Въпреки апелите на бизнеса, на чужди институции като МВФ и на опозицията за намаляване на държавните разходи заради кризата правителството продължава да ги увеличава, и то на фона на спад в приходите. Данните за изпълнението на бюджета през април показват, че през първите четири месеца държавата е увеличила разходите с 22% на годишна база до 8.4 млрд. лв., докато приходите падат с малко над 5% до 9.1 млрд. лв. За първите четири месеца бюджетният излишък е 675 млн. лв. спрямо 2.7 млрд. лв. година по-рано.

Тенденцията се запазва вече няколко месеца въпреки активирането на заложените още миналата година буфери, според които 10% от разходите се задържат, а излишъкът ще е много по-малък от първоначално заложените 3% от БВП.

Данните, които министерството публикува, са дори по-тревожни в детайлите си и се оказва, че събираемостта на основните приходоизточници изостава сериозно спрямо плановете и спрямо съответните резултати на в миналата година. През април например бюджетът приключва с излишък от 161 млн. лв., след като март и февруари имаше сериозни дефицити (виж графиките). Две трети от този излишък обаче се дължат на постъпленията от Европейския съюз, а без еднократните приходи като вноската на Българската народна банка и априлският бюджет щеше да е на минус.

Най-важният данък, на който правителството разчита, за да финансира политиките си, е ДДС. Неговата събираемост изостава с 18.9% спрямо миналогодишните резултати. В края на тази година пък от него се очертава да постъпят около 3.3 млрд. лв. по-малко от планираното. Приходите от акцизи също вече се прогнозира да спаднат с близо 1 милиард, като по-малки спадове в Министерството на финансите очакват при корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица. Приходите обаче се очаква да спаднат с около 6 млрд. лв., докато икономиите, предприети до момента, се очаква да спестят между 4.5 и 5 млрд. лв. Още по-сериозно - с 42%, нарастват разходите за издръжка, които според Пламен Орешарски ще са първи за орязване през есента. Затова експерти във финансовото министерство вече изчисляват и размера на дефицита, който се очаква да надхвърли 3% от прогнозния БВП за годината.

За опасността от бюджетен дефицит предупредиха от Международния валутен фонд и от Европейската комисия, но въпреки това кабинетът на Сергей Станишев активно прави разходи. Експертите също разкритикуваха водената политика. Наскоро председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Иво Прокопиев (съиздател на "Дневник" и "Капитал") заяви, че в бюджета вече се оформя скрит дефицит и дори разходите допълнително да се свият през есента, в края на годината дефицитът е неизбежен.

Главният икономист към вицепрезидента на Световната банка Симеон Дянков (в  момента той е и член на икономическата група на ГЕРБ) също прогнозира дефицит от 3.5 - 4 млрд. лв., като според него споразумението с МВФ ще е неизбежно, но от фонда ще поискат и актуализация (виж мненията).

В края на април във Вашингтон финансовият министър Пламен Орешарски заяви, че целта вече е излишъкът да достигне само 1% от БВП, а дни преди това призова колегите си министри да изготвят план за още по-големи икономии в поверените им ведомства.

Според източници на "Дневник" дори е бил изготвен проект за постановление, според който всички разходи освен социалните ще може да се свиват колкото е необходимо, за да се избегне дефицит, но в последния момент то е било "заключено" и правителството дори не го е гласувало. Затова на 17 май Пламен Орешарски заяви, че правителството ще продължи практиката от годините на засилен икономически растеж преди кризата да преразглежда изпълнението на бюджета едва през август и септември, тоест след изборите. Бизнес организациите и опозиционните партии обаче се противопоставиха на отлагането и го приеха като предизборен ход. Нови икономии ще засегнат както инвестиционната политика на правителството, така и социалните плащания и партиите от тройната коалиция не желаят да предприемат нищо, за да не изгубят гласове, като отлагат действията за след изборите.

Януари    907 млн. лв.

Февруари    -319 млн. лв

Март    -74 млн. лв

Април    161 млн. лв.

Смятам, че данните са тревожни. През април специално имаме прехвърляне от страна на БНБ в бюджета към 401 млн. лв. - сумата е остатък от годишното превишение на приходите над разходите на централната банка за 2008 г. Очакванията ми са до края на годината, ако темповете на разходи се запазят, в бюджета да се оформи дефицит от 3.5 - 4 млрд. лева.

Смятам, че второто и третото тримесечие ще бъдат още по-тежки. Все още не е ясно по какъв начин ще бъдат съкратени разходите от сегашното правителство, ако въобще това бъде направено. Което и да е следващо правителство ще бъде изправено пред необходимостта да съкрати драстично разходите. Така също то ще трябва да подпише и споразумение с МВФ, а фондът ще иска актуализация на сметките на държавата, за да знае точно планираните разходи.

Правителствените разходи трябва да се повишават с условието да не се харчат пари за внос на луксозни стоки за бюрократи. Имаме достатъчно голям фискален резерв. Няма никакъв проблем да се направи бюджетен дефицит, като, разбира се, трябва да се внимава да е в рамките на 3% от БВП, за да отговаряме на критериите за еврозоната. Това е антикризисната програма. По този начин се повишава вътрешното потребление, което съдейства за излизане от кризата. Така правят в САЩ, Германия и другите страни от ЕС. Този подход ще донесе повече приходи в бюджета през следващите месеци.

Пет процента намаление на приходите не е проблем. Ако се прилагат антикризисни мерки, за годината дефицитът едва ли ще е повече от 1.5 млрд. лв. През следващото тримесечие ще има много по-малък спад на БВП спрямо първото. Ако се увеличат пенсиите и заплатите, очаквам дори нулев растеж, което ще означава, че ще излезем от кризата много по-бързо. През април банковото кредитиране се активизира, има раздвижване и на пазара на имоти, потреблението също ще се увеличи, ако се вдигнат пенсиите и заплатите.

Ако се води антикризисна политика на увеличаване на разходите, България ще излезе от кризата още тази година. Ако се свиват правителствените разходи, това означава да стоим на дъното още няколко години. Трудното предстои за тези, които не познават макроикономиката и мерките, които трябва да се приложат. Водещите икономисти в света са го измислили отдавна - в условията на криза разходите трябва да се увеличават.