Ватикана и италианската централна банка имат едно общо: пожизненият мандат на своя шеф. Както главата на Римокатолическата църква, така и гуверньорът на "Банка д'Италия" (Banca d'Italia) може да ръководи службата си доживот. И това не е единствената аномалия на италианската централна банка. "Банка д'Италия" е единствена по рода си като властови ресурс в Европа.

Колко могъщ е гуверньорът на италианската централна банка, усетиха преди време няколко чуждестранни банки, които се опитаха да стъпят на италианския пазар. Антонио Фацио, шеф на централната банка, използва всички средства, за да попречи на придобиването на италианската "Банка Антонвенета" (Banca Antonveneta) от холандската "Ей Би Ен Амро" (ABN Amro) и на "Банка национале дел Лаворо" (Banca Nazionale del Lavoro, BNL) от испанската "Банко Билбао Виская Архентария" (Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, BBVA).

Той протака решения в полза на чужденците и така даде време на италианските играчи да подобрят позициите си. Така например Фацио помогна на "Банка пополаре ди Лоди" (Banca Popolare di Lodi), по-късно преименувана на "Банка пополаре италиана" (Banca Popolare Italiana), да предложи насрещна оферта за "Антонвенета". Първоначалните предложения на испанците и на холандците изтекоха без резултат през юли.

Гуверньорът на централната банка попадна под силен обществен натиск във връзка с провалените продажби на чуждестранните конкуренти. Записани телефонни разговори подхраниха подозренията, че надзорникът е действал едностранчиво.

Но дали с поведението си Фацио наистина е престъпил правилата, все още не може да се каже категорично, тъй като италианските закони предоставят на шефа на централната банка изключително много права. "Италианската централна банка е най-могъщата в цяла Европа", обяснява Донато Маскиандро, професор по икономика в реномирания университет "Бокони" (Bocconi) в Милано. Тя събира в едно много функции: "Банка д'Италия" е не само емисионна банка, но и надзорен орган на банките и антимонополен контрол върху целия финансов сектор.

Освен това нейният шеф решава сам, а не директорският съвет, както в другите държави. А и не е длъжен да мотивира решенията си. "Всъщност той не е задължен да дава отчет на никого", казва Маскиандро. Към всичко това се прибавя и фактът, че централната банка е собственост на италианските банки, така че е налице и конфликт на интереси между контрольора и контролираните.

В последно време върху Фацио се изсипа град от критики от всички страни, най-вече от чужбина - от чуждестранни банки, но и от средите на Европейската комисия. Сред критиците бе дори и президентът на италианския индустриален съюз "Конфиндустра" (Confindustra), който не спести остри думи към ролята на гуверньора в битката за придобиване на двете италиански банки.

"Фацио може би действа едностранчиво, но именно нашите закони му го позволяват", подчертава Маскиандро. Затова ученият пледира за промяна на нормативната уредба. "Тази система не е подходяща за страната. Добре е да има независима надзорна служба, но все пак трябва да е подотчетна на някого", настоява професорът. По думите му, своебразната система в Италия на пълно интернализиране поражда цяла редица от конфликти на интереси между надзорници и надзиравани.

Слабостите си италианският ред излязоха на бял свят най-вече в скандала с "Пармалат" (Parmalat), в който бяха замесени и немалко банки. "Банка д'Италия" се провали в ролята си на надзорник на финансовия пазар. Хранително-вкусовият концерн обяви фалит в края на 2003 г. под тежестта на почти 15 млрд. евро дългове, като разкри мащабите на едни от най-големите счетоводни фалшификации в Италия. Последваха гръмогласни призиви за по-добър надзор и защита на акционерите. В рамките на новия проектозакон за финансовия пазар трябваше да се преформулират и правомощията и отговорностите на "Банка д'Италия". Но пък приемането на пакета закони се отлага за кой ли път. В средата на годината изглеждаше сякаш реформата може да бъде благословена още преди летните отпуски, но лятото мина, без да се постигне нищо.

Една от най-спорните точки бе именно съкращаването на доживотния мандат на гуверньора. Първоначално Фацио успя чрез умела лобистка работа да премахне от проектозакона клаузата на ограничаване на мандата, но противниците му едва ли ще се усмирят.

Злите езици разказват например как шефът на "Банка популаре" лично се обадил на Фацио, за да му благодари за позицията му. Доволният мениджър дори казал, че иска "да го целуне по челото". Продължаващите скандали около продажбата на "Банка Антонвенета" и "Банка национале дел Лаворо" карат все повече политици от опозицията и правителството да настояват за сериозни промени в нормативната база. Те се опасяват и от международното реноме на централната банка. Колко още се точи историята и как ще управлява занапред централният банкер обаче още не е ясно.

----------

Италианските аномалии

- По закон италианският централен банкер управлява до живот. Постът му не се утвърждава политически, а службата му приключва само ако той доброволно напусне или бъдат доказани тежки негови нарушения. Скандалът около Антонио Фацио повдигна дискусии за неговия мандат.

- В решенията си гуверньорът на "Банка д'Италия" не се съобразява с никакъв директорски съвет. Той решава самостоятелно и може да налага мнението си над своите служители.

- Централният банкер не е задължен да обосновава решенията си. Няма инстанция, пред която да дава отчет какво и защо прави.

- "Банка д'Италия" принадлежи на останалите италиански банки. В този смисъл те са собственици на органа, който трябва същевременно да ги контролира. Чуждестранните банки не са част от кръга собственици.

- "Банка д'Италия" има голям спектър от функции. Тя е емисионна банка, надзорна служба за кредитните институти и антимонополен надзор за целия финансов сектор. Тя трябва да пази и стабилността на отрасъла, интересите на банките, а и на акционерите. Според критиците обаче всички тези цели са почти неизпълними.