Българските взаимни фондове търсят все повече алтернативни източници на доходност. Те дори вече излизат извън регионалните пазари. Последните отчети на някои от колективните инвестиционни схеми показват, че все повече от тях инвестират в структурирани продукти, насочени към развиващите се пазари като Бразилия, Русия, Индия и Китай, известни още под съкращението BRIC. Анализатори обясняват тази тенденция с факта, че активите на фондовете растат с много по-голям темп, от новите възможности на местния пазар.

От началото на годината активите на българските взаимни фондове нараснаха значително, а междувременно имаше само три големи първични публични предлагания - "Каолин", Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ), коментира Северин Въртигов, портфолио мениджър в "Бенчмарк асет". Според него българският пазар вече отеснява за големите фондове и затова те се насочват все повече към региона, където пазарите са атрактивни.

Въпреки че вложенията са все още незначителни на фона на големите външни пазари, българските фондове все повече ги предпочитат. Рисковият фонд "Бенчмарк фонд-2", който към края на юни управлява 18 млн. лв., вече има в портфейла си освен български акции и книжа в най-ликвидната сръбска банка АИК банка (AIK Banka), втората по-големина руска банка Внешторбанк (Vneshtorbank - VTB) и чешката Комерчни банка (Komercni Banka). Вложенията в тях възлизат на около 1.4 млн. лв., или над 7% от активите към края на юни. Фондът е участвал и в предлаганията на КТБ и ПИБ и "Каолин".

Основната причина за насочване на част от средствата навън е по-добрата диверсификация, смята Иво Толев, инвестиционен консултант в "Синергон асет мениджмънт". И според него местният пазар е "плитък" и отеснява за акумулираните средства. Конкуренцията се засилва, а цените на някои от компаниите на БФБ - София, вече определено не дават покритие на стойностите, допълва той.

Към региона се насочват и някои от фондовете на "Елана". Внешторбанк присъства в портфейлите на рисковия и двата балансирани фонда на групата, които общо управляват над 64 млн. лв., като над 900 хил., от които са в руската банка. Прави впечатление също, че управляващото дружества е инвестирало част от активите си и в структурирани продукти на големите чужди инвестиционни компании. Продуктите са насочени към развиващи се пазари, сред които както Русия, така и Индия, Китай и Бразилия, уточни Красимир Атанасов, портфолио мениджър от "Елана фонд мениджмънт". Въртигов от "Бенчмарк асет мениджмънт" поясни, че подобни продукти са подходящи именно за балансирани и консервативни фондове, тъй като носят гарантирана минимална доходност, ако не постигнат повече от минимума. Според него обаче инструментите за хеджиране на подобни продукти оскъпяват инвестицията в тях. Разнообразяването на портфейлите на изцяло българските фондове обаче показа, че те инвестиционно стават все по-гъвкави. Според Толев бъдеще имат именно тези, които първи предлагат подобни гъвкави схеми с външно или смесено инвестиране. Пазарът е сложен саморегулиращ се механизъм и може да поеме още колективни инвестиционни схеми, като именно нарастващото предлагане с инвестиции навън ще го доразвива ефективно и ще доведе до по-добри условия за инвеститорите, допълни той. На пазара вече има фондове, насочени основно навън. Такива регионалните фондове са "Адванс инвест" (България и Румъния), "Адванс Източна Европа" (България, Сърбия, Хърватия, Румъния, Русия, Украйна) и "Статус нови акции" (България, Румъния, Сърбия, Хърватия), които към края на юни управляват близо 90 млн. лв. Сред младите регионални фондове са "Статус финанс", насочен към финансовия сектор в региона, и "Стандарт инвестмънт международен фонд", който инвестира приоритетно в Турция. За момента единствено фондовете на "Стандарт инвестмънт" предлагат инвестиции на огромния турски пазар.