Според вас каква е целта на едно публично дружество, когато то изкупува обратно своите акции и как това се отразява на пазара?

Обратното изкупуване на акции е често прилаган механизъм в страните с развит капиталов пазар, като по същество то представлява форма на раздаване на дивидент, която е по-изгодна за инвеститора от традиционната форма от данъчна гледна точка. Подобни действия освен това се възприемат често от инвеститорите като сигнал, че мениджмънтът възприема акциите на управляваната от тях компания като подценени, както и доказват, че очакванията му за бъдещото развитие са оптимистични. На практика така се намалява броят на акциите в обръщение, с което и финансовите съотношения за оценка се подобряват. В България обаче обратните изкупувания имат по-различна форма и мотиви, като към момента нямат тази популярност. Тези случаи са по-скоро изключение, като сред компаниите, които до момента са пристъпили към подобен ход, са "Инвестор БГ", "Албена", "Неохим". Обявяването на обратно изкупуване не води до поскъпване за разлика от развитите пазари, тъй като то се извършва принципно при цени под пазарните. В България то се предприема и основно с цел стимулиране на персонала чрез раздаване на акции на дружеството, като при този случай не се намалява броят на акциите в обръщение.  

Няколко са причините, поради които едно публично дружество може да предприеме процедура по обратно изкупуване на собствени акции. На първо място, за да усили ефекта за акционерите (чрез по-високи съотношения "продажби на акция", "печалба на акция" след обезсилване на изкупените акции), когато изкупуването се прави с цел намаляване на основния капитал. Изкупените акции обаче могат да бъдат прехвърлени към мениджмънта, към служителите или към други лица, притежатели на варанти или опции. По този начин обратното изкупуване неутрализира ефекта от разводняването на капитала в резултат от упражняването на опциите и варантите. На следващо място обратно изкупените акции могат да се използват за придобиване на друга компания, чрез замяна на собствените акции срещу акции от таргет компанията. Обратно изкупуване може да се предприеме и просто, когато в дружеството има натрупан значителен кеш и мениджмънтът не вижда добри възможности за неговото инвестиране. Тогава вместо раздаване на високи дивиденти, които често се възприемат от акционерите като дългосрочна даденост, за дружеството е по-удачно да разпредели натрупаните средства с еднократно изкупуване на собствени акции. В краткосрочен план обратното изкупуване на акции с цел последващото им обезсилване обикновено води до покачване цената на книжата. Следвайки чисто пазарния механизъм, по-ниското предлагане при непроменено търсене трябва да доведе по покачване на цената. В допълнение, по-високият коефициент "печалба на акция" прави книжата още по-примамливи. На практика обаче резултатите на дружеството остават непроменени, така че всеки инвеститор, който е въодушевен от високото EPS, трябва първо да отчете ефекта на обратното изкупуване.

Когато едно дружество изкупува обратно своите акции, целите му могат да бъдат най-различни. Ще спомена някои по-основни. Например улеснява се вземането на решения от ръководните органи относно краткосрочното и дългосрочното развитие на дружеството, базиращи се на взаимна изгода, общи интереси и стремеж за постигане на целите на компанията. Задължението за разкриване на информация също отпада и улеснява дружеството не само от гледна точка на намаляване на отчетността, спазване на срокове и процедури, а и намалява финансовите разходи на компанията, като например заплати на допълнително назначени служители, такси и глоби от евентуални нарушения. Когато дъщерно дружество изкупува обратно своите акции, приходите отиват в компанията майка и това също може да бъде един от мотивите за такова решение. Освен това, когато една компания не е публична, акционерите може да продават акциите си на каквито цени се договорят и разликите могат да бъдат фрапиращи. Оттеглянето на компании от борсата за мен е негативно явление. То говори за неприемане на основните принципи на фондовата борса, създаденото законодателство и необходимостта от премахване на редица безсмислени прегради в работата на публичните компании. Някои процедури са много тромави и губят ценно време, ресурси и енергия, които може да бъдат вложени в създаването на стойност за акционерите на тези компании.