Първият месец на годината извади на показ и някои от малкото положителни ефекти на кризата. Забавената икономическа активност понижи търговския дефицит (отрицателната разлика между износа и вноса) с 44.6% до 339 млн. евро. От данните на Българската народна банка, които бяха публикувани в петък, се вижда, че свиването на външната търговия е значително по-бързо при вноса, отколкото при износа. Освен това преките чужди инвестиции също се понижават, но значително по-бавно - с 37.4% до 206.2 млн. евро. Експертите оцениха положително резултатите от януари и посочиха, че вносът намалява в по-голяма степен заради по-ниските цени на суровините и енергийните ресурси и след това заради по-ниската инвестиционна активност.

Дефицитът по текущата сметка, който е доминиран основно от търговския баланс и неговото отрицателно салдо, също се свива с 45% спрямо миналия януари. В номинално изражение той е 439 млн. евро, или 1.2% от очаквания брутен вътрешен продукт, а година по-рано е съставлявал 2.4%.

Следва да се отбележи и че преките чужди инвестиции се отчитат и в по-късни периоди и затова тяхната стойност търпи корекции в посока нагоре. Така БНБ коригира стойността на показателя за 2007 г. с почти 2 млрд. евро нагоре. Те вече се изчисляват на 8.487 млрд. евро спрямо последната им оценка от февруари, когато техният размер беше 6.516 млрд. Дори да са предварителни, данните за първия месец показват покритие от 46.9% на дефицита по текущата сметка, след като миналия януари са покривали едва 40%.За разлика от миналия януари обаче финансовата сметка приключва с дефицит от 634.4 млн. евро. Промяната е значителна, след като година по-рано салдото беше положително 524.3 млн. евро. Движещ фактор за нея са валутните депозити на чуждестранните банки. За разлика от миналата година, когато в първите 9 месеца кредитирането нарастваше с бързи темпове, поддържано от чуждестранните централи, в края на миналата година и през януари се наблюдава предпазливост от страна на финансовите институции. Така ликвидността, която беше освободена, след като БНБ намали минималните задължителни резерви, основно е била депозирана и използвана за погасяване на задължения.

"Междубанковият пазар се оказа твърде малък, за да поеме всички освободени средства и вместо да ги държат по сметки в БНБ, които не носят лихва, банките са предпочели да ги депозират зад граница и по тях да получават доходност", коментира Георги Ангелов, макроикономист от "Отворено общество". Същото мнение застъпи и Лъчезар Богданов от изследователското звено "Индъстри уоч". "При условие че банките са по-ликвидни отпреди, но в същото време са свили кредитирането, е нормално да разполагат с ресурс, за който да искат доходност", каза той.

Изтеглянето на чуждестранните инвеститори от фондовата борса и други финансови начинания обаче продължават и това се вижда в отлива на портфейлни инвестиции. Тази тенденция също започна през миналата година, но през януари има ускоряване на темпа.

Вчера агенция Ройтерс съобщи, че подобни процеси са отчетени и в други страни от Източна Европа. Румъния също съобщи за спадащ дефицит по текущата сметка, докато Латвия постигна дори излишък за първи път от средата на 90-те години на миналия век.