И докато драскулките по салфетките извикват асоциации с предишния дотком бум, предприемачите са на мнение, че сега създаването на нов интернет бизнес е съвсем различно преживяване от това преди няколко години. Наличието на open-source софтуер, евтините сървъри на Dell и поносимите наеми на офис помещенията правят първите няколко стъпки в бизнеса днес доста по-лесни за финансиране.

Достъпът до евтина работна ръка на американския пазар и зад граница пък не натоварва разходите за заплати на новите доткоми. Предприемачите намират и все по-евтини начини да рекламират новия си бизнес с помощта на блогъри, които са открили новото технологично решение, което компанията предлага и се заемат да го популяризират в нета безплатно.

Новият подход към стартирането на интернет бизнес е променил и стратегическата доскоро цел на всеки предприемач: да удари златната жила с едно IPO. Поради стагнацията на пазара за нови емисии, повечето нови доткоми просто искат да бъдат погълнати от малкото оцелели интернет гиганти като Google и Yahoo! или от фирми като AIC/InterActive Corp., компанията на медия магната Бари Дилър.

В този и много други аспекти, класическия пример за новия дотком е базираната във Ванкувър Flickr. Компанията оперира един от многото сайтове за размяна на снимки, но предлага няколко допълнителни опции: потребителите могат да организират снимките си според зададено име, да ги прикачат към други снимки със подобна тематика качени в сайта или да прибавят личен коментар към всяка снимка. Година след стъпването си в интернет, Flickr имаше над милион членове, без да похарчи и цент за реклама. Но вместо да избере пътя на IPO-то, компанията се продаде на Yahoo! през април за $35 млн. "По този начин намерихме някой да се грижи за нас, докато ние се концентрираме върху това, което правим най-добре: усъвършенстването на нашия продукт", казва Стюарт Батърфийлд, един от създателите на сайта. А пък ако има нов крах на хай-тек пазара, Yahoo! ще се погрижи той да не обрече на гибел новата придобивка.

Всичко това подсказва, че в бизнес подхода на днешните предприемачи е настъпила фундаментална промяна. Те осъзнават, че сегашният непостоянен икономически климат може да погуби бъдещите им бизнес планове, и се страхуват да не повторят алчните грешки от края на 90-те. Или поне така твърдят.

А къде е европейската Силикон вали? Силкън Фен (Кембридж, Англия), Силикън Глен (Глазгоу), Кот дю силикон (София Антиполис, Франция) бяха сред претендентите за титлата през 90-те, когато много европейски градове като Хелзинки и Мюнхен се опитаха да култивират бизнес и научни екосистеми, които да повторят предприемаческия успех на американския си събрат.

Днес, докато европейския тек-сектор все още не успява да застигне конкурентите си в САЩ и Азия, тези прякори звучат като унизителна шега. "Тек-центърът е място, където пътят от бизнес плана, надраскан по салфетката, до създаването на нова компания е само седмица", казва Дани Раймър от лондонската фирма за рискови инвестиции Index Ventures. "Според тази дефиниция единствените такива центрове са все още само Силикън вали и Израел."

Кембридж, най-важният хай-тек център в Европа, е само една шеста от Силикън вали по географски размер, брой на новите компании и рисковите инвестиции. От всички компании, създадени в Кеймбридж, само ARM, производител на чипове за мобилни телефони, може да се нареди в първите редици на своята индустрия. Не че Европа не е създала добри хай-тек компании, но само три от 20-те най-ценни софтуерни компании произхождат от Стария континент, а по време на дотком бума на 90-те не се появиха местните еквиваленти на eBay или amazon.com. Въпреки че постоянно се увеличава, рисковият капитал на разположение на европейските доткоми все още е само малка част от инвестициите, насочени към новите хай-тек компании в Америка, а фрагментираните финансови пазари на Стария континент представляват трудност при набирането на публични средства.

Сам по себе си нито един от тези проблеми не е неразрешим, но тяхната комбинация прави дублирането на успеха на Силикън вали в Европа доста труден. Без натрупването на критична маса от предприемачи, мениджъри с опит, инженери, юристи и банкери, специализирани в хай-тек индустрията, всички работещи на едно място, е почти невъзможно да се създаде следващият Intel, Microsoft или Google.

Друг проблем за европейските хай-тек компании е, че техните собственици не бленуват голямото IPO като американските си колеги. Много от успешните европейски фирми биват погълнати от американски компании, които взимат интелектуалната им собственост и затварят местните филиали или ги преместват на по-евтини места. "В Америка, ако направиш $10 млн., веднага мислиш как да станат $20 млн.", казва Адам Хейл от фирмата за персонал Russell Reynolds Associates. "В Европа основателите на успешни компании са доволни да продадат бизнеса си веднъж и след това нямат желанието да започнат отново." Това допълнително влошава недостига на опитни мениджъри на Стария континент. Шефовете на всичките топ 50 софтуерни компании в Европа не са били на подобна длъжност в друга компания, отбелязва Хейл.

Добрите новини са свързани с преднината, която Европа има в мобилните комуникации, с таланта, който идва от новите членове на ЕС, и със слуховете, че лондонската фондова борса ще бъде погълната от някой от европейските си събратя, подготвяйки почвата за един панконтинентален индекс, който да се конкурира с NASDAQ.

(По материали от чуждия печат)