Акционери с бонови книжки II

На живо
Протестът на "Правосъдие за всеки" в София

Акционери с бонови книжки II

Акционери с бонови книжки II
"Наскоро един напълно изпаднал в бедност наш работник ще може да вземе от продажба на акциите, които има и за които беше забравил даже, минимум 15 000 лв. суха пара. Така че не хулете всичко за масовата приватизация. Само знаещите успяват някои ден."
Това е един от коментарите под материал за боновите книжки, публикувана в "Дневник" точно преди две години. Обикновено коментарите са на двата полюса: "Надявам се все пак да спечеля нещо от тях" и "Пак ни излъгаха, жалко за нас, които се хванахме". Право имат и първите, и вторите. Последната година зачестиха и записванията ви в рубриката "Лични финанси" за акции, които имате от масовата приватизация, което показва, че овехтелите зелени книжки са излезли от чекмеджетата и информираността ви за ползата от тях става все по-голяма.
За жалост дори и най-добрият случай - да сте акционер във фонд, който е преобразуван в публичен холдинг, дава дивиденти и се търгува активно на Българската фондова борса, в момента също не обещава голяма печалба. Причината е ясна - финансовата криза. Нека обаче започнем историята от нейното начало с
яйцето и кокошката.
През 1996 г. в клоновете на "Български пощи" започва продажбата на зелените бонови книжки, които всеки пълнолетен български гражданин можеше да си купи срещу 500 лв. (преди инфлацията и деноминацията тези пари не бяха малко). Условието - един българин може да си купи само една книжка. В нея имаше по 25 000 инвестиционни бона, които можеха да се използват директно при раздържавяването на предприятията или да се внесат в приватизационен фонд. Първият вариант беше непопулярен, тъй като се изискваше повече време и информираност, а дяловете, които можеха да се купят, бяха малки на фона на целия капитал на предприятията. Вторият вариант беше избиран по-масово - да си внесеш боновата книжка във фонд, чиито ръководители търсят информация за продаваните дружества, избират в кой търг да участват и купуват дялове от тях с инвестиционните бонове от всички книжки, които са внесени във фонда. Така започна първата и най-активна вълна на масовата приватизация.
Какво се излюпи
Времето беше преходно, преходни бяха и много от икономическите и обществени структури. Изключение не правеха и приватизационните фондове, които се разделиха най-общо на три - такива, които фалираха, такива, които не фалираха и започнаха да се търгуват на фондовата борса, и нефалиралите, които обаче не се търгуват на борсата. Ако сте дали боновата си книжка във фонд, който след това е фалирал, като например "Изгрев" и "Отечество", срещу нея не можете да вземете нищо и просто можете да се утешите, че сте направили неуспешен опит за подкрепа на пазарната икономика.
Най-добрият случай е, ако сте внесли боновете си във фонд, който в момента се търгува на борсата. Причината - така много по-лесно ще можете да намерите информация както за финансовите му резултати и дивидентите, които е раздавал, така и за текущата цена на акциите му, т.е. за пазарната стойност на вашата собственост. Повечето от тези преобразувани в холдинги фондове се търгуват активно на борсата, така че можете да сте спокойни, че цената им е обективно пазарна.
Някои от приватизационните фондове, качени като холдинги на борсата, обаче избраха да се отпишат оттам и да станат непублични компании. В случай че продължават да работят, вашите права като акционери там не са изгубени. Недостатъкът е, че информацията за самите холдинги се намира по-трудно, а цената на акциите се договаря лично. На практика, ако искате да продадете акциите си или да си купите още, ще трябва сам да намерите начин да се свържете с продавач или купувач и сами да сключите сделката според вида на книжата.
Птичето на щастието или...
Освен хубава страна притежанието на акции от публичен холдинг в последната година и половина си има и една друга много лоша страна - цените им много паднаха. И продължават да падат. Причината е финансовата криза, която понижи пазарите на акции по целия свят и не пощади наследниците и на българската масова приватизация. Така например една бонова книжка на "Доверие обединен холдинг" преди година струваше 625 лв., а в момента струва 200 лв. Акциите за едни от най-рисковите, но и доходни инвестиции в исторически план. В момента целият свят изпитва последиците на финансовата криза, вследствие на която и Българската фондова борса е на най-ниското си ниво за последните шест години. Повече пазарни анализатори съветват в такива моменти да се изчаква и да не се продават акциите, но решеното какво да правите със собствеността си е изцяло ваша. За да се информирате навременно за развитието на пазарите и за цената акциите ви, можете ежедневно да проверявате интернет сайта на фондовата борса, както и на www.dnevnik.bg/pazari.
Цената на информацията
Да разберете къде сте акционер и да си извадите документ за това не е безплатно, но общата сметка ще ви излезе по-малко от 100 лв., ако не включваме пътни разходи. Първо, трябва да отидете до офис на инвестиционен посредник, който работи като регистрационен агент. Списъци с имената, адресите и телефоните им има на сайта на Централния депозитар, на Българската фондова борса и на Комисията за финансов надзор. Освен в София много посредници имат офиси и в по-големите градове на страната като Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Велико Търново и Стара Загора. Няма нужда да носите боновата си книжка, тя няма да свърши никаква работа на посредника, но трябва да носите личната си карта. Ако знаете, че сте участвали, но не знаете къде имате акции, посредникът ще направи справка за портфейл в депозитара, която струва около 12 лв.* Двойно повече струва да се направи справка за разширен портфейл, който ще покаже не само къде сте акционери, но и при кой посредник се намират акциите ви. В масовия случай обаче от внасянето на боновата книжка с акциите не са извършвани никакви действия и те се намират в т.нар. регистър А на депозитара. В този случай не ви е нужна справка за разширен портфейл, а само за обикновен. Ако обаче сте извършвали някакви действия с тях - продажби, прехвърляне, те се водят по сметката на някой посредник и ако не знаете кой, ще трябва да направите разширената справка. В случай че нямате депозитарна разписка, която да удостовери, че притежавате акциите, цената за изваждането й при различните посредници е между 10 и 20 лв. Посочените цени са за физически лица, за юридически таксите са по-високи.
*Цените са на един от най-големите инвестиционни посредници. При останалите посредници цените са в подобни граници.
Приватизационен фонд/холдинг Брой акции за 1 бонова книжка
Цена на една акция към 10.II.2009 г.
Обединен ПФ "Доверие"/"Доверие обединен холдинг" 50 акции 3.41 лв.
ПФ "България"/"Индустриален холдинг България" 125 акции 1.06 лв.
ПФ "Петрол фонд"/"Синергон холдинг" 28 акции 1.39 лв.
"Централен ПФ"/"Стара планина холд" 300 акции  1.28 лв.
ПФ "Пътища"/"Холдинг Пътища" 1775 акции 1.63 лв.
ПФ "Труд и капитал"/"ТК-холд" 25 акции  2.70 лв.
ПФ "Индустрия"/"Фаворит холд" 25 акции 4.75
ПФ "Мултигруп Елит"/"Балкантурист Елит" 25 акции  1.93 лв.
Източник: БФБ
Правата ми като акционер

Преобразуването на приватизационните фондове в компании - акционерни дружества, прави притежателите на бонове акционери в тези компании. Като такива те имат свои законови права. Според Търговския закон всеки акционер има всички най-общи права на собственик на ценната книга - право на глас в общото събрание, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията, право на информация. На практика правата ви на акционери в непублична са близки до тези на акционерите в публична компания. Разликата е, че при публичните компании Комисията за финансов надзор извършва надзор над компаниите, докато при непубличните подобна функция има само съдът. Общото събрание на акционерите на практика е висшият орган на контрол и управление в едно акционерно дружество. Затова за всеки акционер е важно да следи, когато оперативното ръководство свиква такова, тъй като на него обикновено се решават съществени за бизнеса въпроси. По закон всяко акционерно дружество е задължено да води протокол от общото събрание, в който да посочи мястото и времето на провеждането, направените предложения, проведените гласувания и резултатите от тях и направените възражения. Към него има и списък с присъстващите на събранието - акционерите, ръководство, гости. Протоколите и приложенията към тях се пазят най-малко пет години. При поискване те се предоставят на всеки акционер. По съдебен ред всеки акционер може да поиска отмяна на решение на събранието до две седмици след неговото провеждане, когато това не противоречи на устава на дружеството и на закона.