Управляващи на "Химимпорт" са продали акции
Трима от управляващите в една от най-големите публични компании на Българската фондова борса - "Химимпорт", са продали през третото тримесечие част от акциите, които притежават в компанията. Това показва междинният отчет за дейността на холдинга през периода, представен на борсата.
Според отчета зам. председателя на управителния съвет (УС) на компанията Александър Керезов е прехвърлил 30 160 акции от общите си 108 160 акции. Членовете на УС Миролюб Иванов и Никола Мишев пък са прехвърлили съответно 4000 и 1094 акции от притежаваните от тях ценни книжа. Керезов поясни продадени от него книжа с нуждата от средства за заплащането на новите акции от увеличението на капитала на холдинговото дружество, което приключи наскоро.
Информация за тези сделки обаче липсва в регистъра на Комисията за финансов надзор, където трябва да се публикуват задължителни уведомления за тях според чл. 16 от Закона срещу злоупотребите с финансови инструменти, показа проверка на "Дневник". Керезов каза още, че в законово определения срок от пет дни след сделката е оповестил за нея в комисията. Освен в отчета на "Химимпорт" данни за една от сделките излизат в съобщение на Българската фондова борса на 10 септември. В него Иванов уведомява, че е продал акции си на 31 август на цена 14.20 лв. за лот. По закон вътрешните лица не са длъжни да оповестяват това до борсата.
На същата дата е и сделката на Керезов при цена от 14.22 лв. за акция, заявиха от КФН, като уведомлението е постъпило при тях на 3 септември. Никола Мишев обаче не е уведомил комисията, поясниха от там.
От КФН поясниха още, че Керезов и Иванов са подали уведомленията си в срок, но забавянето на оповестяването им в регистъра идва от по-бавната процедура на регулатора по вписване в регистъра. Те уточниха, че данните ще излязат в следващите няколко дни. Така реално обаче информацията за сделките ще достигне до инвеститорите едва два месеца след сключването им, без да се счита тримесечният отчет, в който вече бяха отразени.
Според участници на пазара подобна информация все още се разпространява недостатъчно адекватно до широкият кръг от инвеститори. "През последните години се направи много за съсредоточаването на цялата информация за публични дружества на фондовата борса. Затова и данни за сделки с ценни книжа може да се каже, че са станали публично достояние едва след публикуването им на пазара. Това, че съществува отделен регистър в Комисията за финансов надзор, едва ли се знае от много хора, а и търсенето в сайта на надзора не е от най-лесните. Обявяването на сделки е само един от елементите на прозрачност, които могат да се подобрят съществено у нас", каза Владислав Панев, председател на съвета на директорите на "Статус капитал" (виж стр. XIV). "Мисля, че все пак се върви в правилната посока, но важното е и стъпките да са достатъчно бързи и в съответствие с развитието на пазара. Сега, когато редица фондове от ЕС имат желание да се включат на борсата, нуждата от качествена информация е належаща. Българският пазар все още има предимства в това отношение в сравнение с околните, но по редица показатели изоставаме чувствително", допълни още той.
В световен мащаб информацията със сделките на т.нар. инсайдъри (insider trading) са от най-дискутирани на всички развити пазари заради чувствителната вътрешна информация, която тези лица притежават за дадена компания по презумпция и която не е достояние на дребните инвеститори. Затова и мерките за оповестяването им са изключително строги и най-пресен пример за това е скандалът в европейския авиокосмически гигант ЕАДС (EADS).
Преди дни в интервю за "Дневник" Бистра Боева, един от ръководителите на проект за Национален кодекс за корпоративно управление, поясни, че доброто корпоративно управление е предпоставка за доверие сред инвеститорите, които влагат парите си в дружествата. "Когато една фирма разкрива информация, когато ръководните й бордове спазват фидуциарните си задължения, когато конфликтът на интереси се разкрива или избягва, тази фирма винаги ще привлича инвеститори, които да вложат парите си в нея", каза Боева.
Според Закона срещу злоупотребите с финансови инструменти лицата, изпълняващи ръководни функции в емитент, и лицата, тясно свързани с тях, уведомяват писмено комисията за сключените за тяхна сметка сделки с акции, издадени от емитента в срок от 5 работни дни от сключването на сделката. Комисията дава публичност на получената информация чрез водения от нея регистър. Уведомлението включва данни за продавача, основанието за задължението, вида и параметрите на сделката. Задължението за уведомяване не се прилага, когато общата сума на сделките, сключени от лицето, не превишава 5000 лв. в рамките на една календарна година.