Конкуренцията в небанковия финансов сектор расте

Конкуренцията в небанковия финансов сектор расте

Пазарът на инвестиции остава най-конкурентният небанков финансов сектор, а при застраховането и осигуряването концентрацията бавно намалява. Това показва публикуваният от Комисията за финансов надзор индекс на Херфиндал-Хиршман (HHI) за пазарната концентрация в секторите. Заедно с индекса се измерва и делът на първите четири компании в съответния бранш.
За все по-ожесточената конкуренция при инвестиционните услуги, предоставяни от договорните фондове, говори стойността на индекса към полугодието на тази година - 436 пункта, което е далеч от 1000 - границата, под която един пазар се счита за силно конкурентен. Тенденцията се потвърждава и от намаляващия пазарен дял на четирите най-големи български договорни фонда. Към 30 юни активите им се равняват на малко над 30 на сто от общия обем на пазара, което е с 10 пункта по-малко в сравнение с година по-рано.
Пазарът на колективни инвестиционни схеми (КИС) в България ще продължи да се разраства, независимо от рекордния брой нови инвестиционни схеми, получили лиценз през последните месеци и изключително силната конкуренция в сектора. Това показва проучване на "Дневник" сред експертите. Само за последните две седмици регулаторният орган издаде лиценз на близо 10 нови фонда, с което общият брой на предлаганите схеми в България надхвърли сто. Паралелно растат и акумулираните от тях активи, които вече са над 1 млрд. лв., или над 2.2% от прогнозния брутен продукт на страната за тази година.
Предстои навлизане на още нови играчи
Българският капиталов пазар е в начален стадий на развитие и затова очаквам навлизане на нови играчи на пазара, заяви Георги Български, портофолио мениджър в "Бета корп". Той даде за пример държавите с развит капиталов пазар, където броят на фондовете и управляващите дружества е съизмерим с този на дружествата - емитенти на борсата. Петър Василев, портофолио мениджър на "Алфа асет мениджмънт", също не мисли, че има насищане на пазара. Все още има много непокрити ниши, каза той. По думите му в момента стратегиите на колективни схеми в България като цяло са еднообразни - повечето инвестират във всичко, основно на българския пазар, като за в бъдеще той смята, че фондовете ще се специализират.
 
Има условия за придобивания
Бързото и силно разрастване на фамилиите фондове в страната е предпоставка за консолидация на сектора основно по линия на придобиване на български управляващи дружества, смятат част от експертите в бранша. След една или две години пазарът на колективни схеми ще изглежда различно и българските представители няма да са сред най-големите, прогнозира Петър Василев. Той очаква окрупняване на сектора с навлизането на още чужди фондове и намаляване на броя на малките играчи в управлението на активи чрез придобиването им или отпадането им от пазара заради неефективност. Георги Български обаче не смята, че големите управляващи дружества в България биха били по-ефективни от малките. Всеки голям играч на нисколиквидния ни пазар би бил по-скоро като "слон в стъкларски магазин", смята той, като уточни, че консолидация може да се очаква при сериозни негативни корекции на пазара.
Намаляване на таксите, създаване на нови преференции и изгоди за клиентите на фондовете са другите очаквани от специалистите ефекти от нарастващата конкуренция при колективните схеми. Събитията от последните месеци показват, че все повече управляващи дружества започват да намаляват таксите за изкупуване и емитиране на дялове на договорните си фондове.
С много силни темпове се увеличава конкуренцията при дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), където първите четири държат по-малко от 40% от пазара при над 62% година по-рано. Това е един от най-бързо развиващите се сегменти на фондовия пазар, където постоянно влизат нови играчи.
При застраховането - и конкуренция, и окрупняване 
Застраховането и доброволното осигуряване - пенсионно и здравно, става по-конкурентно, но по този показател е по-назад от сектора на инвестициите. Делът на първите четири компании в общото застраховане намалява и вече е 55%, а стойността на индекса показва по-ниска концентрация на услугите в сравнение с предишни периоди.
Тодор Данаилов, мениджър бизнес развитие в "Евроинс", коментира, че увеличаването на конкуренцията категорично ще продължи, тъй като пазарът е нов и вече са минали времената, когато има само две-три застрахователни компании. Постоянно навлизат нови играчи, които дори пропорционално да вземат и от малките, и от големите компании, процесът ще продължи, смята Данаилов. Освен това окрупняването на финансовите компании в световен и европейски мащаб може да се отрази и у нас, добави той. Данаилов припомни, че проектът Solvency II вероятно също ще има отражение, тъй като ще се наложи по-малките компании да увеличат капитала си или да се сливат, за да изпълнят изискванията. На конкретния индекс обаче, изчисляван от КФН, това по-скоро няма да повлияе, тъй като той се базира на първите четири компании в сектора, обясни Данаилов.
Интересно е, че при общото застраховане разликите при концентрацията в различните периоди са малки в сравнение с останалите пазари от небанковия финансов сектор. Базата за сравнение тръгва от юни 2005 г. и за две години стойността на индекса се е движила между 1300 и 1010 пункта. Освен това само при общото застраховане от началото на изчислението делът на първите четири дружества никога не е превишавал две трети от целия пазар. Към шестмесечието първите четири компании на пазара за общо застраховане по премиен приход са "Булстрад", ДЗИ, "Алианц България" и "Бул инс", като това са и единствените компании, чийто пазарен дял е над 10%. "Булстрад" за пръв път измества ДЗИ от първото място през тази година, освен това в началото на 2008 г. се очаква в него да се влее "Български имоти", с което пазарният му дял ще се увеличи. Ако делът им се слее като процентно съотношение, новото дружество може да държи близо 20% от застрахователния пазар у нас.
 
Полиците "Живот" тепърва ще се развиват
 
С по-слаба конкурентност се отличава животозастраховането - въпреки това и там тенденцията е към намаляване на концентрацията. От март 2006 г. до края на същата година стойността на индекса се е повишавала, след което започва да намалява. Първите четири компании в сектора през последните две години постоянно държат над 70%, към юни делът им е общо 70.45%. Това е най-ниската му стойност от началото на измерването. Пазарът на животозастраховане у нас е доста по-слабо развит от този на общите полици. За второто тримесечие премийният приход в общото застраховане е близо 600 млн. лв., а в животозастрахователния е 105 млн. лв. От тях 74 млн. лв. идват от първите четири - "Алианц България живот", ДЗИ, "Уника живот" и "Ей Ай Джи лайф България". В последните месеци дейност започнаха нови компании - "КД живот" и "Сожелайф България", които тепърва ще заемат пазарен дял.
 
Нов играч размести пенсионното осигуряване
 
Според индекса пенсионното осигуряване в България е пазар със силна концентрация, която намалява постепенно. Пазарният дял на първите четири компании е над 80%, като на всяко тримесечие спадът му е с постоянен, но бавен темп. У нас по брой осигурени лица първите места заемат ПОК "Доверие", "ПОД "Алианц България", ПОК "Съгласие" и "Ай Ен Джи ПОД". Даниела Петкова, изпълнителен директор на "Доверие", коментира, че концентрацията е висока, но това е нормално за малък пазар като българския. Тя подчерта, че индексът HHI се прилага успешно на пазар като този в САЩ, който е много по-голям и развит от нашия. Намаляващата графика показва низходящ тренд за това и причините са основно две, посочи Даниела Петкова. Едната е появата на нов пенсионен фонд, който привлече нови клиенти, а другата е системата за служебно разпределение на броя на осигурените лица. Те се разпределят приблизително поравно между всички фондове, броят на осигурените лица расте, но разпределянето им по служебен път не намалява концентрацията на пазара, обясни директорът на "Доверие". 
През първото шестмесечие на тази година своята дейност започна най-новото дружество за допълнително пенсионно осигуряване - ПОД "Топлина", учредено от компании, собственост на Христо Ковачки. През периода дружеството увеличи рязко броя на осигуряваните по професионални пенсионни схеми, но за доброволно и увениверсално осигуряване пазарният му дял е по-малък.
 
Здравните фондове - с потенциал и регулационни пречки
 
Слаба е конкуренцията при доброволното здравно осигуряване - там обаче и пазарът е по-изкривен, тъй като при здравното осигуряване изобщо има държавен играч с монополно положение - Националната здравноосигурителна каса, което липсва при останалите финансови сектори. По последните данни там концентрацията е с много малко разлика по-слаба, отколкото при пенсионния пазар, но колебанията от 2005 г. насам са големи и едва от около година делът на първите четири компании в сектора се отдалечава под 90%. 
В момента в процедура по лицензиране са още два здравноосигурителни фонда, което става много като число за пазар като нашия, коментира д-р Илко Семерджиев, член на съвета на директорите на ДОМ "Здраве". Така, е, когато за един и същ ресурс се конкурират повече компании, каза той. Д-р Семерджиев смята, че частното здравно осигуряване е неразработена материя и има изключително голяма перспектива, но държавната регулация в момента не позволява да се разгърне потенциалът на сектора. ДОМ "Здраве" е един от четирите фонда с най-висок премиен приход - останалите са "Дженерали закрила здравно осигуряване", ЗОФ "Медико-21" и ОЗОФ "Доверие".
Конкуренцията в небанковия сектор
Сектор    Стойност на HHI (в пункта)    Дял на първите четири компании (в %)
    VI.2006    VI.2007    VI.2006    VI.2007
КИС    629    436    40.66    30.54
АДСИЦ    1316    633    62.15   39.57
Общо застраховане    1126    1010    60.56    54.94
Животозастраховане     1714    1583    70.78    70.45
Пенсионно осигуряване    2466    2310    84.88    83.28       
Доброволно здравно осигуряване   4587    2265    87.20    78.41
Показатели: Стойността на индекса варира между 0 и 10 000 пункта. Под 1000 пункта  - силно конкурентен пазар; между 1000 и 1800 пункта - умерена конкуренция; над 1800 пункта - силна концентрация
Източник: КФН