Инвестиционни посредници ще поискат от държавата да предприеме мерки за ограничаване негативите от финансовата криза, поразила и българската борса. От асоциацията на посредниците (БАЛИП) вече са изпратили до министъра на финансите и работодателските организации писмо с идеи за промени. В текста, предоставен на "Дневник" от работодателска организация, има и молба за среща с министър Пламен Орешарски.

Предложенията на посредниците са да се либерализират правилата за инвестиции на Сребърния и на пенсионните фондове и решаване на проблема с използването на компенсаторните инструменти. Други две идеи са насочени към дейността на двете държавни институции на пазара - първата е за подобряване работата на Централния депозитар, а втората е за промяна на устава на фондовата борса и превръщането й в публично дружество.

Промените ще доведат до привличането на повече участници на пазара и стабилен паричен поток към него, смятат инвестиционните посредници. Това щяло да намали и риска от рязкото изтегляне на средства, което предизвика големия срив през последната година.

В мотивите на писмото се посочват рекордните загуби от близо 60% на борсата през миналата година, които са ударили значителна част от българските граждани, мнозина от които косвено имат средства там през пенсионните фондове.

Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) обявиха, че подкрепят мерките. От Министерството на финансите потвърдиха, че са получили писмо от БАЛИП, но само уточниха, че ще бъде насрочена среща с посредниците без ангажимент, че ще се съобразят с предложенията.

Според изпълнителния директор на "Евро-финанс" Симеон Петков дори само да се приеме идеята Сребърният фонд (той още не е заработил - бел. ред.) да инвестира в български финансови инструменти, това ще има добър ефект върху пазара. Васил Велев, председател на АИКБ, смята за нелепо в условията на криза да се поставят ограничения за активите на Сребърния фонд. "Това беше грешка - неправилно е да се задава административно къде може да се инвестира. Нещата на капиталовите пазари се променят бързо и няма гаранция, че в чужбина ще е по-добре, отколкото тук", коментира Никола Абаджиев, председател на асоциацията на пенсионните дружества.

Той допълни, че още през декември председателят на бюджетната комисия в парламента Румен Овчаров се е съгласил да предложи отмяна на ограничението. Формално това е било направено от депутата от БСП Николай Григоров в края на миналата година при дебатите по Закона за държавния бюджет за 2009 г. Григоров обясни, че то е било отхвърлено още на ниво бюджетна комисия, но въпросът е открит и е възможно отново да се предложи падане на забраната. Депутатът от НДСВ Христина Христова обаче смята, че промяна в тази насока не е нужна, тъй като още при приемането на закона за фонда се е наложил подкрепен от експерти извод, че така ще се избегне конфликт на интереси при избора на вложение.

Разминаване има между пенсионните дружества и посредниците относно второто предложение - да се въведат минимални лимити за инвестициите на пенсионните фондове в акции, облигации и дялове на взаимни фондове, издадени от български дружества. От БАЛИП посочват, че в сравнение със Западна Европа там много по-голяма част от активите на фондовете са вложени в акции. Освен това в дългосрочен план акциите са се доказали като по-малко рискови инвестиции с по-голяма възвращаемост.

Като представител на пенсионните дружества Никола Абаджиев заяви, че те не могат да приемат по принцип минимални лимити, особено за задължителните фондове, тъй като тази практика отдавна била отречена в страните с развити пенсионни системи. При доброволните схеми подобна форма вече е предложена с въвеждането на мултифондове. Абаджиев се надява при обсъждането на подобни промени да бъдат поканени и пенсионните дружества, които също се безпокоят от кризата на фондовия ни пазар. Той припомни, че и в момента пенсионните фондове продължават да купуват акции и по мнение на много експерти, ако не са те, сривът ще бъде още по-голям.