Икономистите, изследващи фискалните политики в исторически план, делят правителствата на две основни групи. Според тях съществуват т.нар. рикардиански и нерикардиански управници. Докато правителствата от първи тип планират адекватно своите приходи и разходи за всеки период, така че в дългосрочен план те да се балансират, то тези от втория тип харчат и заемат средства, докато икономиките им изпаднат в ситуация на колапс.

При правителствата от рикардианския тип се забелязва тенденцията да търсят заеми в тежки моменти и да ги отдават в по-добри. Нерикардианските от своя страна приличат повече на финансовата пирамида на Мадоф, взимайки заеми до забрава.

Тези две категории фискални политики заимстват имената си от Дейвид Рикардо, икономиста от XIX век, поставил основите на публичните финанси. Неговите идеи се смятат за толкова значими, че продължават да заемат водеща роля в една от най-запалените икономически ниши.

Изводът от последните събития в света е, че правителствата от  нерикардиански тип могат да съгрешат по скандални начини. В случай че капиталовите пазари загубят своята вяра в дългосрочните способности на управляващи да поддържат фискална дисциплина, ситуацията започва да наподобява икономическия еквивалент на метеоритен дъжд.

Колкото и да се влошава положението, добрите новини са, че инвеститорите по света се редят на опашка да купуват американски съкровищни бонове. Лошата новина за американските данъкоплатци е, че световните инвеститори смятат, че американското правителство спада към рикардианските. Това означава, че пазарните очаквания са американският данъкоплатец да плати сметката за тази финансова бъркотия. Всичко останало би било немислимо. И каква сметка само ще бъде това.

 

В момента, в който пакетът със стимули, разширяването на държавната програма за детски здравни осигуровки (State Children's Health Insurance Program - SCHIP) и всяка друга приумица на народните представители във Вашингтон бъдат вкарани в отчетите, картината ще се оформи около дефицит от $1.7 трилиона за 2009 г. Подобни резултати ще са драстична промяна във фискалното състояние на САЩ.

При управлението на Джордж Уокър Буш бюджетният дефицит достигна $455 млрд. за 2008 г., което беше повече от двойно увеличение спрямо предната година. Спасяването на банки и индустрии, което започна под управлението на Буш и най-вероятно ще се засили по време на управлението на Обама, може да докара дефицита до $1.7 трилиона.

Това са $1.7 трилиона в смисъла на бъдещи данъци. Никой все още не знае кога ще дойде рязкото увеличение в тези задължения. Изглежда вероятно тази цена да бъде платена и от следващото поколение. Но какъвто и да е резултатът, тези, които планират своето финансово бъдеще, ще трябва да предвидят големи завишения на данъците през следващите години.

 

Нека предположим, че американското правителство спази сегашното разпределение на данъците и за бъдещия фискален дефицит. За 2006 г. например гражданите с доход между $50 хил. и $70 хил. са плащали около 10% от всичките постъпления от ДОД в бюджета. Какво ли ще стане, ако предположим, че Чичо Сам реши да събере 10% от предполагаемия дефицит от $1.7 трилиона именно от тази група хора?

Ако сметнем какво би се случило с тази и други категории от хора с приблизително еднакви доходи, по-добре ще е да седнете. Фискалната политика на САЩ не копае дупка, а изрива бездна.

Семейство с доход между $75 хил. и $100 хил. за 2006 г. ще трябва да плати допълнителни $14 хил. под формата на данъци в един бъдещ момент.

За групата с доходи между $100 хил. и $200 хил. увеличението е двойно - $28 хил. над предишните стойности, а за тези с доход между 200 хил. и $500 хил. извънредните плащания могат да достигнат до $90 299.

 

Въпреки че американската данъчна система почива предимно на богатата част от населението, в един момент даже и хората със сравнително ниски доходи ще трябва да платят. Допълнителните данъци, които човек, получаващ между $25 хил. и $30 хил. за 2006 г. трябва да плати, се равняват на $2500.

Това са настоящите стойности на данъците. Ако правителството реши да отложи плащането на сметката, което означава добавянето и на лихви, то крайната бъдеща стойност ще бъде значително по-висока. Точно колко висока? Ако предположим, че става въпрос за забавяне от 10 години за допълнителния данък от $14 хил. на семейство с доход между $75 хил. и $100 хил. бъдещата стойност на плащането трябва да достигне $22.8 хил.

За да вложим смисъл в тези числа, нека предположим, че американското правителство реши да финансира своя пакет със стимули чрез задължаването на всеки гражданин да купи някаква стока. Запазвайки идеята за разпределение на тежестта върху различни групи според техния доход, то от по-бедните ще се изисква значително по-малко.

Ако се придържаме към тези условия, то данъкоплатец с доход между $25 хил. и $30 хил. за година ще бъде принуден да закупи висококачествен 52-инчов плосък телевизор. Тези, които изкарват между 75 хил. и $100 хил., ще трябва да си купят чисто нов Chrysler PT Cruiser, а човек с доход между 200 хил. и $500 хил. ще бъде задължен да си купи средна по размер каравана.

 

Разликата между предположенията, които ние направихме, и реалната програма е, че в този вариант човек може да задържи покупката си. Тези допълнителни данъци са и значителна пропорция от дохода на хората в различните групи. Според скорошно проучване на Федералния резерв средностатистическият американец с доход около $100 хил. притежава приблизително $300 хил. под формата на активи. Новото данъчно задължение се равнява на 10% от богатството на тези хора.

Така че следващия път, когато някой американски гражданин възстанови данъчното си вземане, по-добре да го депозира в банка. В контекста на допълнителните данъчни задължения, които ще бъдат прокарани в бъдеще, всяко друго решение би било безотговорно.