Вече 15 години българското животновъдство се гърчи в клещите на тежката криза. Представата, че само с промяната формата на собственост (от колективна в частна) и пазарната икономика ще стимулират и усъвършенстват животновъдното производство се провали изцяло. Доказателство за това е "замръзналото" състояние в увеличаване броя на животните и производството на животинска продукция.

Данните от таблицата показват, че броят на животните от основните категории, които осигуряват възпроизводството на стадата и основната животинска продукция, дори след 15 годишен период, са все още далеч под 1990 г. Особено тревожно е състоянието при свинете майки, овцете и биволиците. Силно заниженият брой и незадоволителната продуктивност са основна причина за големия спад в производството на основните хранителни продукти: на млякото - 66% спрямо 1990 г., и на месото - 13.5 процента.

Най-обезпокоителното е, че и през последните 4 години, когато би следвало да се излиза вече от кризата, нивото на производството се задържа на относително ниско равнище. Най-унизителното за българското животновъдство и пагубно за националната икономика е, че през този период се превърнахме от страна износител в страна, която внася животински продукти, за да изхранва своето население.

В миналото България беше известна с износа на високо ценените млечни продукти - кашкавал, бяло саламурено сирене, колбаси и най вече като износител на живи агнета и шилета (в някои години се изнасяха над 1 милион броя) и десетки хиляди тона агнешко месо за европейския пазар. От таблица №3 се вижда, че най-тежко е положението с производството на месо от едър рогат добитък, за да задоволяваме потребностите на страната внасяме този продукт от Аржентина, Бразилия и други краища на света. Освен месо през 2003 г. сме внасяли от чужбина мляко и сметана - 14 820 т.; масло и млечни мазнини - 36 т, и сирене и извара - 2748 тона.

Тези трагични за страната резултати красноречиво показват, че в периода на прехода от планово към пазарно стопанство бяха допуснати груби и трудно обясними грешки, като безотговорната ликвидация на създадените с много пари основни средства за производство и едрите механизирани и високо продуктивни животновъдни ферми. През този период възникнаха десетки и стотици хиляди дребни, неефективни и примитивни животновъдни стопанства, което е една от основните причини за рязко намаляване обема и качеството на животновъдната продукция.

Примерно през 2004 г. около 148 000 стопанства отглеждат само по 1-2 крави или 50.2% от общия брой на кравите се отглеждат в такива стопанства. В овцевъдството е същото състояние - 179 000 стопани отглеждат от 1 до 9 овце или 46.8 % от овцете в страната се отглеждат в дребни стопанства и само 1080 овцевъди отглеждат над 100 овце, или 13.6% от овцете в страната. Аналогично е състоянието и в козевъдството и биволовъдството. Известно е, че в дребните стопанства животните се отглеждат предимно от възрастни хора, пенсионери, за да използват времето си за производство на храни за семейството и получаване на допълнителни доходи от продажби на мляко и приплоди. Макар да отглеждат животните с много любов и труд и да използват най-ефективно природните ресурси от паша, груби и други обемисти фуражи те нямат големи цели и стремежи за инвестиции в животновъдството.

Средната млечна продуктивност на кравите от тези стопанства през 2003 г. е била 3510 кг и вероятно за условията, при които се отглеждат, хранят и размножават, тя напълно ги задоволява. Тези стопанства, този начин на производство и такава продуктивност не могат да бъдат бъдещето на млечното говедовъдство в страната. Съвременното млечно говедовъдство е високо продуктивно: 7-8 хиляди кг лактационна млечност от крава, в Швеция тя е 8070 кг, Дания - 7900, Холандия - 7500. Тази висока продуктивност е основата за високата ефективност. Научни изследвания показват, че крави с млечност под 5000 кг носят загуба, а печалбата започва да нараства при 5000 кг - 27 лв. на крава, при 5500 кг - 145 лв.; при 6000 кг - 260 лв., при 6500 кг - 374 лв. (по проф. Дарджонов).

Голямата грешка и непростима вина на всички държавни и обществени органи и организации, отговорни за развитието на животновъдството, е, че при определяне на приоритетните направления, поради отговорност и некомпетентност, не насочиха материални и много повече финансови ресурси за бързо изграждане на такива ефективни ферми. Дори след 15- годишен период на преход средната млечност на кравите в едрите (по нашите стандарти) професионални стопанства за 2003 г. е 3715 кг, т.е. 1285 кг под нивото на печалба. Съседна Гърция, която няма нашия опит и традиции в млечното говедовъдство и през 1990 г. средната млечност е била само 2550 кг, сега е достигнала 4600 кг с амбиция през следващите години да достигне над 6000 кг.

Важна предпоставка, че тази цел ще бъде постигната, е изключителната компетентност и отговорност на специалистите, които ръководят селекцията и репродукцията в говедовъдството. Под селекционен контрол там са обхванати 18% от кравите, а изкуственото осеменяване се прилага при всички високопродуктивни стада, докато в нашата страна под контрол са само

6.8% от кравите, а делът на заплодените крави и юници чрез изкуствено осеменяване е едва около 30-35%. В същото време през 2004 г. броят на биците за естествено покриване в страната е бил 4249, много от които са без известен произход или с ниска развъдна стойност. Коментарите, както се казва, са излишни.

Такава е реалната действителност за състоянието на българското животновъдство. Същевременно обективността изисква да се посочи и подчертае, че и в тази област има нещо ново, нещо, което вдъхва надежда и оптимизъм. Такива са стотици млади, енергични, амбициозни фермери със знания, професионализъм и научен подход за решаване сложните проблеми на животновъдството. В страната 1389 са фермерите, които отглеждат над 20 крави, 25 са стопаните, които отглеждат над 20 биволици; 1080 овцевъди отглеждат над 100 овце и 58 стопани отглеждат над 100 кози. Резултатите на някои от тези ферми се доближават до европейските стандарти за продуктивност, качество и ефективност на животновъдното производство. Няма никакво съмнение, че това е бъдещето на нашето животновъдство.

-----

Брой на репродуктивните животни по години (в хил.)

Вид животни 1990 г. 2001 г. 2002 г. 2003 г. 2004 г. 2004 г./1990 г. в %

1. Крави 617.0 419.0 375.9 378.1 379.4 63.0

2. Биволици 11.0 5.0 3.9 4.5 4.0 36.3

3. Овце майки 5007.0 1758.0 1379.0 1278.7 1351.2 26.9

4. Кози майки 433.0 970.0 619.4 592.5 578.5 133.1

5. Свине майки 381.0 137.0 75.9 78.8 75.8 20.0

Табл.2 Животински продукти общо производство в тонове

Вид продукти 1990 г. 2001 г. 2002 г. 2003 г. 2004 г. 2004 г./1990 г. в %

1. Мляко общо в хил. тона 2385 1991 1508 1504 1598 66.0

2. Месо общо в кл.тегло (хил. тона) 1272 494 168.9 171.2 173.0 13.5

Табл. 3 Износ и внос на месо в тонове през 2003 г.

Вид месо Износ Внос

Е.Р.Д* 356 22 482

Д.Р.Д** 7582 46

Свинско 155 20 633

Птиче 3909 33 484

* Едър рогат добитък (говеда и биволи)

** Дребен рогат добитък (овце и кози)