"Сименс" потърси спасение за телефоните си в кооперирането
Какво следва за двамата нови партньори?
С тази транзакция повечето акционери на "Сименс" ще си отдъхнат малко, категорични са експерти в бранша. Производството на мобилни телефони генерира 500 млн. евро загуби за германската корпорация през изминалата година и е в основата на намаляването на консолидираната й печалба за периода, посочва агенция Блумбърг. С нея производството на електрически крушки "Осрам" (Osram) ще остане единствения основен бизнес на "Сименс", предназначен за масово потребление, отбелязват експерти. С хода, който направиха, германците следват другите европейски производители като френската "Алкател" и шведската "Ериксон". Последните също предадоха бизнеса с производството на мобилни телефони на азиатски конкуренти под формата на джойнт венчъри, с което целяха намаляване на производствените разходи и разширяване на дистрибуционната си мрежа.
Новата придобивка на "Бенк" пък ще удвои приходите й и ще увеличи конкурентоспособността й спрямо другите основни производители на мобилни телефони - лидерът в сектора "Нокия" и корейската "Самсунг". Тайванското дружество ще може да ползва марката на "Сименс" върху произвежданите от нея апарати. То ще установи контрол над заводите на новия си партньор в Бразилия и Германия, както и над този в Китай на по-късен етап. "Акционерите на базираната в Тайпе азиатска компания обаче имат редица въпроси, свързани с разходите и бъдещото управление на компанията", според Доминик Грант от "Маккуайър Сикюритис" (Macquarie Securities). "Ако всичко, което искат, е достъп до пазара в Европа, то те ще получат това", смята той. Инвестиционни мениджъри от Азия обаче се питат защо да влагат пари в един непечеливш бизнес.
Крие ли опасност формата на съвместно дружество за "Сименс"
Вместо да отварят шампанско по случай сделката с "Бенк" инвеститорите в "Сименс" е по-добре да четат между редовете, съветват наблюдатели, цитирани от американското издание "Уолстрийт джърнъл". Въпреки че вече има примери за коопериране от този тип, повечето от тях може да завършат съвместното си сътрудничество със сълзи, предупреждават те. "Годежите" между "Сони" (Sony) и "Куолком" (Qualcomm) и между "Филипс електроникс" (Philips Electronics) и "Люсънт технолоджис" (Lucent Technologies) се провалиха заради липсата на интеграция на операционните и дистрибуционните процеси между партньорите. Френската "Алкател" продаде дела си в джойнт венчъра с китайската TCL на загуба само 9 месеца, след като го създаде. Решаващи за този ход бяха неспособността на джойнт венчъра да намали загубата на пазарен дял за марката и свиването на маржа на печалбата.
Условията за успех на джойнт венчър в производството на телефони
Условията, които трябва да са налице за успеха на едно такова коопериране, са да има или голям обем продажби или реално технологично предимство в луксозния клас телефони, обясняват анализатори. Единственият успешен проект за съвместно дружество в производството на мобилни телефони е "бракосъчетанието" между "Сони" и "Ериксон". В основата на успеха им беше опитът на "Сони" в дигиталните аудиовизуални технологии и доброто позициониране на пазара на "Ериксон".
Обвързването на "Сименс" и "Бенк" не притежава тези характеристики, пише "Уолстрийт джърнъл". Още по-лошо - то дори ще наследи производство с високи разходи, каквото е това в Германия, което на всичкото отгоре може да се окаже трудно за преструктуриране. Причината за това е дадената от "Сименс" гаранция за запазване на работните места в рамките на компанията в страната. Общият брой такива в производството на клетъчни телефони на корпорацията в целия свят е 6 хил. души. Тези рискове, които заплашват конгломерата, обаче няма да са в сила, ако той реши да продаде дела си в джойнт венчъра с "Бенк". Така направи "Алкател", когато бизнесът й с китайската TCL не потръгна.