Предложените от Барак Обама късно в сряда реформи в регулацията на финансовите пазари бързо повдигнаха вълни на недоволство сред банкери и представители на хедж фонд индустрията. Американският президент предизвика противоречиви реакции и сред най-големите медии в страната. "Ню Йорк таймс" например коментира, че предложените реформи са опит да се запълнят с пръсти пукнатините в язовирна стена, вместо да се ремонтира самата стена.

"Предложенията са толкова всеобхватни и противоречиви, че ще предизвикат много несигурност на финансовите пазари", заяви пред "Блумбърг" шефът на Американската асоциация на банкерите Едуард Инглинг. "Не вярвам, че Фед може да властва на такава голяма вселена, каквато са финансовите пазари", каза пред "Уолстрийт джърнъл" Джон Тейлър, президент на NCRC, в която членуват 600 граждански организации. "Прекомерните правомощия на Фед са най-противоречивата точка от плана", смята Робърт Литън от института Brookings Institution. Други анализатори коментираха пред "Блумбърг", че реформите неизбежно ще доведат до активно лобиране за отхвърлянето им.

Промените, които трябва да минат през ситото на Конгреса (американския парламент), преди да станат закон, ще променят из основи регулацията на финансовите пазари и компаниите, които оперират на тях. Това се очаква да се случи до края на годината. Федералният резерв ще получи част от правомощията на Комисията по ценни книжа и финансов надзор (SEC), което е историческа промяна в статута на американската централна банка. Фед ще се превърне в надзорник на най-големите банки в страната и ще изисква от тях информация за дейността и портфейлите им. Той ще може да определя капиталовите им позиции и необходимите провизии за покриване на евентуални загуби от лоши кредити. Кои банки ще попаднат под новата регулация ще решават Федералният резерв и Съветът за надзор над финансовите услуги - все още несъществуваща организация, която ще се председателства от финансовото министерство. Новият регулатор ще замести съществуваща в момента институция, която има по-общи функции и беше създадена след Черния понеделник (борсов срив от края на 80-те години). Реално съветът ще е сборният пункт на основните регулатори в САЩ, тъй като ще се състои от финансовия министър, шефа на централната банка, шефа на финансовия надзор, управителя на Националния банков надзор (който предстои да бъде създаден) и управителите на други държавни агенции, като например Корпорацията за гарантиране на депозитите (FDIC). Предвиден е регулатор за защита интересите на потребителите и инвеститорите. Ключова реформа е регулацията за хедж фондовете, които ще бъдат задължени да покриват със собствени средства големи загуби на клиентите си. Компаниите с рискови стратегии ще трябва да предоставят изискваната от тях информация. Повече данни ще трябва да предоставят и компаниите, които се занимават със секюритизация на активи. Предвижда се дори регулация на нерегулираните досега пазари за деривати.