Ожесточената битка между "Арселор" и "Митал" внесе в стоманената индустрия доста противоречиви чувства. След петмесечна борба най-голямата компания в сектора - "Митал", вече си циментира позициите на абсолютен световен лидер. В края на юни бордът на директорите на "Арселор" най-после прие офертата на индийците в размер на 25.6 млрд. евро, което беше с 40% повече в сравнение с първоначалната оферта от януари. Така двете компании създадоха нов стоманен гигант, повече от три пъти по-голям от втория в сектора. Сделката отбеляза значителна победа както за индийския магнат Лакшми Митал, така и за акционерите на "Арселор".

По-скоро с късмет, отколкото с правилна преценка "Арселор" направи една изключително добра сделка с "Митал", отбелязва в. "Индипендънт". Ходът на нейния президент Йозеф Кинш да накара всички да мислят, че "Арселор" се е споразумял с руския стоманен магнат Алексей Мордашов, беше просто част от хитрия план да извлече максималното от индийците. В крайна сметка успя - "Митал" се прежали и направи доста повече отстъпки, отколкото беше склонен в началото.

От доста време Лакшми Митал проповядва за по-консолидиран стоманен сектор, в който ще доминират компании, произвеждащи над 100 млн. тона стомана годишно. Но вместо да се насочи към по-малките си конкуренти, индиецът се реши на по-голям залък и в крайна сметка успя да поеме контрола върху бившия втори по големина в сектора. Надеждите на "Митал" са евтиното и едновременно с това високодоходоносно производство на "Арселор", комбинирано с по-голяма мощ да установи по-разумни цени и евтини материали, които ще успеят да удържат на силния глад за стомана в Китай.

Първият опит на "Митал" да се добере до базираното в Люксембург дружество предизвика истинска война от жлъчни обиди както на корпоративния фронт, така и на политическата сцена. Изпълнителният директор на "Арселор" Ги Доле използва всякакви тактики да попречи на атаките на "Митал", които нарече "на 150% враждебни". Отказът му получи подкрепата и на влиятелна група европейски политици. Правителствата на Люксембург и Франция просто бяха втрещени от факта, че чуждестранна компания може да отмъкне европейски шампион. Отпорът на "Арселор" съвпадна и с вълната от икономически национализъм в Европа, където правителствата се опитваха да уреждат вътрешни сделки, за да избегнат навлизането на чуждестранни такива.

Със силната подкрепа в лицето на Франция и Люксембург, "Арселор" опита какви ли не начини да охлади ентусиазма на "Митал". Френското дружество се опита да създаде "противоотрова", използвайки канадската "Дофаксо", която купи по-рано тази година. По-късно "Арселор" предложи и обратно изкупуване на акции, но скритата уловка беше отново да попречи на "Митал". Най-неприятният ход беше опитът на Ги Доле да обрисува "Митал" като компания, която не споделя европейските "културни ценности". Доле нарече дори "еднокултурния мениджмънт" на "Митал" по-малката подгравка от офертата, която е с "маймунски пари".

"Граматиката на бизнеса не беше спазена", коментира офертата на "Митал" френският министър на финансите Тиери Бретон в началото на годината. "Арселор" разби на пух и прах качеството на индийската стомана и критикува корпоративното управление на гиганта. Последва офертата на руската "Северстал", която беше готова да плати 13 млрд. евро, за да се превърне в основен акционер в "Арселор". И френското дружество използва момента да приложи няколко трика. "Арселор" накара половината от регистрираните си акционери да гласуват против "Северстал", вместо да използва стандартния начин за получаване на мажоритарна подкрепа. Не предлагаме война, а печалба за акционерите. Няма нищо странно в цялата ситуация - "Арселор" е голяма европейска компания, европейски шампион. Сделката просто ще слее две европейски дружества ("Митал" е регистрирана в Холандия, със седалище Лондон) - няма да последват уволнения, ще има по-добро качество и повече инвестиции, простичко се защитаваше собственикът Лакшми Митал.

Акционерите обаче станаха все повече раздразнителни към поведението на Доле, което според него цели най-добрия вариант за запазване на работни места. Цялото това безумие на Доле застрашаваше да разруши борда на директорите, както и евентуалната оставка на самия Доле, което веднага щеше да остави беззащитен "Арселор". Гневът на акционерите успя да укроти дори и политическата опозиция. Люксембург беше все по-малко склонна да помага на "Арселор", а Франция успя да се примири, че не е достатъчно влиятелна да се намесва в ситуацията.

Все още акционерите трябва да дадат решаващия си глас, но офертата на "Митал" е достатъчно висока да гарантира тяхното "за". Създаването на новата компания "Арселор Митал" ще окуражи останалите бързоразвиващи се дружества от нововъзникващите се пазари да търсят развитие в Европа. Още едно добро, което сделката ще даде, е отслабване на икономическия национализъм, който разяжда Европа. Поуката за европейските акционери пък ще бъде това, че подкрепата на мениджмънта, които не споделят техните интереси не е толкова безнадежден случай.

Въпреки хепиенда недоволни пак имаше. Стоманената индустрия тръпне в очакване на следващата сделка. Няколко дни след съгласието на "Арселор" обиденият "Северстал" се оказа, че обмисля оферта към най-големия производител на стомана във Великобритания - "Корус". От друга страна, анализаторите са единодушни, че кръстоносният поход на "Митал" ще се пренесе в Япония, където ще търси по-високо качество на стоманата. Отсега нататък японските компании трябва да са готови за предстоящото преразпределение в световната стоманена индустрия, смята японският министър на икономиката и търговията Тошихиро Никаи. Три са големите металургични компании в Япония - вторият по големина след новата "Арселор Митал" - "Нипон стийл", "Сумитомо метал индъстрис" и "Кобе стийл".

За разлика от консолидационните процеси от миналото, когато компаниите търсеха начин за оцеляване, това беше просто стратегически ход за засилване на позициите. Обединението идва в момент, когато индустрията е по-силна от всякога. Капацитетът е на максимум да посрещне растящите нужди от стомана в световен мащаб и особено от Китай. Освен нови придобивания създаването на мегагиганта ще увеличи значително стойността на стоманените акции. Новата компания не само ще търси нови закупувания, но и ще инвестира в нови заводи. С огромния си финансов потенциал двете компании ще бъдат способни да прекроят производството, цените и качеството към по друг начин, способен да отговори на динамичния и разрастващ се пазар.