Лошите и преструктурирани заеми, по които има забавяне на вноски, и такива, които са обявени за необслужвани, през февруари са се увеличили с 314.1 млн. лв., показват данните на БНБ. За нарастване на просрочията през последните два-три месеца съобщиха пред "Дневник" и компаниите, специализирани в събиране на вземания "ЕОС Матрикс България" и "Кофас България". Основните причини за нарастване на просрочията са съкращения от работа, намалено работно време и съответно по-ниско заплащане.

По данни на централната банка към края на февруари обемът на лошите и преструктурирани кредити в банковия сектор е 1.654 млрд. лв. През първите два месеца на годината ръстът им е двуцифрен - 19% през миналия месец и 13% през януари спрямо декември. "С 40% се е увеличил броят на подадените за работа случаи при банковите клиенти на "ЕОС Матрикс" през януари и февруари тази година спрямо миналата", каза Рени Миткова, изпълнителен директор на компанията. От "Кофас България" също посочиха, че просрочията нарастват.

Делът на проблемните заеми в общия кредитен портфейл е 3.4%, като по мнение на банкери все още този дял е далеч от притеснителните размери. Обемът на кредитите към края на миналия месец достига 49.286 млрд. лв., а капиталовата адекватност на банковата система у нас към края на годината е 14.86%, като регулаторно изискуемото ниво е 12%. Печалбата на сектора за миналата година в размер на 1.387 млрд. лв. предстои да бъде включена към капитала на системата след провеждане на годишните общи събрания на банките, което също тушира притесненията. Според нормативните изисквания текущата печалба се включва в капиталовата база след решение на общото събрание на акционерите. Така капитализирането на финансовия резултат за миналата година ще бъде допълнителен буфер за банките в условията на глобална криза, коментират експерти. Освен това с цел осигуряване на възможности за по-голяма гъвкавост към клиентите, които изпитват някакви временни затруднения заради усложнената икономическа ситуация, БНБ предприе нормативни промени в областта на класифицирането на кредитите и начисляването на провизии. Периодът на просрочие по заемите, в зависимост от който те се преместват в по-високорискова група, беше увеличен при различните категории. Така за загуба се считат вече не тези с просрочие над 90 дни, а над 180 дни. Това ще се отрази и в данните за лошите и преструктурирани заеми още за първото тримесечие на тази година, тъй като новите правила се прилагат от този период, което ще ревизира цифрите в обратна посока.

Друга "мярка", която се наблюдава, е преструктурирането на задълженията на клиентите, което банките правят с цел облекчение на плащанията им. "Банките реагират много гъвкаво, като удължават срока на задължението на клиента и така намаляват размера на вноската, съобразявайки го с възможностите му", коментира Рени Миткова.

Освен увеличение на просрочията се наблюдава и намаление на събираемостта с 20% при банковите продукти, посочиха още от "ЕОС Матрикс". Това е така, защото клиентите нямат финансова възможност да погасят цялата вноска по кредита. Ако тя е 250 лв., клиентът внася 200 лв. и това автоматично води до намаляване на събираемостта, обясни Рени Миткова. Това се наблюдава не толкова в ранните просрочия (със закъснения около 30 дни), а повече при по-дългите просрочия над 60-90 дни, допълни тя. Първите стъпки, които се предприемат при събиране на просрочия по банкови кредити, е обаждане по телефона от служители на компанията до клиента. Тези обаждания може да продължат от няколко седмици до няколко месеца в зависимост от конкретния случай. При липса на ефект следващата стъпка е изпращане на първо писмо. В него се обяснява какъв е проблемът и какви биха били последствията при

неплащане. Следва второ писмо с предупреждение за предприемане на съдебни действия. Последната стъпка е изпращане на съдия-изпълнител.