България и Румъния се развиват икономически благоприятно, а в процеса на подготовка за членство в ЕС икономиките им са станали по-ефективни и стабилни. Най-голямото им преимущество са силните темпове на икономически растеж и доброто състояние на държавните финанси. Слабостите на София и Букурещ си остават развитието на цените и най-вече големите дефицити по текущата сметка и търговския баланс. Това са заключенията в актуален доклад на мозъчния тръст на най-голямата германска банка - Дойче банк (Deutsche Bank) - "Дойче банк рисърч" (DB Research).

В последните пет години двете страни показаха висок икономически ръст - средно 5.5% за Румъния и 5.0% за България. Върховите стойности през 2004 г. - 8.4% (Румъния) и 5.6% (България), сигнализират конюнктурно пренагряване. През миналата година ръстът все пак леко спадна, което се дължи на дъмпинговия ефект, възникнал от миналогодишните наводнения и по-строгите икономико-политически рестрикции в двете държави. В Румъния, която беше засегната особено силно от бедствието, ръстът през 2005 г. спадна на 4.1%. България едва успя да задържи цялостната икономическа динамика на нивата от 2004 г.

Носител на ръста си остава вътрешното търсене. Индустриалните инвестиции отбелязаха съществена динамика. За последните пет години те нарастваха средно с по 10% на година в Румъния, в България - дори с по 15%. Тези цифри са израз на голямата нужда от инвестиции, но отразяват и острия недостиг на инфраструктура и необходимостта от преструктуриране и модернизиране на предприятията. Същевременно те осветляват напредъка в приватизацията и притока на директни инвестиции от чужбина. В резултат производителността на труда в българската индустрия се покачваше средно с по 8% от 2001 до 2005 г. В Румъния растеше малко по-слабо - средно с по 6% между 2001 и 2004 г. Все пак производителността на труда, съотнесена към броя на работниците, продължава да е едва една трета от средната за ЕС.

Важни импулси дава и частното потребление. В Румъния през последните три години то постигна реален прираст от 10%, в България - малко по-малко. Това развитие беше благоприятствано от силното увеличение на реалните заплати и масивното разрастване на потребителските кредити, както и от лекия растеж на заетостта. Напоследък се разхлаби и тясната зависимост между бързия ръст в производството и закриването на работните места. Това е видно от намаляващата безработица - от 6.2% в края на 2004 до 5.7% в края на 2005 г. (в Румъния) и от 12.2% на 10.7% в България.

В двете страни високият растеж води до големи дефицити по текущата сметка и търговския баланс. В Румъния дефицитът в търговското салдо, измерен спрямо БВП, достигна двуцифрена стойност през миналата година. Дефицитът по текущата сметка скочи от 7.6% от БВП (2004 г.) до 9.1%. В България влошаването беше още по-забележимо - въпреки добрия туристически сезон дефицитът се задълбочи през 2005 г.

Причините се крият в глобалното оскъпяване на енергоносителите, динамичното търсене на инвестиции и покачения потребителски интерес на частните домакинства. Двете страни изживяват бум на вноса на потребителски стоки, модерни машини, инсталации и др. В Румъния тенденцията се засили заради доставките за преодоляване щетите от наводненията, освен това номиналната и реалната валоризация на леята допълнително ускори импорта.

Финансирането дефицита по текущата сметка беше безпроблемно. Близо половината от румънския и почти 60% от българския дефицит се покри през 2005 г. от директните чужди инвестиции. Значително се подобри и кредитният рейтинг на двете страни.

Цялостното благоприятно развитие на двете икономики и постепенното покачване на рейтингите им намират съответствието си и в ясно изразеното компресия на риска на пласираните на международните капиталови пазари български и румънски облигации. Свързаното с това сваляне на лихвените проценти върху тях разтоварва бюджетите на двете страни.

В последно време Международният валутен фонд (МВФ) и двете държави са на различни мнения за икономическата политика. С оглед на високите дефицити в балансите им МВФ настояваше София и Букурещ да предприемат рестриктивен курс. За България, чиято централна банка заради валутния борд има ограничена роля в паричната политика, това означава преди всичко рестриктивна линия във фискалните дела. След първоначалната съпротива българското правителство отстъпи. При Румъния обаче нещата изглеждат по-сложно. Вследствие на напредналата либерализация на движението на капитали и предстоящото членство в ЕС леята е подложена на могъща валоризация, която е обвързана със значителни рискове и не е желателна. Същевременно трябва да се намали инфлацията и дефицитът по текущата сметка. Затова МВФ препоръчва да се приложи ресткриктивна лихвена политика за ограничаване на инфлацията и кредитния бум при толериране на валоризацията на леята. Румънската централна банка обаче искаше да ориентира лихвената си политика спрямо обменните курсове и да потърси други начини за ограничаване на кредитите. Въпреки че значително свали лихвите, румънското правителство не можа да предотврати повторна ревалоризация на леята с 12% през декември 2005 г. Наред с вдигането на заплатите и спадането на нивата на ръст на производителността това заплашва да подкопае конкурентоспособността на отделни сектори.

Бюджетите на Румъния и България вече изпълняват критериите от Маастрихт за влизане в еврозоната. Още през 2005 г. Букурещ под натиска на МВФ свали планирания бюджетния дефицит от 1% на 0.7% от БВП, което е в европейския лимит. Недостигът във фискалните приходи, възникнал заради въвеждането на единна ставка от 16% на корпоративните и подоходните данъци в началото на 2005 г., е изравнен с по-големите постъпления от ДДС. За 2006 г. румънското правителство твърдо държи на целта си - 0.5% дефицит. Това би трябвало да се получи от покачване на икономическия ръст до 6% и сваляне на инфлацията до 4-6% през идната година и 3-5% през 2007 г. Предвид скорошните успешни опити за затягане на валутната политика очакваме икономиката да отбележи ръст от само 4.75%, което би направило възможно инфлацията да спадне до около 6%.

България постигна през 2005 г. неочаквано висок бюджетен излишък от близо 2% от БВП, с което надмина дори и договорката с МВФ за 1%. Въпреки това инфлацията скочи от 4% в края на 2004 до 6.5% в края на 2005 г. Основните причини са ценовият натиск при хранителните стоки вследствие наводненията миналото лято и вдигането на контролираните цени след парламентарните избори. По-слабото увеличение на заплатите и обявените от централната банка допълнителни мерки за притискане на кредитния бум ще повлияят на икономическия ръст в идните години. Ние очакваме за 2006 и 2007 г. българската икономика да нараства с около 1 процент.

С оглед на високия дефицит по текущата сметка договореностите между МВФ и България предвиждат бюджетен излишък от 3% от БВП през тази година. Тъй като държавните приходи, заложени в бюджетното планиране през последните година, бяха винаги консервативни, целта най-вероятно ще се постигне. Наред със стартиралите през 2005 г. рестрикции в паричната политика, които да наложат забавяне на кредитния подем, това ще направи възможно редуциране на инфлацията до 5% в края на 2006 г. За 2007 г. очакваме излишъкът да се преполови до 1.5% от БВП.