Финансирането с облигации става скъпо удоволствие

Финансирането с корпоративни облигации поскъпва през последните три месеца. Ако в момента една компания желае да емитира дълг на пазарен принцип, то най-вероятно ще се наложи да заплати средно 15-20% (с включен лихвен купон и разликата между номинала и емисионната цена), за да привлече инвеститори.
Това поне показват нивата на доходността, при които се търгуват в момента някои корпоративни дългови книжа на борсата. Заради кризата и очакваните проблеми в реалната икономика инвеститорите вече изискват значително по-висока доходност, защото калкулират и по-високо ниво на риск. Когато доходността се повишава, цената на облигацията пада, което означава, че новите компании ще се финансират по-трудно и по-скъпо.
Причини за оскъпяването на дълговия ресурс са влошената ликвидност на пазара на корпоративен дълг, липсата на интерес от страна на институционални играчи, а прецедентът с ликвидните затруднения на компанията за бланширани картофи "Роял патейтос" допълнително усили притесненията. "Пазарът просто вече отчита значително по-високия риск на вложенията в подобни книжа", коментира Минчо Минчев, главен дилър в Инвестбанк.
Ако преди три месеца, малко преди колапса на инвестиционната банка "Леман брадърс", корпоративните облигации отчитаха доходност от около 8%, в момента тя вече е 15-20% при някои облигации. Според Минчев до падежирането на по-голяма част от вече издадения корпоративен дълг и изплащането на главниците може да се очаква запазване на тенденцията за високата доходност. Средният остатъчен срок при по-голяма част от книжата в момента е около три години.
На пазара на корпоративен дълг има високи доходности, но няма купувачи, коментира дилър от голяма финансова институция. Според него, след като много от чуждите инвеститори разпродадоха вложенията си в акции, сега ще посегнат и към корпоративните облигации дори и това да им коства загуба от 10 или 20%. По думите му следващите 4-5 месеца ще са ключови за състоянието на облигационния пазар - в тях ще си проличи дали някои от емитентите ще имат проблеми и дали ще се стигне до фалити, ако кризата ни удари по-силно.
Светослав Велинов, директор "Управление на портфейли" в "Ти Би Ай асет мениджмънт", е по-резервиран за показателността на пазара. "В България той е толкова нисколиквиден, че по малките изтъргувани обеми е трудно да се направи реална картина, тъй като наред с облигации, търгувани на доходност от 15%, все още има и такива на 7%", смята той и допълва, че все пак пазарът отчита по-високия кредитен риск и може би е въпрос на време да се увеличи броят на компаниите, които не могат да обслужат задълженията си.
В края на миналата седмица от "Роял патейтос" съобщиха, че заради ликвидни трудности ще забавят плащането на част от главницата и дължимата сума по емисията си от 3 млн. евро. Утре внасяме документите за свикване на общо събрание на облигационерите, заяви Васил Караиванов, управител на "Болкан кепитъл мениджмънт" - дружеството е представител на притежателите на облигации на компанията. "На него ще обсъдим нещата. Всичко останало, което се говори преди събранието, е в сферата на спекулациите", допълни той. Увеличават се обаче мненията, че "Роял патейтос" няма да остане компания единак с проблеми си по облигациите си. "Със сигурност реалният сектор тепърва ще усети икономическата криза и ще има затруднения", каза още Минчев.
Дали обаче това ще доведе до по-силна стагнация на и без това слабо ликвидния пазар на облигации в страната ще зависи от няколко фактора, сред които нивото и цената на банковото кредитиране, както и цялостното състояние на икономиката.
Поскъпването на ресурса и слабият интерес се усещат и при държавата. Светослав Велинов посочва като показателен факт силния скок на цената на защита от неплатежоспособност, която чуждите инвеститорите изискват, за да инвестират в държани ценни книжа (ДЦК).
Последната една година измерителят на тази защита - CDS спредът (credit default swap), се е повишил значително от 80-100 точки на цели 500-550 точки, което директно се отразява на по-високата доходност на ДЦК-ата. По думите му един от факторите за този скок е и пониженият кредитен рейтинг на страната.
Положението на пазара на вътрешен държавен дълг е замряло заради кризата и ниската ликвидност, допълни и дилърът от голяма финансова институция. Свидетелство за това е последният аукцион на 10-годишни държавни облигации, при който доходността до падежа стигна 7.21% при фиксиран годишен купон от 4.95%. Средната цена на одобрените поръчки беше 84.86 лв. - толкова е получила държавата за 100 лв. номинал, който ще трябва да изплати на падежа, а в разходите й от над 7% са отразени и купонните плащания, които трябва да направи. "Няма интерес! От една страна, заради кризата, а от друга, в банките няма ресурс за инвестиции в дългови инструменти", каза дилърът.
"Ситуацията е сложна и заради затрудненията за набиране на ресурс в трезорите. При тези високи лихви по депозитите никоя банка няма интерес да вкарва средства приоритетно в държавен дълг, тъй като лихвите по-него са много по-ниски и това носи загуба", допълни той.