Работещите вече ще могат да трупат за пари и за четвърта пенсия по професионалните схеми. Това става възможно, след като парламентът одобри миналата седмица на второ четене промени в Кодекса за социално осигуряване. Вносител на промяната е Министерският съвет. Изменението е поради необходимостта от въвеждане в българското законодателство на европейска директива за прилагането на принципа на равното третиране на жените и мъжете при професионални схеми за социална сигурност. Промяната е свързана и с въвеждане на директива за запазване на допълнителните пенсионни права при движение в общността, пише в мотивите на вносителя. Работниците и служителите ще могат да договарят с работодателя в колективно трудово споразумение или колективен трудов договор да се осигуряват по новия вид схеми. Те ще се разбират за размера и разпределението на вноската. Това най-общо ще представляват новите професионални схеми.

Сега действащите частни пенсионни дружества (или поне някои от тях) първоначално силно се противопоставиха на създаването на тези схеми, в които виждаха заплаха за самите себе си. Те смятаха, че така държавата им създава конкуренция, която ще "изсмуче" и от бездруго не много пълноводния паричен поток, който е насочен към тях. Ето защо пенсионната асоциация излезе със становище, че професионалните схеми не са полезни и крият огромни рискове за осигурените лица. Бяха давани примери как в чужбина работодател забягвал зад граница с парите от пенсионния фонд на своите служители и др.

Работещите у нас ще могат да трупат пари за още една пенсия, ако техният работодател въведе професионални схеми във фирмата. Професионалната схема е различна от задължителните пенсионни фондове, които сега работят у нас. Сега са известни универсалните и професионалните фондове, като в първите пари за втора, отделна от тази на НОИ пенсия трупат всички работещи българи, които са родени след края на 1959 г. В професионалните се осигуряват пък трудещите се във вредни условия на труд.

Фирмите, които ще прилагат пенсионното осигуряване в професионалните схеми, ще действат на капиталово покривен принцип и ще се учредяват отделно от компанията, която ще внася вноските за работещите в нея. Вноските ще се правят на база колективен или индивидуален договор между работодателя и заетите. Пенсионните плащания на работниците ще се извършват при определени условия като пенсионна възраст, смърт, инвалидност или прекратяване на трудовата кариера.

Дейността на институциите, които ще развиват професионалните схеми, ще се следи от Комисията за финансов надзор. Те са задължени да му предоставят информация относно инвестиционната си политика, годишните си финансови отчети. Надзорът ще може да извършва проверки на място, за да се установи дали работят в съответствие с установените правила.

Моделът на пенсионните схеми предвижда равенството между половете. Така например мъжете и жените ще могат на една и съща възраст да се "пенсионират" по отношение на тази допълнителна пенсия. Те трябва да навършат 60 години, за да започнат да получават пари от нея. Това, разбира се, е от полза най-вече за мъжете, тъй като за жените и сега пенсионната възраст е 60 години. Въпреки че на пръв поглед професионалните схеми да изглеждат привлекателни

от тях на практика. Причина за това е, че на пръсти се броят компаниите у нас, които разполагат с достатъчно персонал, за да има икономическа логика да се създава фирмен пенсионен фонд. Една от най-големите фирми у нас "Лукойл България" на практика вече си има такъв фонд в лицето на пенсионната компания "Лукойл Гарант". В нея на практика се осигуряват за втора и трета пенсия почти всички служители на бургаската рафинерия и свързаните около нея звена.

Прогнозите са повечето фирми, които все пак пожелаят да имат собствен пенсионен фонд, да се обърнат към някои от съществуващите играчи на този пазар. Очаквания са най-печеливши от това да станат ПОК "Доверие" и ПОД "Алианц България", които разполагат с най-много възможности да управляват тези професионални схеми. Двете пенсионни компании ще бъдат използвани като дружества за управление, за което ще получават съответните такси. От тази синергия ще имат ползи и двете страни. Освен това по този начин ще се гарантира по-голяма сигурност за работещите, че парите им няма да изчезнат.