В последно време банките стават все по-гъвкави в надпреварата си за клиенти на кредитните продукти. Докато само преди 2-3 години всяка кредитна институция би погледнала с недоверие на обезпечение в акции или дялове на колективни инвестиционни схеми, напоследък първоначалната скептична нагласа беше преодоляна и все повече банки отпускат кредити срещу подобни обезпечения. Защо обаче правят това по трудния начин, е въпрос, на който може би няма еднозначен отговор. Най-щадящото за всички труженици на пазара на финансови услуги обяснение е, че Законът за договорите за финансово обезпечение и коренно новият подход, който той позволява при този вид обезпечение, е останал изгубен някъде в края на лятото на 2006 г. (когато е и обнародван), преди масираната вълна на законодателни промени в областта на финансовите услуги да залеят пазара.

Новото развитие при банковите кредити прави възможностите, които този закон дава, много актуални. Като замисъл този закон е предназначен да направи за пазара на финансови услуги онова, което Законът за особените залози с приемането му направи за бизнеса изобщо - а именно да улесни максимално длъжника, като в същото време запази или дори засили гаранциите за кредитора, както и възможностите му за реакция в случай на неизпълнение.

Възможностите за учредяване на финансово обезпечение съгласно новата уредба са две - едната е чрез договор за залог (но не особен, нито обикновения залог по ЗЗД, а трети, отделен вид залог с различни характеристики), а другата - чрез придобиване на финансовите активи от кредитора, което и предлага най-високата степен на сигурност от всички видове обезпечения. Разликата между прехвърлителния договор (както се нарича вторият вид финансово обезпечение) и обикновената продажба е, че при изрядно изпълнение на длъжника кредиторът е длъжен да му прехвърли обратно финансовите активи. Подобно на уредбата при особените залози (с някои малки отлики), страни по договорите за финансово обезпечение могат да бъдат само търговски дружества.

Предимствата на договора за финансово обезпечение спрямо особения залог са много.

На първо място, самото учредяване на финансовото обезпечение е улеснено в най-голяма степен. За разлика от особения залог не са нужни нотариални заверки или лично присъствие на собственика на обезпечението пред определено длъжностно лице с оглед учредяването на финансовото обезпечение. Това става със самото предоставяне на безналичните ценни книжа по съответната сметка (при прехвърлителния договор) или с отбелязване на залога по сметката. Няма някакви специални изисквания как се прави подобно отбелязване. Допуска се то да бъде направено при съответния инвестиционен посредник/банка или в случая на дялове/акции на колективни инвестиционни схеми - при съответното управляващо дружество, където се води посочената сметка за ценни книжа. Възможно е (и това би допринесло за сигурността на обезпечението) такова отбелязване да се прави и от "Централен депозитар" АД. Законовото основание за това е налице, остава единствено разработването на елементарна техническа процедура и добрата воля на "Централен депозитар" АД това да се случи. Дори процедурата на отбелязване при "Централен депозитар" АД да не бъде факт още известно време, законът дава достатъчно възможности на страните да предвидят в договора помежду си процедура, при която прехвърлянето на акциите или дяловете и последващата им продажба на трето лице без съгласието на кредитора да бъде изключено. Причината за това е, че новата уредба развързва ръцете на кредитора, като му позволява да нареди продажбата на книжата незабавно при нарушение на договора (каквото може да бъде и опитът за преместването им по друга подсметка), или пък да ги придобие - по свой избор. При особените залози в подобни случаи кредиторът може да пристъпи към изпълнение само в случай на неизпълнение на самото задължение и следва да впише пристъпването към изпълнение в съответния регистър, да изпрати съобщение на залогодателя за това, а последният може да оспори (т.е. да спре) принудителното изпълнение (което може да се окаже фатално за цената, когато обезпечението е ценни книжа). Още по-неприятен е задължителният срок от 2 седмици, който кредиторът е длъжен да изчака, преди да пристъпи към продажба на заложените книжа. Няма подобни формалности и необходимост от изчакване при финансовите обезпечения - всичко може да стане толкова бързо, колкото е технически възможно и това е още едно много голямо предимство, което отчита възможността за твърде динамична промяна на цената на ценните книжа.

Липсата на формалности е и улеснение за залогодателя - при финансовите обезпечения отпадането на необходимостта от нотариална заверка на заявлението може да бъде съществено облекчение, когато залогът е на голяма стойност. Не е необходимо и предоставянето на декларации за липса на данъчни задължения при учредяването на залога. Нещо повече, в случай че финансовото обезпечение е учредено като прехвърлителен договор, кредиторът е най-привилегирован и се нарежда дори преди държавата - нещо, което е крайно нетипично за България до този момент. В допълнение кредиторът по договор за финансово обезпечение разполага и с по-добра защита в случай на несъстоятелност на предоставилия обезпечението, като възможностите за обявяване на сделката по предоставяне на обезпечението за недействителна са по-стеснени, отколкото в общия случай.

Едно от най-значителните предимства на финансовото обезпечение, обаче, е възможността то да се трансформира в друг финансов актив (например залог върху вземане) без да са необходими някакви особени формалности. Това се оказва особено ценно при залога на акции или дялове на колективни инвестиционни схеми, защото длъжникът може да ги предяви за обратно изкупуване на съответния фонд/инвестиционно дружество, независимо че са заложени. Интересите на кредитора са гарантирани, защото законът дава възможност да се уговори, че парите от продажбата следва да бъдат преведени по сметка при банката - кредитор, като финансовото обезпечение се трансформира в залог на вземане (в случая - банков депозит).

На практика предимствата на този вид обезпечение са огромни и е въпрос на време пазарът да ги осмисли и да се възползва от тях. Тези нови възможности могат да бъдат в основата на създаването на нови финансови продукти, включително структурирани и да улеснят значително всички участници на пазара, като в същото време гарантират интересите им. Едни от първите, които ще се възползват, най-вероятно ще бъдат банките и управляващите дружества.