Връщайки се назад в историята, откриваме, че с еволюцията на човешкото общество рязмяната на стоки и услуги е преминала постепенно от директна форма (бартер) към индиректна (чрез посредничеството на парите). Поради необходимостта разплащателните средства да бъдат делими и лесно преносими древните народи приели да използват първоначално стандартизирани стоки като сол, животински кожи, зърнени храни и други. Златото и среброто се наложили твърде скоро като медиатор в търговията.

В по-късните периоди постепенно били изобретени монетите от ценни метали, които се наложили като основно разплащателно средство. Тяхното удобство и функционалност направили възможна експанзията на древната цивилизация както в икономически, така и в културен и в териториален аспект. Разделението на труда ускорило производителността, а оттам и натрупването на излишъци. Това създало предпоставки за спекула, присъща и за съвременните финансови пазари. Макар и да е силно критикувана още от древни хилядолетия в трактатите на великите гръцки философи, все пак спекулата съпътства човешката цивилизация през всички епохи на просперитет и депресия.

С течение на времето постепенно парите се превърнали в единствен търговски медиатор между различните народи и държави. Те придобили и една вторичната функция - да улесняват обслужването на заемите.

Историците нямат единно мнение за това как точно са възникнали парите и дали са се появили спонтанно или в резултат на продължителен процес. Преобладава обаче мнението, че преди да е имало пари, кредитът вече е бил форма, чрез която индивидите в древното общество са влизали в стопански взаимоотношения. Според исторически документ от шумерската цивилизация около 3 хил. г. пр.Хр. кредитирането е било разпространено сред тогавашното общество. Най-често срещаните кредити били в пшеница и сребро. Метални обекти, служещи за търговски цели, били намерени в Троя, минойската и микенската цивилизация, Вавилон, Асирия, Египет и Персия. Преди да се появят паричните заеми, стоковите заеми върху зърно и сребро вече били широко разпространени. Среброто се ползвало в градовете, а зърното в селскостопанските райони.

Открити са и документи за лихвите, които шумерите и вавилонците плащали преди 2.5 хил. години по задълженията си към кредитори - до 33.3% за зърно и 20% за сребро. Процентите рядко варирали и били залегнали в законите на Хамурапи, като било съблюдавано да се спазват посочените норми.

Днес повечето хора вярват, че парите са изобретени от финикийците. Всъщност фактите показват, че те за пръв път се появили около 560-546 г. пр.Хр. в Лидия по времето на цар Крез. Най-вероятно той е първият владетел, сякъл монети от злато и сребро. Неговата иновация бързо се разпространила и в гръцките колонии.

Постепенно сребърните монети се превърнали в платежно средство при по-малки търговски сделки, а за големите транзакции се използвали златни монети. Среброто и златото се наложили като разменно средство заради своите уникални характеристики. Тези метали имат свойтвото делимост и дълготрайност за разлика от другите видове стоки. Не могат да бъдат консумирани като солта и житото например. Освен това се намират в доста ограничено количество и - не на последно място, подлежат на обработка.

Наложило се обаче сеченето на монети да бъде стандартизирано. Всяка монета трябвало да има определено тегло, което означава, че още в онези древни времена била осмислена идеята, че парите трябва да запазват своята стойност. Хората били склонни да продадат дадена стока само при условие че получените в замяна пари ще позволят да бъдат закупени в бъдеще същите по стойност стоки и услуги. Така парите се превърнали в носители на покупателна сила.

Отделните държави стандартизирали свои мерки за сеченето на монети. Формата и размерът не били от значение, а теглото и съдържанието се намирали под контрола на управляващите. Всяка страна, бореща се за развитие и просперитет, трябвало задължително да поддържа своя стандарт.

Разбира се, появили се и първите мошеници. Дълго преди да бъдат измислени банкнотите, кралете, под чийто контрол били сечени монетите, намерили начин да девалвират своите пари. Това се правело по време на война, когато не достигали средства, а трябвало да се поддържа войска и да се набавя въоръжение. В такива периоди в монетите от благородни метали се добавяли и други примеси, за да може да бъдат сечени в по-голями количества. Ето така се появила инфлацията. Всеки владетел разчитал, че тези трикове ще останат незабелязани от населението. Увеличената парична маса обаче намалявала покупателната сила на парите и в края на инфлационен период винаги се стигало до парична реформа и връщане към регламентиран стандарт.

В продължение на хиляди години златото и среброто изпълнявали функциите на пари. Постепенно с разрастването на търговията се оказало, че тези метали са твърде неудобни за пренасяне в големи количества. Първоначално се появили складове за злато (това били първите банки), където се оставял на съхранение ценният метал и била издавана разписка за депозираното количество. Собственикът на разписката можел да изтегли своя депозит, когато пожелае. Постепенно тези разписки се превърнали в парични заместители и позволили след няколко века практика да се появят книжните пари. Така се родила съвременната банкова система.

Златните и сребърните монети продължили да се използват от населението, но при крупни сделки все повече се използвали различни банкови разписки. Докато съществувало доверие в банковата система и държавата, търговията се разраствала и просперирала, а оттам и обществените дейности като цяло.

Създаването на централните банки през ХХ век позволило напълно банкнотите да изместят ценните метали. Те останали да служат само като обезпечение на книжните пари. Това се запазило до 15 август 1971 г. Оттогава златният стандарт, който бил важен гарант за запазването на стойността на парите, е премахнат в повечето държави по света.

Когато погледнем в историятаq виждаме, че от ключово значение за икономическата стабилност са стандартите и доверието. Всеки път, когато управляващите избягвали спазването на правилата, доверието спадало впоследствие и фазата на просперитет се измествала от стопански упадък. Човечеството трупа много знания през своята история, но рядко се поучава от грешките в миналото. Особено когато става въпрос за грешки, допуснати преди няколко поколения.