За големите инфраструктурни поръчки конкуренция винаги ще има. Нека имаме предвид, че повечето чуждестранни компании в този бизнес са огромни и разполагат с богат опит и ресурс. С приемането ни в Европейския съюз конкуренцията ще става все по-голяма, което ще доведе до по-добро качество на изпълнената работа. Проблемът в България е друг. Много се спекулира с начините, по които се печелят поръчките у нас, и това е основната причина ЕС да спре парите от фондовете си за инфраструктурни проекти.

Спирането на средствата неминуемо ще се отрази върху резултатите на българските компании, както и на бъдещите очаквани парични потоци. По лично мое мнение дружествата от този бранш у нас носят голям риск, свързан с мениджмънта. Добре е да си зададем въпроса дали те биха продължили да печелят поръчки, ако сегашните мажоритари се разделят с дружеството? Благодарение на основните си собственици тези компании по една или друга причина имат много сериозно предимство при печеленето на поръчките.

Опасенията на инвеститорите относно пътностроителните дружества на БФБ намериха своите първи потвърждения в шестмесечните консолидирани отчети на двете най-големи компании в сектора. От тях е видно, че бързо нарастващите цени на горивата, строителните материали и работната ръка свиват драстично корпоративните печалби и в някои случаи водят дори до реализирането на загуба от дейността.

Другите рискове пред сектора са свързани с приходите и постъпленията на строителите на пътища, от една страна, по линия на традиционното забавяне на плащанията от основния възложител в България Изпълнителна агенция "Републиканска пътна инфраструктура" по вече спечелени проекти. От друга страна, проблем ще бъде обмисляното от ЕК спиране на финансирането на част от планираните проекти. Считам, че за момента големите и опитни български дружества притежават определени сравнителни предимства пред чуждестранните си конкуренти, което им позволява да предават в срок възлаганите им поръчки и така да печелят все по-стабилни позиции на местния пазар.

Не смятам, че това са основните фактори, които ще повлияят негативно на родните инфраструктурни дружества. Самият факт, че дадена компания е чуждестранна, по никой начин не гарантира качествено изпълнение, конкурентни цени или пък спазване на срокове. Спряното финансиране от ЕС също не мисля, че е проблем на инфраструктурните дружества, а на всички нас. Пътищата в страната са в окаяно състояние и пътят към прогреса минава през тяхното построяване.

Въпросът е дали финансирането ще бъде от ЕС или от бюджетния излишък и така всички ние скъпо ще заплатим за неспособността на това управление да създаде ясна и прозрачна рамка за усвояване на средствата от европейските фондове и санкциите на Брюксел ще ни излязат скъпо. Ако инфраструктурните дружества успеят да се справят с липсата на кадри, рекордните цени на суровините работят в посока към повишаване на ефективността, смятам, че те дори имат потенциал и за регионална експанзия.