В заявление, безпрецедентно остро за централен банкер, управителят на БНБ Иван Искров наскоро изрази загриженост, че западни медии и институции проявяват изключителна агресивност към страните от Източна Европа. И действително, в последните седмици към групата на "авгурите", пророкуващи крах за България, се включиха редица авторитетни издания, като се почне от "Уолстрийт джърнъл", мине се през "Икономист" и се стигне до "Франкфуртер алгемайне цайтунг."

От своя страна централните банкери на Източна Европа излязоха с координирано изявление (също рядкост в досегашната практика), в което настояха, че спекулирането с бъдещето на района е вредно. Така се разрази истинска медийна минивойна, изходът от която все още е неясен. Какви са обаче фактите и има ли основание за тревога?

Първото, което прави впечатление в масовите анализи, появили се в горните издания, е неизменно присъстващото твърдение, че търговският дисбаланс ще събори борда, съчетано с игнорирането на огромно количество научна литература, която свидетелства за точно обратното. Анализи по темата са правени от Райфайзенбанк още преди началото на кризата, а мой анализ за ЦИР от 2006 г. доказа и статистически, че търговският дефицит - главният гвоздей в очите на чуждите анализатори - по никакъв начин не влияе на борда, и дори в момента няма индикации, че изобщо може да доведе до падането му.

Нещо повече, през обявената за кризисна (за търговския дефицит) 2008 г. валутният резерв на борда, основното мерило за неговата стабилност, не само че не е спаднал, но дори се е покачил с над 670 милиона евро. Така човек остава с впечатлението, че горните анализи са писани по щампа, подобна на "гумената мисъл" от романа за Остап Бендер - един гумен печат с готов текст, в който предвидливо са оставени празни точки, които бюрократът попълва по усмотрение според случая. Така естествено стигаме до въпроса кой и защо анализира икономиката на България по такъв начин.

Ако ви кажат, че типичният анализатор от "Уолстрийт джърнъл" е Пол Кругман, ще се наложи да ви разочаровам. Типичният Country Analyst на места като "Уолстрийт джърнъл" и "Икономист" не е доктор на икономическите науки, а по-скоро журналист с икономическо образование, най-често бакалавър, в най-добрия случай магистър, но дори и тогава - често по политикономия или друга родствена на икономиката дисциплина. В това само по себе си няма нищо лошо, а и обяснението е прозаично - защитилите докторат са по-търсени и по-добре платени като преподаватели, консултанти, академици.

В 90% от случаите едно бакалавърско образование по икономика е напълно достатъчно да покрие нуждите на един вестник, но... само до момента, когато подобни анализатори започнат да правят числени прогнози. Това обяснява и защо горните прогнози за валутния борд изглеждат като извадени от учебника на Грег Манкю за първи курс.

Авторите им явно са съвестни и добре запознати с една стандартна теория за общия случай ("търговският дисбаланс е опасен!"), приемайки по презумпция и "логичното следствие" че търговският дисбаланс намалява валутата на борда - нещо, което обаче в България изобщо не става. Защо? Има написана литература по въпроса, включително от професионални икономисти, но тя напълно се игнорира. Вместо това се подхожда шаблонно, защото така е по-лесно, а оттам следват и апокалиптичните изводи. Това ни води и към втората основна грешка на подобни анализи.

И до ден днешен си спомням за британския гражданин Мърей Форбс Самървил, органист на Харвардския университет, когото до самото ми завършване там не успях да убедя, че съм гражданин на България, а не на Румъния. Той не правеше разлика между двете. За съжаление обаче явно и други аналитици от Острова допускат същата грешка. Поради географската и икономическата близост двете държави често попадат в група, като се пропуска основната разлика, че паричните им режими са коренно различни.

Оттам тръгва и цяла редица нелепи информации за България: като започнем от това, че курсът на лева бил плаващ (как, щом е фиксиран за еврото?), минем през редица механични пренасяния на факти от Румъния към България и стигнем до изказвания, които предлагат "кухненски рецепти" за спасение без отчитане на особеностите. Към последните спада и смайващото изказване на Нуриел Рубини, повтарящо едно към едно грешката на лондонските анализатори: "Най-големият проблем за България е дефицитът по текущата сметка, който за изминалата година се е покачил до 8.3 милиарда евро", от което излиза, че трябва да махнем валутния борд (цитирано в "Медиапул", 15 февруари 2009 г).

Нека да сме наясно: препоръчаната от проф. Рубини рецепта би била съвсем коректна и правилна, ако зависимостта търговски дефицит - платежен баланс у нас беше както в общия случай. Работата обаче е именно там, че България изобщо не се вписва в общия случай. Търговският ни баланс е отрицателен от 1998 г. насам, а валутният резерв на БНБ расте бавно и постоянно - тъкмо обратното на теорията, с която си служи г-н Рубини. Това са 11 години данни, които година след година и ден след ден я опровергават. За съжаление човек остава с впечатлението, че България отново е попаднала в категорията "Румъния и други" - както в общия случай впрочем.

тогава за вълната от мрачни прогнози? Факт е, че средният българин не живее добре и подобни твърдения го карат да "свие кесията си" още повече. Но именно това е изпитан и проверен начин да бъдем вкарани в рецесия - чрез изкуствено подриване на потребителското доверие и намаляване на консумацията. Това е и основната причина управителят на БНБ да реагира така остро към участниците в пазара и да нарече спекулацията със собственото й име.

Валутният борд пречи на всички, които биха натрупали бързи спекулативни печалби от една девалвация на лева, а с настъпването на кризата в САЩ и засилената активност на ФБР по залавяне на кредитни милионери подобни възможности там пресъхнаха и се насочиха към други страни. Точно затова е и крайно време некомпетентните, користни и шаблонни анализи на "гумената мисъл" които им служат, да спрат: в противен случай отново ще станем свидетели на поредното превъплъщение на гумения печат, призоваващ ни да се борим с вятърни мелници, докато истинските ни проблеми - окаяната здравна система и ширещата се бедност - остават неразрешени.

А може би именно това е целта?