва да има някаква терапия и при всички случаи трябва да има контрол и терапия, за да може, ако въобще е възможно и доколкото е възможно, този човек да се научи да предусеща, контролира, ограничава и да замества желанията си с други действия, които не са противозаконни, но това няма как да стане изведнъж.
Това е държавната политика с държавния механизъм за мултидисциплинарен подход, с който така да се върши работата и да е добре смазана машина, която ако стане 1, да следва 2 и да е ясно кой е, какво заслужава, какви са му ограниченията, кой го контролира и отговаря, на колко време се изготвя доклад за това какво прави този човек, за да не може 10 г. някой да причинява нещо ужасно на десетки български деца.
Идеята на този регистър, ако заработи, е определени институции да имат достъп до информация за конкретен човек - ако назначавам някого на работа и искам да проверя дали случайно не е в регистъра на педофилите и дали не е осъждан, да мога да направя справка с аргументирана молба.
- Да. Само че аз съм директорка на детска градина в Горна Оряховица или в село Видраре, например. Идва Гошо. Гошо е прекрасен. Купил си къща в селото. Има опит. Работил е с деца еди къде си. Децата си играят много с него. Ще се обадя ли аз? Ще попълня ли тази молба, за да видя дали той фигурира в този списък, според Вас ?
Въпросът е и доколко в Горна Оряховица във въпросната хипотетична детска градина например изобщо знаят за това, че съществува такъв регистър? И дали това е достатъчно ефективен начин за превенция.
- Тук има и презумпция, че този човек ще отиде да работи в детска градина. Той може да извършва престъпления и без да работи в институция, в която има пряко достъп до деца. Този човек знаете ли какво прави и къде се намира? Кой знае този човек, като излезе от затвора къде е или като му свърши пробацията? Това е списък. Има един списък, който оперативно не върши никаква работа - нито за превенция, нито за контрол, нито за проследяване. За нищо. Това е едно голямо нищо - оперативно казано от човек, който се занимава с такива случаи. Това за нищо не служи.
А как да бъде направено така, че да служи и да бъде подобрено?
- Казахме го. Даже има държави, в които нещата отиват още по една крачка напред, но тук се изискват още ресурси.
| Например в САЩ. По време на обучение американците ни показаха мобилно приложение на телефон. Изтегляш си го и например си купуваш къща, местиш се в друг квартал и през приложението проверяваш дали в този квартал има регистрирани сексуални насилници по най-различни линии. |
В цветове са оцветени спрямо престъпленията, за които са били осъждани и историята, която имат на типа сексуални насилия. И можеш да вземеш информирано решение на семейството си, съобразявайки това имаш ли деца, в каква възраст са твоите деца и т.н. дали да живееш там. И това е достъпно.
За педофилията без табута: как да говорите с детето и може ли да проверите в регистъра
Тук много хора казват: "На тези хора ще им бъдат разрушавани къщите, ще бъдат палени и т.н." Да, но тези действия, ако някой си ги позволи, те са незаконни действия и ще трябва да има последствия за тези граждани. И тук вече е ролята на институциите, ако се направи такъв такова приложение и се знаят всички с имената им, лицата им и това къде живеят, ще трябва да има и контрол над гражданите, който да е мигновен, ако някой извърши престъпление.
В тази връзка се сещам за една гражданска инициатива на деца, ученици, които бяха станали известни като ловци на педофили. Примамваха ги с други деца, влизаха в контакт с педофили в чатове, ходеха на среща, снимаха ги и ги изобличаваха.
- Това е символ на липсата на нашата държавна стратегия по въпроса. Нашите деца вземат нещата в свои ръце. Това е абсолютно неправилно, погрешно и рисково.
Някои от тези насилници са изключително брутални, садистични и тези деца се поставят в риск. Аз разбирам моралната, етичната и алтруистична идея, но тя би трябвало да е държавна политика. И когато не е, децата виждат, че държавата липсва и не работи, родителите са заети и не знаят какво да направят или родителите, от друга страна ги подкрепят в това, което те правят и виждат в това нещо добро. То действително е подплатено с добри намерения, да предпазиш по някакъв начин връстниците си, но от друга страна, ако стигнеш ти до извършване на престъпление в името на доброто, да завържеш този човек и да го пребиеш до безсъзнание, това правосъдие ли е?
И пак стигаме до това, че сме с примитиви претенции. Това наистина е опасно и би могло да бъде опасно и дава лош сигнал на децата - когато виждате несправедливост, адресирайте я лично, а не по законовия ред. Това води до саморазправа, а не са това ценностите, които трябва да възпитаваме.
Тук темата е много двойствена и предизвика много емоции. От една страна това е страхотно, защото тези деца искат да живеят в по-добър свят. Но от друга страна би трябвало да предизвика краен ужас у онези, в които е отговорността да създадат работещи механизми, а не са го направили. Защото те поставят тези деца в риск техният живот да бъде белязан завинаги.
Анонимните: Кои са сексуалните насилници над деца, за които обществото не иска да знае
А в риск поставят и собствените си деца родители, които непрекъснато публикуват снимки в социални мрежи с тях, с лицата им, облечени, полуоблечени, на плажа в нормални ежедневни дейности?
- Педофил би се възползвал такива снимки. Още повече, че няма да му се наложи да влезе в забранено място, където биха могли да го засекат от някоя международна мрежа, която следи за тегленето на подобно съдържание от различни индивиди по цял свят, ако го има наготово. Всеки носи своята отговорност. В социалните мрежи, в които всеки иска да покаже колко добре се изкарва лятото, къде почива и кога се прибира.
Всъщност пак опираме до друг проблем на нашето съвремие - големият въпрос на нашето съвремие е "да бъда или да имам" като преобладава изборът "да имам" - да имам лайкове, да имам споделяния, да ме харесват, да ми харесват роклята, да ми харесат прическата, да харесат това, че имам пари да отида в Бали.
А не да ме харесат, защото аз допринасям с нещо, защото помагам за някаква кауза, защото присъствам с уменията си, с капацитета си, с някакви други качества. Ние често избираме "да имам, а не да бъда". Светът толкова се глобализира, че нищо не прави нашата страна уникална, освен с липсата на контрол, адекватни мерки и превенция, което е безотговорно на този етап.