Голяма част от домакинствата вече свикнаха да живеят на кредит, каквато е и световната практика. Все повече граждани са на мнение, че е по-добре е да си купят още днес нов хладилник или телевизор, отколкото да спестяват за него две или три години. Една от големите банки дори вкара този постулат в рекламите си. Що се отнася до това колко лесно е да се вземе заем, коментарите са от "банките развързаха кесиите си" до "срещаме труден достъп до заеми". БНБ и по специално "Банков надзор" не спира да предупреждава, че кредитните институции са доста щедри и отпускат лесно заеми, нямат нужната информационна база за обслужване и мониторинг на толкова много нови заеми. Най-сериозната забележка на надзора е, че броят на кредитите последните три-четири години е скочил с пъти, докато хората, които ги обслужват и са длъжни да наблюдават за редовното им обслужване, почти не са се увеличили. В същото време има доста клиенти, които смятат, че процедурите по отпускането на заем са дълги и тромави. Една част от тази потенциална за банките клиентела се насочва към небанкови институции, където достъпът до ресурс се свежда едва ли не до показване на личната карта, но пък цената на кредита е с пъти по-висока.

Какво показва статистиката в действителност? Според Централния кредитен регистър (който е един от най-достоверните източници на информация по отношение на кредитите) през миналата година са направени над 1.6 млн. проверки за кредитна задлъжнялост на клиенти, които са кандидатствали в банките. Средно на месец са били извършвани по 139 хил. проверки. Те се правят от кредитните инспектори, за да се види кредитното досие на клиента и колко са общо задълженията му. След тези проверки са били отпуснати около половин милион нови кредита. Най-общо погледнато, ако се съпоставят данните за броя на проверките за задлъжнялост с броя на новите заеми, се получава, че на всеки три проверки се отпуска по около един кредит. С други думи, на всеки трима влезли в банка с искане да изтеглят кредит само един получава парите. Няма официална статистика за тези кандидат-кредитополучатели, за които изобщо не е правена проверка в регистъра.

Причина за отказ да бъде отпуснат исканият заем в повечето случаи е недостатъчно обезпечение, което се представя от кандидатите. Добре познат случай е, когато служител в частна фирма със заплата примерно 1000 лв. отива в банка да кандидатства за петгодишен потребителски кредит от 10 хил. лв. Разчетите показват, че месечната му вноска ще бъде около 200 лв., което при заплата от хиляда лева е напълно приемливо. Банката обаче отказва да отпусне исканата сума, тъй като се оказва, че фирмата декларира официално, че заплатата на клиента е едва 200 лв. Останалите пари се получават под една или друга форма, но така или иначе не могат да служат за гаранция, че заемът ще бъде редовно обслужван. От друга страна, по-тревожен би бил фактът, ако всеки кандидат за кредит бъде одобряван. Това би означавало, че скоринг системите на банките са с доста занижени критерии.

Статистиката на Централния кредитен регистър показва още, че средната сума на един нов заем през миналата година е достигнала около 11 хил. лв. По-голямата сума изглежда напълно вероятна, тъй като 2005 г. беше годината на ипотечния кредит. Както е добре известно, заемите за покупка или ремонт на жилище средно са над 30 хил.-40 хил. лв.