За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
*****
НеутралноРешение № 134 от 9.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 882/2003 г., ТК, докладчик зам.-председателят на ВКС Любка ИлиеваРешение № 134 от 9.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 882/2003 г., ТК, докладчик зам.-председателят на ВКС Любка Илиева
Бюлетин на ВКС, бр. 12/2003 г., стр. 38
чл. 185, ал. 2,
Поименните акции записани с временните удостоверения могат да се прехвърлят едва след издаването им.
------------------------
Предявеният иск с правно основание чл. 71 ТЗ е недопустим. С него ищците искат да бъде вписано в книгата на поименните акционери прехвърлянето на поименните акции, посочени във временните удостоверения от собствениците на удостоверенията на ищците. Искът е недопустим като преждевременно заведен. Исканото вписване в книгата на поименните акционери може да се извърши само след валидно прехвърляне на акциите. Такова в случая няма, защото прехвърляне на посочени във временните удостоверения поименни акции може да стане само след издаване на акциите.
Временното удостоверение отговаря по съдържание на акциите, но не се идентифицира с тях. То удостоверява само, че собственикът му срещу направените имуществени вноски е записал определения брой акции, които акции ще му бъдат издадени от дружеството при представяне на удостоверението (чл. 167 ТЗ). Временното удостоверение материализира само правото на акционера да получи записаните акции. То замества акциите до издаването им, временно изпълнява функциите на акциите, но не може да се отъждествява с тях.
Временното удостоверение представлява поименна ценна заповедна книга, поради което само по себе си може да се прехвърли чрез джиро след възникване на дружеството (чл. 187, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 2 ТЗ), като приобретателят му ще придобие и правото да получи посочените в него поименни акции. В случая, обаче не се прехвърлят временните удостоверения, а се цели прехвърляне на удостоверените с тях поименни акции. Става въпрос за налични, а не безналични поименни акции, които не представляват заповедна ценна книга и не се прехвърлят с джиро. (Съгласно чл. 127 ЗППЦК и чл. 15 от Наредба № 19 от 12.08.1996 г. за Централния депозитар за ценни книжа издаването, прехвърлянето и залагането им се регистрира в Централния депозитар, който издава документ с удостоверително значение).
Не е извършено валидно прехвърляне на акциите, посочени във временните удостоверения. Сделката е нищожна, поради невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2 ЗЗД). Предмет на прехвърляне са записаните поименни акции, които се различават от временните удостоверения, материализиращи правото на собственика да получи записаните акции след издаването им. За да бъдат прехвърляни, акциите трябва да съществуват реално като такива. Те трябва да отговарят на изискванията на чл. 183, ал. 1 ТЗ: да съдържат означението "акция", вида на акциите, както и останалите задължителни съставки на закона.
Акциите на дружеството са поименни (вж. чл. 8.1 от Устава на дружеството), поради което на лицевата им страна следва да се впише и името на първоначалния собственик (чл. 183, ал. З ТЗ). Те се прехвърлят само с джиро (чл. 185, ал. 2 ТЗ и чл. 12 от Устава) и то трябва да бъде написано върху ценната книга или върху прикрепен към нея лист/алонж (чл. 468 ТЗ).
Следователно джирото трябва да бъде написано върху самата акция или прикрепен към нея лист, а не върху временните удостоверения. За да настъпи прехвърлителният ефект на джирото, трябва да съществува ценната книга - акцията - т. е тя трябва да бъде издадена като такава с вписване на лицевата й страна на нейния собственик, след което именно тя да бъде прехвърлена с джиро. След като няма издадени акции, не е извършено валидно и тяхното джиросване, поради което няма и прехвърляне на поименни акции, което да бъде вписано в книгата на поименните акционери.
Съобразно изложеното дотук ВКС Търговска колегия намира, че решенията на двете съдебни инстанции са неправилни, като постановени по недопустим иск (чл. 218б, б. "б" ГПК). На основание чл. 218ж, ал. 2 във вр. с чл. 209 ГПК те ще следва да бъдат обезсилени, а производството по делото прекратено.