Технологии за информационното общество - стратегии за лидерство
Европа определено е решена да навакса изоставането си в областта на технологиите на информационното общество (IST). Това са първите впечатления в залите и коридорите на експо центъра в Хелзинки, където тази седмица се провежда IST 2006. Водещото събитие за годината в областта на технологиите е организирано от Европейската комисия и Финландското председателство. Мотото на събитието - "IST 2006 - стратегии за лидерство", недвусмислено показва решимостта на ЕС да продължи нелеката битка за позициониране в най-конкурентната среда - тази на информационните и комуникационните технологии. При това позициониране на лидерски позиции, поне в някои области. Накрая, събитието тази година съвпада и с официалното обявяване на амбициозната Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие.
IST 2006 включва конференция на високо ниво за политиката на Европейския съюз в областта на технологиите на информационното общество, изложба, която представя резултати от досегашни проекти, и около 70 сесии и работни срещи в рамките на три поредни дни (21-23 ноември). Първият ден е изцяло посветен на дискусии за това какво могат да направят правителствата и публичните политики, за да подпомогнат развитието на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) с цел изграждане на иновативна Европа. Вторият и третият ден са фокусирани основно върху Седма рамкова програма и теми, свързани с изследванията и иновациите.
В речта си на откриването на конференцията Вивиан Рединг, еврокомисарят за информационното общество и медиите, призна, че Европа се развива, "но има още много, което трябва да бъде направено". Комисар Рединг недвусмислено подчерта ролята на политиката в сферата на ИКТ за това очаквано развитие. "Бързото развитие и прогресът на дадени страни през последното десетилетие се дължат на големите инвестиции в тези две сфери, най-добре представящите се държави са тези, които са заложили на иновациите и развитието на ИКТ", заяви Рединг.
Бюджет от 9 млрд. евро за ИКТ изследвания
В този аспект Европейският съюз планира да вложи за изследвания в областта на информационните и комуникационните технологии 9 милиарда евро. Това е най- големият бюджет до този момент за една определена сфера от Седмата рамкова програма, която стартира в началото на 2007 г. и ще продължи до 2013. Според анализатори този бюджет е доказателство за това, че Европейският съюз признава ролята на ИКТ за развитието на Европа.
"С тези 9 милиарда ние предизвикваме страните - членки на ЕС, индустрията и академичните среди да се присъединят към нас в битката за една по-конкурентоспособна Европа", каза пред журналисти в Хелзинки еврокомисарят Вивиан Рединг. Очакваните средства за проекти само за първия конкурс следващата година са за 1.2 млрд. евро. Тази сума още веднъж показва решимостта на ЕС да затвори пропастта между Европа и конкурентите й на световно ниво, обясняват експерти. До няколко седмици първият конкурс за предложения ще бъде обявен.
Новата ИКТ програма е фокусирана върху ключови области, в които Европа има конкурентни предимства - комуникации, електроника, софтуерни системи и архитектури. Една от целите (и разлика в сравнение с приключващата Шеста рамкова програма) е ползите от изследователските проекти да са за обществото като цяло (здравеопазване, транспорт, енергийна ефективност) освен за икономиката в частност.
Промени във финансирането
На практика за първи път Европейският съюз променя метода, по който финансира ключови технологични изследвания. По идея на ЕК, одобрена на последната неформална среща на върха в Лати (Финландия), ще бъдат създадени съвместни технологични инициативи (Joint Technological Initiatives, JTIs), които да събират ресурсите на частната индустрия и европейските и националните програми, и да преследват амбициозни цели в областта на изследователските проекти. Първата подобна инициатива се нарича ARTEMIS.
Новото във философията на съвместни технологични инициативи е, че дават възможност на всички заинтересувани представители на индустрията и на страните членки да участват във финансирането на общи проекти заедно с програмите на Европейския съюз.
За първи път на базата на член 171 от Договора на ЕС съвместна технологична инициатива може да бъде основана като независимо юридическо лице с цел да изпълнява ориентирани към индустрията изследователски проекти. Новината е, че тези юридически лица могат да получават и управляват финансиране от всеки източник, включително на национално и на общностно ниво, и да останат "отворени" за нови партньори (публични или частни), които да се присъединяват към тях.
На практика общите инициативи са базирани на модела на публично-частното партньорство. Обединяването на отделните усилия на основните играчи се очаква да изиграе ролята на стимул за инвестициите в изследователските проекти и да осигури ефикасен мениджмънт на програмите.
Две основни разлики с предишни програми се очаква да изиграят ключова роля - новият, много по-гъвкав модел на финансиране и насочеността на изследователските проекти към разработката на индустриални приложения.
Инициативата ARTEMIS
Първата съвместна инициатива ARTEMIS ще осигури водещото място на Европа в областта на вградените (embedded) системи, заяви еврокомисарят за Информационното общество и медиите. ARTEMIS е създадена като технологична платформа през 2004 г. и към днешна дата обединява седемнайсет големи компании като Nokia, Philips, Thales. По този повод някои експерти вече заявиха, че промяната в метода на финансиране се прави именно под натиска на големите европейски ИКТ компании.
Друг спорен момент експертите виждат във факта, че водещата роля за визията за бъдещо развитие е иззета от университетите и изследователските центрове и е поверена на еврочиновниците. Според Тотка Чернаева, шеф на IST отдела в Държавната агенция за информационни технологии (ДАИТС), по-логично е чиновниците и администрацията да следват изследователите и науката, а не обратното. Георги Кузманов, изследовател от компютърната лаборатория на Delft University of Technology, обаче смята, че главните приоритети трябва да са обект на политическо решение и в този смисъл не вижда противоречие в нововъведенията на ЕК.
Наличието на противоположни виждания е нормално, особено когато става дума за финансиране в рамките на стотици хиляди и дори милиони евро за проект. Бъдещето ще покаже правотата на едната или на другата страна. Дотогава технологичните фирми и университетските лаборатории могат да се подготвят за нелеката процедура по кандидатстване. А тези организации, които вече имат разработен иновативен продукт или услуга, могат да се включат в конкурса на ЕК - European ICT Prize (www.ict-prize.org). До изтичането на крайния срок остава сравнително малко време, 4 декември, но наградният фонд от 700 хил. евро оправдава усилията.