Докато малкият бизнес в останалите европейски държави разчита в голяма степен на алтернативни форми за микрокредитиране, в България годишно се отпускат едва 10 хил. микрокредита, и то част от тях по конвенционални схеми. Средният размер на заемите е 4 хил. лв., като основни източници за финансиране са банките и различни фондове и кооперации, обясни Георги Бресковски, изпълнителен директор на "Микрофонд" и член на Българския алианс за микрофинансиране. Това стана по време на десетата международна конференция по микрофинансиране, организирана със съдействието на програмата за развитие към ООН UNDP. Конференцията се провежда в продължение на три дни в София. Във форума участват експерти от Босна и Херцеговина, Хърватия и др. Целта е да се представи международния опит в областта на микрокредитирането. Алтернативните форми за финансиране се изграждат на принципа на т.нар. популярни каси, при които кредитирането става само с поръчители, стана ясно по време на събитието. Заеми се отпускат обаче само на членовете на популярната каса. Парите обикновено се дават за започване на бизнес, като срокът за погасяване е максимум година и половина. Лихвите са като банковите, но в някои случаи могат да бъдат и по-ниски. Парите се "превъртат" по-бързо от при банките, защото сроковете за погасяване са сравнително малки.

Българският алианс за микрофинансиране обединява 9 небанкови институции, като до момента клиентите им наброяват 15 хил. души. Общият портфейл на членовете на алианса е над 70 млн. лева. Чрез подпомагането на малките фирми за последните 10 години чрез фонда са създадени повече от 100 хил. работни места, каза още Бресковски.