Попитахме брокерите

Попитахме брокерите

Как бихте коментирали сделката за продажбата на Стопанска и инвестиционна банка. Защо според вас цената на придобиването е по-ниска от пазарната?
Красимир Атанасов, портфолио мениджър "Елана фонд мениджмънт"
На фона на развитията в банковия сектор подобна развръзка е добро стратегическо решение от страна на сегашните собственици особено при ценовите равнища на банките в момента. Борсовата търговия преди събитието отново потвърди златното правило "купувай слуха, продавай факта". Погледът назад към други подобни сделки до голяма степен потвърждава тенденцията за по-ниска цена, отколкото борсовата - БТК, ДЗИ. Изключения освен Росексимбанк са обикновено по-малките и много нисколиквидни компании, чийто потенциал дали поради това или поради лош мениджмънт е малко по-встрани от полезрението на пазара. Нормално е сделки за мажоритарни пакети да минават на по-високи цени, защото те включват и т.нар премия за контрол. Именно тези два факта - премията за контрол и по-ниските пазарни цени, когато говорим за водещи и ликвидни като за нашата действителност компании, би трябвало да служат като сигнални лампички за инвеститорите и състоянието на пазара в момента. Същевременно от другата страна на сделката с протегната ръка стоят и хората, които отлично познават компанията. А обикновено сделките за придобивания и сливания се сочат като подкрепящи пазара.
Георги Бисерински, портфолио мениджър на "КД Секюритис"
Във финансовия сектор в България през последните години тече преструктуриране на акционерната структура, а продажбата на мажоритарния пакет от Стопанска и инвестиционна банка е поредната сделка и предполагам, че няма да е последната. Независимо от сътресенията в световния банков сектор след ипотечната криза в САЩ чуждестранният инвеститорски интерес към този сегмент в България продължава да бъде висок. По-интересното за мен е, че това е поредната сделка за мажоритарен пакет, при която акциите се прехвърлят на цена, по-ниска от пазарната. Това показва, че пазарът оценява българските акции с висока премия, която невинаги се плаща дори за мажоритарен пакет. Причината,разбира се,е все още ниската ликвидност на българския капиталов пазар и изкривяването, което се получава от наличието на много пари на пазара и същевременно липсата на достатъчно атрактивни акции. Този ефект се преекспонира при дружества, в които голяма част от акционерния капитал се притежава от малък брой акционери. Подобно разминаване имаше и при ДЗИ банк, където пазарната цена бе по-висока от цената по сделката за мажоритарния пакет. Със сигурност тези две сделки ще дадат основание за ревизиране на очакванията на инвеститорите към търгуваните на борсата в момента банки.
Все още не са ясни бъдещите намерения на КВС по отношение на СИБанк. Ако запазят досегашната си практика, а именно отписване на дружеството след покупка на мажоритарния дял, то борсовата съдба на СИБанк определено вече е предначертана, като пазарната й цена ще зависи от цената по евентуалното търгово предложение.
Иво Толев, портфолио мениджър, "Синергон асет мениджмънт" АД
Самата сделка е логичен и модерен завършек от новата история за повечето български банки към момента, която вероятно ще продължи и през следващите няколко години. Секторът предстои да стане свидетел на нови придобивания и/или окрупнявания. Интересът на външните финансови институции се засилва непрекъснато след всяка подобна сделка на тесния, но недобре развит банков пазар в България. По отношение на цената дали тези 295 млн. евро за 75% от СИБанк са реално платената сума ще остане загадка за целия пазар. Калкулирана при тези цифри, стойността на една акция тежи 110.34 лв., ниво, което е по-ниско от средното при сделките от началото на годината и създава впечатление за евентуално занижение в цената. Допълнителен фактор в тази теза е името Тор Бьорголфсон, чийто окрупнен пакет дава достатъчно разпоредителски права. Също така и недостатъчно добър пример в лицето на тригодишната сага с БТК АД. На фона на неспирната еуфория на пазара последните няколко месеца, ако приемем цената за реална и обективна, то излиза, че всички публични трезори в момента са надценени. За съществуващите акционери от незначителния фрий флоут от около 2% остава да чакат евентуалното търгово предложение с надеждата, че цената ще бъде справедлива в този казус.