Продължаващата вече повече от година остра конкуренция между банките за парите на граждани и фирми, в резултат на която лихвите по депозитите трайно надхвърлиха 10%, е на път да се превърне в голям риск за стабилността на кредитните институции. За това предупреди главният оперативен директор на Уникредит Булбанк Андреа Казини в презентацията си пред Евроклуба на Българската търговско-промишлена палата. Той призова за вземането на мерки.

Обхватът на тази конкуренция заплашва способността на банковата система да поеме загуби и икономическите последствия от тази война не бива да се подценяват, заяви още Казини.

И други представители на сектора, до които "Дневник" се допита, изразиха подобно мнение. За банките по-високите лихви по депозитите означават по-ниска доходност, казаха от МКБ Юнионбанк. За да успеят да предложат на кредитополучателите си възможно най-ниска цена по кредитите, банките са принудени да намалят своята печалба, обясниха оттам. За кредитополучателите ефектът е изцяло негативен, което заедно с неяснотата за бъдещето още повече свива процента на фирмите и гражданите, които биха теглили нов заем, посочиха още от МКБ Юнионбанк. По думите им резултатът е намалено търсене и потребление, което образува втората и по-тежка фаза от настоящата криза.

Според банкер, пожелал анонимност, ако има някаква опасност и риск, той е за банки, които работят с ресурс на висока цена, тъй като това означава и кредити на по-висока цена, от една страна, и свиване на маржовете на печалба, от друга. Освен това с високите лихви банките не задържат за дълго време клиенти - т. нар. цветарки пренасят средствата си от една банка в друга при приключване на съответната промоция, допълни той.

"Подобно агресивно поведение от страна на финансовите институции не прави никому добро", заяви Петър Славов, председател на управителния съвет на Прокредитбанк. Така се създават нагласи в обществото за "банков туризъм" и краткосрочни отношения с клиента и сами възпитаваме нелоялно поколение клиенти на финансови услуги, допълни той.

Заради ценовия натиск банките продължават да намаляват спреда между лихвите по заеми и по депозити. Така те директно поемат част от увеличените разходи за финансиране за сметка на печалбите, обясни Казини. През април тази година спредът е бил 5.38%, понижавайки се от 6.18% преди година. Намалената възможност за печалба ще доведе и до спад на други финансови показатели на банките. Възвращаемостта на капитала според прогнозите на Уникредит Булбанк ще падне до средно 5-7% за периода 2009 - 2011 г. За тази година очакванията са да достигне 8.2% при 19.6% за 2008 г. и 21.5% за предходната. Намаление се очаква и при възвращаемостта на активите до 1.1% за 2009 г. при 2.2% за миналата и 2.3% за предходната година. Според Уникредит Булбанк въпреки задълбочаващата се рецесия банките трябва да продължат да подкрепят клиентите си, като още повече намаляват спреда между лихвите по кредити и по депозити.

"За да се спре покачването на лихвите по кредитите и да се осигури ликвидност, правителството може да води ограничена квазимонетарна политика, каза още Казини. Той посочи за пример депозирането на част от фискалния резерв в търговските банки като стимул за увеличаване на кредитирането, както през 2003-2004 г. Тогава средствата от фискалния резерв бяха изтеглени от банките като мярка за изтегляне на ликвидност, за да се укроти кредитният ръст.

Друг вариант е изкупуването на част от облигациите в местни държатели, смята Андреа Казини. И от МКБ Юнионбанк посочиха, че при необходимост би могло да се помисли за по-гъвкави форми на осигуряване на ликвидност - например репо сделки с малко по-дълъг срок с различни активи на банките като ДЦК. Това обаче трябва да бъде срещу ангажимент от страна на банките да кредитират по-активно, допълниха от МКБ Юнионбанк. Оттам посочиха и че в момента банките имат ресурс, с който да отпускат заеми, но търсенето им е намаляло с една трета през последната година. Фирми и граждани масово се въздържат от допълнително задлъжняване. И според Петър Славов на този етап не е необходимо държавата да се намесва с мерки за подпомагане на ликвидността. Мерките и препоръките на БНБ от миналата година подсигуриха достатъчно ликвидност в системата, обясни той. Според други банкери наистина би могло да се помисли за депозиране на част от фискалния резерв в търговските банки с цел по-активното му управление, но това би трябвало да бъде при много стриктни и ясни правила, имайки се предвид сегашните условия на глобална криза. Освен това в никакъв случай не би трябвало да се влага голяма част от резерва в търговски банки точно сега.