*Авторът е работил по проект за анализ на схеми за финансиране на МСП

към секретариата на Банката за развитие към Съвета на Европа

Въведение

Нараства броят на българските банки и други финансови институции, които ползват привлечени ресурси от чуждестранни, най-често международни банкови институции. Основната причина за това е ниската цена на привлечения ресурс, което ведно с преференциалните схеми на погасяване, възможните лихвени грантове и опциите за държавна гаранция за ползване на кредита правят подобни заеми желани за българските банки, работещи в среда на немощен капиталов пазар.

Защо малки и средни предприятия

Основният акцент в България при схеми за финансиране е върху кредитиране на малки и средни предприятия (МСП). МСП се считат за основен двигател на икономическото развитие; те насърчават частната собственост и предприемачеството; гъвкави са и се адаптират бързо към променящия се пазар; създават заетост; способстват в разнообразяването на икономическата активност и допринасят към износа и търговията. В повечето европейски страни правителствената политика е фокусирана върху подпомагане на МСП и стимулиране на тяхната конкурентоспособност и развитие.

В Западна Европа повече от 70% от работните места са в МСП, така те играят значителна роля в просперитета на региона. По-голямата част от страните в преход приемат, че МСП имат основна роля в индустриалното преструктуриране и с тази цел са формулирали национални програми за насърчаване на МСП.

В своята вътрешна уредба международните банки са регламентирали многоцелеви, секторни програми, целящи създаване на работни места в изостанали райони и са разработили критерии за оценка на тези кредити. Банката за развитие на Съвета на Европа например е приела финансирането на проекти за създаване на работни места в МСП за един от приоритетите си.

Страни в схемите за финансиране и форми на обезпечение, или кой

В една сделка за финансиране на търговска банка от международна институция, задължително имаме три страни:

Международна кредитираща банка

Правителство / Местна банка посредник / Община / Друга финансова институция

Краен бенефициент - МСП

Твърде вероятно е да има и други участници като: гарант (правителство, община или друга първокласна банка); друга банка посредник; втори кредитор и консултант по сделката;

Най-често прилаганите форми на гаранция са: правителствена гаранция, първокласна банкова гаранция, залог върху вземания и др.

Стандартни схеми за финансиране, или как

Най-ниско рисковата форма на кредитиране е директно финансиране на правителството на държавата бенефициент. Както показва практиката тази схема на финансиране предполага най-голям размер на единични кредитни сделки поради вече споменатия нисък риск, дължащ се на сравнително по-високата стабилност и относително по-високия кредитен рейтинг на държавата, спрямо която и да е община или търговска банка.

Обезпечение по тези сделки обикновено е гаранция, издадена от министерството на финансите или друга институция с подобни правомощия. Когато кредитният рейтинг на държавата бенефициент е висок, е възможно финансиране само на база кредитен рейтинг.

Поради ограничените възможности за разпределяне на дребно на получените средства обикновено в ролята на банкера на дребно влизат институции като: търговска банка или консорциум от банки, общини работещи под пряк контрол на министерството на финансите и на министерството, отговарящо за заетостта.

Обичайно е в подобни сделки да участва външен консултант, който се избира от международната банка кредитор.

Първият основен случай на директното финансиране на правителството е, когато след първичния разпоредител с привлечените средства - министерството на финансите - участва търговска банка, профилирана във финансирането на МСП в ролята на посредник. В развиващите се икономики много често банката посредник се явява държавна банка, какъвто частично е и случаят с България. Често ролята на банка посредник се поема и от големи мултинационални банки. Препоръчително е всички посредници да реализират сравнително нисък лихвен доход от преразпределянето на тези средства, предвид силно изразения социален мотив на подобни програми.

Рискът по отпуснатия кредит на МСП се поема от банката посредник, одобрила кредита. Валутният риск обикновено е за сметка на правителството или на грант от страна на международната кредитираща банка.

 

Фигура№ 1

Прякото финансиране на общини за проекти, в които МСП получават значителна преференция при кандидатстване, е втората често използвана схема за стимулиране на заетост в МСП. Реално разпределяне на средствата към МСП не е под форма на кредити, а на обществени поръчки. Подборът на изпълнителите препоръчително се наблюдава от министерството на социалните грижи. Обичайно е кредитният и валутният риск да се поемат от държавата.

Най-често прилагани са схемите за отпускане на кредит на финансова институция (междубанково кредитиране). Те са по-опростени, в сравнение с предходните две. Обикновено партньори на международната кредитираща институция са местни за страната на бенефициента търговски банки, с опит във финансирането на малки и средни предприятия.

Фигура № 2

Съществуват различия във формата на гаранция по кредита към международната финансираща банка, прилагани в този случай. В случаите, когато държавата на бенефициента е икономически развита, кредитът се одобрява на база кредитния рейтинг на кредитополучателя. В случаите на развиваща се икономика се изисква гаранция от държавата или първокласна банка, обикновено акционер или собственик на банката кредитополучател.

Често в подобни сделки участва и съфинансираща организация, която обикновено взаимодейства със заемащата банка. Имайки предвид обаче, че в ролята на съфинансираща институция обикновено са местни банки за развитие или банкови консорциуми, можем да наблюдаваме значително по-висок рейтинг на самия проект поради по-високото доверие към съфинансиращата институция.

Зачестява практиката в междубанковото кредитиране да се изисква от кредитодателя привличането на външен консултант с опит в проектите за финансиране на МСП, особено в случаите, когато банката посредник няма богат опит във финансирането на МСП.

Позитивни страни на тези сделки са отново рисковата диверсификация на кредитния портфейл, както и участието на съфинансираща институция, която, представлявайки допълнителна гаранция за кредитополучателя, увеличава рейтинга на проекта, а оттам и влияе върху цената на заемния ресурс. Намаляването на броя посредници е предпоставка за понижаване на транзакционните и административните разходи.

Понасянето на валутния и кредитния риск само от една организация крие рискове за финансиращата институция. Ако не се прилага траншова схема по отпускане на ресурсите от международната банка към банката посредник, е възможно натрупване на “замразени” финансови ресурси.

 

Специфични схеми за финансиране

Кредитирането на финансова организация посредник представлява хибриден тип финансиране. Тази практика е доста напредничава и все още слабо позната и рядко ползвана. Организацията посредник е обикновено публична или публично-частна. Собственици на дружеството са най-често държавата или община и/или държавна/частна банка. Обезателно е организацията посредник да има значителен опит и успешно изпълнени проекти за финансиране на МСП.

---

На фигура № 4 са показани участниците, рисковете и движението на финансовите ресурси.

 

Фигура № 4

Твърде често финансирането се разпределя от една или повече банки посредници. Например банка, която е акционер във финансовата организация посредник.

Тази практика е изключително надеждна откъм неправомерно използване на акумулирани заемни средства, тъй като организацията посредник не преследва други финансови интереси, освен да посредничи при финансирането на МСП. Друго предимство са ниските административни разходи и незначителния лихвен марджин!

Други позитивните ефекти от подобна сделка са липсата на пазарно съревнование за клиенти между банката посредник и организацията посредник, като дори техният синергизъм е предпоставка за по-широк кръг на финансиране на отделни сектори в икономиката, заети от МСП.

Допускат се и негативни ефекти, като например невъзможността на организацията посредник да покрие загуби от неплатежоспособни кредитополучатели от други свои дейности. Нежелана е концентрацията върху един или няколко сектора на икономиката, понеже това може да доведе до слаба портфейлна диверсификация.

Друг хибриден модел на финансиране е когато по веригата на финансиране имаме две или повече банки посредници, като първата по веригата банка, обикновено намираща се в развита икономически държава, е мажоритарен собственик на втората/ите, намираща/и се в развиваща се икономически държава. Естествено е банката майка като по-стабилна институция да заема по-евтин ресурс от международната банка.

Фигура № 5

За да се избегне плащане на външен консултант, обикновено банката първи посредник поема ролята на консултант по сделката. От друга страна, “напомпване” на разходите и лихвите е твърде възможно. Съществен риск представлява и заобикаляне на законодателството за МСП на страната на банката, която отпуска кредити на крайния бенефициент. Поради нехармонизираното законодателство по отношение на МСП, твърде вероятно е банката втори посредник да отпуска кредити по условията за кредитиране договорени между международната банка и първата банка посредник. Което допуска финансиране на големи фирми в страната бенефициент, които са МСП според законодателството на страната посредник.

Несъмнено се постигат и значителни позитивни ефекти като разпределяне на валутния и кредитния риск, по-ниски лихвени разходи, възможност за финансиране на по-широк кръг от икономически сектори и, разбира се, липса на гаранционно обусловена предпоставка за увеличаване на държавния дълг.