Бързоразвиващите се капиталови пазари от Югоизточна Европа все още нямат ликвидоността за пускането на инструменти като фючърси и опции. Без тях обаче пазарите трудно ще привлекат големи институционални инвеститори, които да задълбочат ликвидността. Това заключва агенция SeeNews в свой анализ на пазарите в региона и възможността им да развият дериватни сегменти.

"Нуждата от деривати съществува, тъй като големите институционални инвеститори искат да хеджират инвестициите си от волатилността на пазара, но за целта липсва достатъчно ежедневна ликвидност на базовите активи", смята Дарио Бйелканович от най-голямата брокерска компания в Хърватия "Интеркапитал" (Intercaital). "Докато базовите инструменти не са достатъчно стабилни, няма никакъв смисъл от пускането на деривати", допълва той.

За момента единствената регионална борса за деривати е в тази в Сибиу, Румъния - Sibiu Monetary Financial and Commodities Exchange, към която има и интерес от чуждестранни борсови оператори, като например скандинавското обединение OMX предлага фючърси на книжа, търгувани в Букурещ.

Стъпки към пускането на подобен пазар обаче вече правят и няколко от по-развитите борси в Югоизточна Европа. Букурещката фондова борса вече има разрешение да пусне пазар на деривати, след като не успя да се слее със Сибиу. Очаква се тя да пусне сегмента този месец с фючърс върху индекс, с което да привлече още инвеститори и да разнообрази пазари си. Оттам обаче не са пояснили причините за забавянето си, тъй като плановете са били да пуснат деривати до края на първата половина на годината, пояснява SeeNews.

Хърватската борса пък ще пусне платформа през тази година, на която ще могат да се търгуват и деривати, докато Словения вече няколко пъти неуспешно опитва да пусне такъв сегмент, но ниската ликвидност я спъва.

Според Маркус Пиук, управляващ партньор в румънската адвокатска кантора Schoenherr Si Asociatii, румънският пазар вече има достатъчно дълбочина за деривати, докато Сърбия и България все още изостават.

Бйелканович пък смята, че в Хърватия реалистично може да се очакват фючърси върху индекси в следващите две-три години, въпреки че борсата в Загреб има най-голямата пазарна капитализация в региона.

Нуждата от структурирани продукти се потвърждава с пуснатите от големи банки като австрийските Ерсте банк и Райфайзен Центробанк сертификати върху регионални индекси или кошници от акиции. Подобен е продуктът "Българска кошница" на Ерсте банк, който следи акциите на 10 български компании. Значителните ръстове на регионалните пазари се дължат отчаси и на подобни структурирани продукти.