До няколко месеца на българския фондов пазар може да има клирингова къща, която да следи сетълмента с безналичните ценни книжа. Комисията за финансов надзор (КФН) вече е готова със законопроекта за клиринг и сетълмент, като документът е разпратен за съгласуване с различните организации на пазара.

Законопроектът предвижда Централният депозитар да бъде освен регистър на финансовите инструменти и оператор на системата за сетълмент, който ще организира процеса по приключване на сделките. Депозитарът може да работи като клирингова къща, чрез която да проверява сключените сделки и да нетира позициите им, но след като преди това получи лиценз от КФН. Допълнително депозитарът ще управлява фонд, който да гарантира ликвидността на системата за сетълмент. Според проекта организатор по приключването на сделките да бъде системен оператор с лиценз от финансовия надзор, като това може да бъде само акционерно дружество с капитал от поне 500 хил. лв. Той ще трябва да ръководи и гаранционен фонд, който да обезпечава изпълнението на сключените сделки. Вноските в този фонд ще се правят от участниците в системата за сетълмент.

Участниците могат да са БНБ, клирингова къща, кредитни институции, инвестиционни посредници, управляващи дружества и др. Според законопроекта системата за сетълмент е писмено споразумение между трима или повече участника, които не са системният оператор, агент по сетълмента, централен съконтрагент, клирингова къща или непряк участник, като това споразумение съдържа процедури за прехвърляне на финансови инструменти между тях. Операторът е и участник в Системата за брутен сетълмент в реално време, или RINGS, която се ръководи от БНБ и с която се организират плащания по сделки с ценни книжа и по важни сделки в левове.

От Асоциацията на банките в България заявиха, че са получили проекта на закона и са изпратили своето становище до КФН, но отказаха да кажат какви са забележките им по него. До редакционното приключване на броя от Българската асоциацията на инвестиционните посредници и самия депозитар не бяха открити за коментар по проекта. Неофициално представители на пазара коментираха, че при сегашните ниски обеми на търговия на борсата е трудно да се прогнозира дали изобщо приемането на този закон ще има някакъв ефект върху ликвидността, но клиринговата къща е изискване за стартирането на пазара на деривати. Според тях дори е възможно да мине доста време, преди реално да заработи клиринговата къща, а и без интерес от страна на инвеститорите не може да се очаква, че това ще помогне за сключване на къси продажби. В законопроекта се посочва, че в клиринговата дейност се включва и поддържане на сметки за обезпечение на маржин покупки и къси продажби.

В преходните и заключителни разпоредби на проекта е предвидено той да влезе в сила шест месеца след обнародването му в Държавен вестник, което би могло да стане най-рано към края на тази година. След съгласуването му с пазарните асоциации законопроектът ще бъде внесен в Министерството на финансите, което ще го изпрати и до Министерския съвет. Според законодателната програма на правителството приемането му е предвидено за април, след което ще отиде в парламента. Представители на пазара обаче коментираха, че едва ли приемането му ще стане преди изборите през юни, а е по-вероятно да остане за следващия парламент.