Броят на компаниите, обявени в несъстоятелност в България, намаля повече от два пъти през 2004 г. в сравнение с предходната година. И през двете години този брой е значително по-нисък в сравнение с останалите страни в Централна и Източна Европа. За втора поредна година най-висок брой компании, обявени в несъстоятелност, има в селското стопанство. Банкрутите в сектора са 7% от всички банкрути в страната, докато общият брой фирми в бранша са 2% от всички в България. Тази тенденция се обяснява със сезонността на този сектор, както и ниската финансова и застрахователна култура на много от фирмите. На второ място е търговията с горива. Българският пазар се доминира от мултинационални вериги като ОМV и "Шел", които правят нерентабилно участието на малки дистрибутори. Търговията с бързооборотни стоки логично заема едно от челните места поради много високия брой компании в сектора.

Ниският брой несъстоятелности може да бъде обяснен с няколко основни причини. За поредна година икономическият ръст в България надхвърля 5%, очакванията на бизнеса са оптимистични и бизнес климатът показва положителни тенденции. Същевременно междуфирмената задлъжнялост вече надхвърля 24 млрд. евро и над 60% от всички сделки се плащат със закъснение средно 60 - 90 дни. На този фон броят несъстоятелности през 2004 г. в България е несъответстващо нисък. Това се дължи на бавната и скъпа съдебна процедура по обявяване на една компания в несъстоятелност. Поради тези причини много компании търсят алтернативни решения уреждане на проблемите с просрочените си вземания.

 

Словения

Словения няма специални двустранни договори с държавите от бивша Югославия, освен това не успя изцяло да организира достъпа си до пазарите на ЕС. Това може да се види във влошаването на състоянието и лекото увеличаване на случаите на несъстоятелност в значителен брой малки фирми, а също и в някои големи (по-специално в хранително-вкусовия сектор, например Kolinska, Fructal, Pivovarna Union, Pivovarna Lasko, DROGA d.d., Zito d.d.;). Сектори с най-висок риск са търговията на едро и комисионна търговия, търговията на дребно, строителството, други бизнес дейности, транспорт. Най-големи случаи на неплатежоспособност през 2004 г. са Planika Kranj, Podjetje za trzenje in proizvodnjo obutve, D.D (производство на кожени изделия и дрехи, куфари, седла), Svila tekstilna tovarna D.D. (текстилно производство); Nafta lendava (производство на кокс, рафинирани петролни продукти и ядрено гориво), Preskrba, trgovina na debelo in drobno (търговия на едро със селскостопански суровини и добитък).

Сектори с най-нисък риск са производството на химикали и химически продукти, на транспортна техника, на мединицски, прецизни и оптични инструменти, финансово посредничество, компютри и свързаните с тях дейности. По цитираните по-горе причини се очаква през 2005 г. тенденцията в случаите на неплатежоспособност да остане същата или дори да се увеличи.

 

Словакия

Словакия има един от най-ниските показатели на брой на фалитите в региона. Малкият брой на новите фалити обаче не се дължи на нисък брой искания за обявяване в несъстоятелност. През миналата година са подадени 2184 нови такива иска, което е близо 10 пъти повече от обявените фалити. Фалитите и подготовката за тях отнемат твърде много време. Това намалява ефективността на събирането на дълговете от такива предприятия. Ето защо доверието в този вариант за уреждане на дългове е ниско. Най-големи случаи на неплатежоспособност през 2004 г. са Vuhostav a.s. (строителство) - с близо 650 кредитори; Maytex a.s. (производител на работно облекло и връхни дрехи) - с близо 215 иска; Istrofin a.s. (финансово посредничество) - с 450 кредитора. Сектори с най-нисък риск са производството на офис техника и компютри, електроснабдяване, газоснабдяване, топлоподаване, производство на целулоза, хартия и хартиени продукти, горско стопанство, настаняване и свързани с това услуги, извличане на суров петрол и природен газ, услуги, свързани с извличането на петрол и газ без проучванията, производство на химикали и химически продукти.

 

Чехия

Парламентът на Чехия обсъжда изменение в закона за несъстоятелността (за фалита и уреждането на дълга към кредиторите), който трябва да засили правата на кредиторите и да хармонизира чешкото законодателство с европейското в тази сфера. Проектозаконът за фалитите беше разработен координирано с чешките банки. Дейностите на агенцията Ceska konsolidacni agentura ще бъдат преустановени на 31.12.2007 г., а дейността на Ceska inkasni s.r.o. - вече беше преустановена. Тези компании бяха инструмент за прихващането на неоценените банкови активи в рамките на преструктурирането на банки или на пасивите на компании в затруднено положение. Сектори с най-висок риск са търговия на едро и комисионна търговия, с изключение на търговията с автомобили и мотоциклети (21.34 %); търговия на дребно с изключение на търговията с автомобили и мотоциклети; ремонт на лични и битови стоки (14.33 %), строителство (10.35 %), други бизнес дейности (7.18%). Най-големи случаи на неплатежоспособност през 2004 г. са Limart a.s., Fruit Centrum Lipence, a.s., Stavo Artikel a.s., Agrosluzby nova jichn - odbytovi centrum, a.s, Letecke zavody a.s., Buchar gastro, Morovan - Aeroplanes a.s. Секторът с най-нисък риск е селското стопанство (0.15 %). Очаква се стагнацията в броя на случаите на неплатежоспособност да продължи и през 2005 г.

 

Хърватия

Производственият сектор се класира като най-рисков, като делът му е 38.2% от общия брой на случаите на неплатежоспособност. Твърде много работници, скъпа работна сила, остарели технологии, лошо управление и неспособност за адаптиране към новите условия на пазара са основните причини защо този сектор е и вероятно и в близко бъдеще ще продължи да бъде най-рисков. Строителният бум продължи и през 2004 г. заради продължаващото строителство на магистрали и голямото увеличение на търсенето за жилища главно в Загреб и така строителният бранш намали дела си в общия брой на новите случаи на неплатежоспособност до 11.95%. Търговският сектор с дела си от 31.8% от общия брой на фалитите все още е един от най-рисковите сектори в Хърватия. Всяка година се откриват нови големи търговски центрове за продажби на дребно (молове), главно от много големи вътрешни и чуждестранни компании, което води до значително намаляване на доходите на малките фирми в търговския сектор. По тази причина и заради общото намаление на търсенето за някои продукти много от фирмите в търговския сектор стигат до фалит.

Сектори с най-висок риск са търговия на едро (18.4%), друго производство (15.3%), търговия на дребно (13.4%), строителство (11.5%), производство на метални продукти, машини и техника (6.3%), производство на текстил и облекла (5.1%), други (30.0%).

Най-голямата процедура за фалит, открита през миналата година, е за компанията Plana Promet d.o.o.-u stecaju (фалитът стартира на 02.11.2004 г.). Основният предмет на дейност на фирмата беше търговия на дребно с домакински електроуреди, тв, аудио- и видео техника от световноизвестни производители ("Филипс", "Електролукс", "Зануси", "Горенье", "Мулинекс", "Бош" и много други).

По-малка част от доходите на компанията се формираше от търговия с битови стоки за всекидневна употреба (бакалници). През 2003 г. компанията имаше 18 клона в Хърватия (10 в Загреб и околностите), 160 работници и общи доходи около 21.5 млн. евро. Най-големите кредитори в процедурата за фалита са Gorenje Zagreb d.o.o., Загреб; Volksbank d.d., Zagreb i Hypo Alpe - Adria Bank d.d., Загреб. Телекомуникационният сектор е един от най-безопасните и най-рентабилните браншове в Хърватия наред с банковия сектор след неговата приватизация (над 91 на сто от пазара се държат от чуждестранни банки), лизинговите компании (голямо увеличение на продадените коли чрез лизингови компании през последните няколко години, прогнозата за бъдещето е за леко намаление), ИТ фирмите.

 

Унгария

Броят на случаите на неплатежоспособност в Унгария остава постоянен за 2003 и 2004 г. Основната причина за този относително висок брой случаи на неплатежоспособност са неплащанията на задължения и общи проблеми с ликвидността. Малките и средните фирми страдат от липсата на капитал и не могат да получават финансови средства и кредити при адекватни условия. Моралът на плащане се влоши от юни 2003 г. (закъснения в плащането до 50 дни към момента), като средният период на плащане е 81 дни. Сектори с най-висок риск са строителството, селското стопанство, текстил и готово облекло, производство на храни и напитки, консервна промишленост, производство на дърво и дървени изделия, мебели и търговия на едро.

Най-големи случаи на неплатежоспособност през 2004 г. са Parmalat Hungaria (млечни продукти), Csepeli fummu (обработка на метали), Giacomelli Sport Kft. (търговия на дребно със спортни продукти), Cooptourist Rt (туризъм). Сектори с най-нисък риск са финанси, химическа промишленост, медицинска промишленост, енергетика и електроника, пощи и телекомуникации, мини и извличане на суров петрол и природен газ.

През тази година в хранително-вкусовата промишленост могат да се очакват значителен брой случаи на несъстоятелност. Повечето от фирмите вече имат големи дългове, а нямат собствен капитал. Според прогнозите някои от веригите с универсални магазини ще излязат от пазара, което ще има отрицателно отражение върху доставчиците на тези вериги супермаркети. От строителната индустрия също се очакват тревожни сигнали.

 

Полша

През 2004 г. бяха регистрирани около 1116 случая на неплатежоспособност на компании. Това е близо 40 на сто по-малко в сравнение с 2003 г. Същевременно броят на подадените искове за обявяване на фалит е около девет пъти по-висок от броя на действителните решения. Някои кредиторите третират молбата за обяваване на фалит като инструмент да принудят длъжника да погаси дълга си. Тези молби по-късно се изтеглят. С най-висок риск са търговският сектор и строителството (но и в двата броят е с около 40 на сто по-малък в сравнение с 2003 г.), търговия на дребно, отдих, култура и спорт (+60% в сравнение с 2003 г.), туристически агенции и финансово-посреднически услуги.

Най-големи случаи на несъстоятелност през 2004 г. са Huta ostrowiec S.A. w Upadіoњci, Fabryka wagon w Ostrowie Wielkopolskim S.A., Mostostal Gdansk, Huta batory S.A., Lider market S.A. Stocznia Szczeciсska S.A. w upadіoњci. С най-нисък риск са застрахователните и пенсионните фондове; производството на тютюневи изделия, горското стопанство и изкупуването на дървен материал; воден транспорт и лизинг на машини и коли.

 

РумънияНяма големи промени в законодателството, а броят на случаите на несъстоятелност през 2004 г. намалява в сравнение с 2003 г. Високият риск от неплащане на задълженията ще продължи и през 2005 г. С най-висок риск са хранително-вкусова промишленост (производство и търговия със зърнени продукти, месна промишленост) и строителната промишленост.

Най-големият случай на несъстоятелност през 2004 г. е петролната компания RAFO Onesti. Сектори с най-нисък риск са автомобилната промишленост (вкл. производство на резервни части), хотели и ресторанти, хартиена промиишленост.

--------------

Анализът за рисковия потенциал в индустриалните сектори в Централна и Източна Европа е изготвен от Coface Intercredit.