Криза в публичните финанси се очертава за края на годината, а мерките, които финансовият министър Пламен Орешарски огласи миналата седмица (намаляване на заплати на висши държавници и разходи за издръжка в администрацията), са козметични и не са достатъчни. Това коментираха пред "Дневник" експерти от Министерство на финансите (МФ), пожелали анонимност. Очертаващият се дефицит ще е между 2 млрд. лв. и 3 млрд. лв. в края на годината, ако не се предприемат драстични икономии след парламентарните избори, смятат те. Дори и да се направят, рискът държавата все пак да се окаже на червено е голям. Най-ясно липсата на пари вече се вижда в Държавното обществено осигуряване (ДОО), където се оформя дефицит от близо 500 млн. лв. Той е следствие от спадащите приходи на осигурителната система, а предвидените средства от републиканския бюджет в края на миналата година не са достатъчно да го финансират още дълго време, твърдят експертите.

Този недостиг ще е само при положение че пенсиите не се увеличават от 1 юли, както управляващите обещаха. Коалицията продължава упорито да брани социалната мярка, но тя според финансистите от МФ ще увеличи разходите на пенсионната система с нови 400 млн. лв. и дефицитът ще доближи 900 млн. лв. в края на годината. Лазар Лазаров, зам. социален министър и зам.-председател на надзорния съвет на НОИ, заяви, че е рано да коментира, тъй като все още не са получени данните за изпълнение от Националната агенция за приходите. След като те бъдат получени, ще бъдат разгледани на заседание на НС, допълни той.

Към края на април приходите в бюджета бележат спад от 5 на сто, а разходите се увеличиха с над 20%. Според последните разчети приходите в хазната (държавният бюджет, автономните бюджети, постъпленията от еврофондовете и др.) ще се свият с малко повече от 20%, или близо 6 млрд. лв. в края на годината. Докато това може да се компенсира с икономии в разходите за издръжка и инвестициите в отделните ведомства, дефицитите в автономни бюджети като този на ДОО няма как да се финансират освен чрез по-голяма субсидия от републиканския бюджет. Според изчисленията на бившия управител на Националния осигурителен институт Йордан Христосков до края на годината във фонд "Пенсии" и фонд "Безработица" на държавното обществено осигуряване ще се отвори допълнителен дефицит от 250 млн. лв., а по оценки на Божидар Данев, който е председател на Българската стопанска камара, дефицитът ще е между 200 млн. и 500 млн. лв. Христосков успокои, че риск за изплащането на пенсиите не съществува. "Убеден съм, че плащанията ще се осъществят, защото в Закона за държавния бюджет има текст, който гарантира компенсиране на недостига във фондовете на общественото осигуряване до размера на планираните приходи", аргументира се той.

От управляващата коалиция също твърдят, че дефицитите може да се избегнат с "ръчното управление" на правителството, но опозиционните лидери вече обещават актуализация, в случай че постигнат мнозинство след изборите.

Симеон Дянков, който освен главен икономист към вицепрезидента на Световната банка участва и в икономическия екип на партия ГЕРБ, коментира, че в сегашния си вид бюджетът върви към дефицит от 3 млрд. до 4 млрд. лв. в края на годината. Според него обаче дефицитът няма да може да се финансира с гъвкава кредитна линия от Международния валутен фонд (виж карето с мненията). При представянето на управленската си програма миналата седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отказа да обещае ръст на пенсиите с обяснението, че не трябва избирателите да се подвеждат с неизпълними обещания.

Лидерите на "Синята коалиция" Иван Костов и Мартин Димитров също коментираха, че рискът от дефицит е реален, като след изборите ще се наложи и актуализиране на финансовия план на правителството. Идеята на Мартин Димитров е 3 министерства (на бедствията и авариите, на държавната администрация и на европейските въпроси) да бъдат закрити.

Реален ли е рискът от дефицит в бюджета? Как може това да се компенсира? Може ли да се наложи поемане на нов дълг от страна на държавата? Милен Велчев, зам.-председател на НДСВ: Не е изненадващо, че приходите на държавното и обществено осигуряване ще се понижат вследствие от финансовата и икономическа криза. Дефицитът там винаги се е покривал с трансфер от централния бюджет. Икономиите, които бяха огласени от Пламен Орешарски през миналата седмица, плюс буфера от 10%, заложен още миналата година с приемането на бюджета, ще се окажат достатъчни, за да покрият този дефицит. Симеон Дянков, главен икономист към вицепрезидента на Световната банка и член на икономическата група на ГЕРБ: Този дефицит ще е част от по-големия дефицит, който се очаква по консолидирания бюджет. Според мен той ще варира между 3 и 4 млрд. лв., но за съжаление вътрешните ресурси като фискалния резерв не може да се използват за неговото покриване, а България вече изпусна шансовете да го компенсира с гъвкава кредитна линия от Международния валутен фонд. С тях вече може да се подпише само предпазно споразумение, но неизбежно от МВФ ще поискат орязване на разходите. Най-непосредствената мярка за подобряване на приходите ще е свързване между системите на НАП и Агенция "Митници". Технически това е възможно, а на практика може да се приключи до месец-два. Съдейки по други държави, където това се прилага, смятам, че приходите на държавата ще нараснат с около 300 млн. лв. до края на годината. От консолидация на миноритарните държавни дялове в повече от 250 дружества може да се формира холдинг с капитал около 5 млрд. лв. Те могат да носят добра годишна доходност или да се продадат правилно, като създадат добра база за капитализирането на пенсионната система. Иван Костов, ДСБ: Дефицитът е неизбежен, също както актуализирането на бюджета. Двата начина този дефицит да се финансира са фискалният резерв или поемането на дълг. Фискалният резерв е първата защита в случай на затруднения по платежния баланс. Поемането на дълг означава да се повлияе на лихвите и те да се покачат, с което ще се наруши маастрихтският критерий за лихвена стабилност. Затова най-правилният подход е да се види реалното състояние на нещата в момента, когато мерките се вземат, и да се избере най-целесъобразното. Йордан Цонев, ДПС: Не съм запознат в подробности с резултатите и не мога да ги коментирам. Румен Овчаров, БСП: Не коментирам тези твърдения.