Публичните финанси на България минават на ръчно управление и ще отчитат развитието на световната икономическа и финансова криза. Това е главното послание, което финансовият министър Пламен Орешарски отправи във Вашингтон при участието си на пролетната среща на МВФ и Световната банка. Министърът също вече говори за рецесия на икономиката и признава, че очертаната в бюджета политика за борба с кризата има нужда от корекции. Въпреки това целта да се постигне бюджетен излишък остава, а резервният вариант за излишък от 1% спрямо БВП става основен, докато залагането за излишък от 3%, официално се отхвърля.

На срещата си с представители от американското министерство на финансите Пламен Орешарски е заявил, че кабинетът вече има сценарий за допълнително свиване на публичните разходи, след като е станало ясно, че предвидените бюджетни буфери (излишъкът и задържаните 10% от разходите) няма да са достатъчни. В същото време е била отхвърлена възможността да се води политика на дефицит, а като причини министърът е посочил запазването на стабилността на валутния борд и доверието на инвеститорите в стабилността на българската икономика.

Новата позиция на финансовия министър идва, след като за първите 3 месеца на годината приходната агенция събра 1.15 млрд. лв. по-малко от планираното. Събираемостта пък е 19.6% спрямо плановете при 24.8% за първото тримесечие на миналата година. Така също и след обявената прогноза на фонда за спад на брутния вътрешен продукт с 3.5% през тази година и с още 1 на сто през следващата.

В средата на месеца лично Пламен Орешарски призова колегите си министри да предложат план за допълнително орязване на разходите си. Това беше прието от БСП и ДПС като знак за внимание, но не и като повод да се предприемат конкретни мерки. Единствено НДСВ се обявиха за оптимизиране на разходите и увеличаване на буфера от сегашните 10% до 20%. Публично обаче за проблемите не се говореше, докато миналата седмица мисията на Международния валутен фонд в България също не предупреди за опасността от дефицит, ако разходите на държавата не се свият допълнително.

Едва тогава министърът призна в публичното пространство, че се подготвят корекции в разходната част на бюджета които ще изискат. Източници от министерството пък поясниха, че най-вероятно е именно буферът да се увеличи до 20%, като така ще може да се реагира и при свиване на приходите с 6 млрд. лв., което е най-песимистичното допускане на властта. Все още обаче не е ясно дали свиването на разходите ще бъде направено от това правителство или от следващото.

В изложението си финансовият министър е коментирал и състоянието на банковата система и я е окачествил като стабилна и добре капитализирана. Според Пламен Орешарски регулациите, които в близкото минало обуздаваха кредитния растеж, днес се доказват като адекватни и полезни за системата. Затова и банковата система у нас влиза в рецесията с висока капиталова адекватност и все още на печалба. Последният ефект върху върху българската банкова система пък е свиването на фирмените кредити в портфейла на финансовите институции. Това се случва за първи път от началото на кризата и е знак, че погашенията по старите заеми надхвърлят стойността на новоотпуснатите (виж стр. ІХ). В същото време пък международните компании се преориентират и вместо дъщерните им подразделения да търсят банкови заеми, набират за дейността си заеми от своите централи.

Въпреки това обаче участниците на форума са признали, че кризата е по-сериозна от първоначалните прогнози и затова държавите ще имат нужда от повече време да набележат нови мерки за справяне с негативите, а икономиките - да се възстановят.